Решение № 4105 от 31.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 265/2021 г.

Решение № 4105 от 31.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 265/2021 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "В. – Н– 86– В. К. " /погрешно е вписано "К. "/, със седалище и адрес на управление в [населено място], община Котел, област Сливен, подадена чрез упълномощен адв. М. Й. - Г., против решение № 222 от 04.11.2020 г., постановено от Административен съд- Сливен, по адм. д. № 223/2020 г., в частта, с която е отхвърлена жалбата и е прието, че са нарушени нормативни и договорни задължения от страна на ползвателя на помощта. С жалбата и в писмена защита се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на решението. Според касационния жалбоподател първоинстанционният съд не е изпълнил указанията на Върховния административен съд и не е установил дали атакуваният адм. акт е законосъобразен, правилно ли е приложена Наредба № 30/2008 г. и допуснати ли са нарушения на нормативни или договорни задължения. Касаторът счита, че разпоредбите на посочената наредба не могат да обосноват издаването на процесния акт, тъй като в същия, като основание на проверката е вписана провъзгласената за нищожна Методика. Изразява становище, че оспореното решение за налагане на финансова корекция/РНФК/ не е надлежно мотивирано, неговият издател не е извършил преценка по вид, степен и продължителност на неизпълнение, при положение, че проверката е констатирала частично неизпълнение, приходите не могат да послужат за извършването на неправомерен разход, поради което непостигането на определени параметри от приходи не води нито пряко, нито косвено до нанасяне вреда на бюджета на ЕС. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение в оспорената му част и отмяна на незаконосъобразно издаденото РНФК, като заявява искане за присъждане на направените по делото разноски с представен списък за тях. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3 оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт М. Д., която с писмен отговор и писмена молба пледира за отхвърляне на касационната жалба и потвърждаване на обжалваното съдебно решение, което е правилно и законосъобразно постановено, като прави искане за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, защото спорният въпрос за процента на неизпълнение на задълженията не е установен по безспорен начин от съда, предвид втория вариант на приетата експертиза. Според участващия по делото прокурор в случая не е съобразено отменителното решение по дело № 11773/2019 г. относно неприложимостта на Методиката за определяне на санкциите след плащане по проекти по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007 - 2013 г., която е обявена за нищожна, поради което счита, че изначално не е възможно да се санират пороците на административния акт и същият е следвало да се отмени. Като прецени доводите на страните и правнорелевантните факти, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на ЕТ "В. - Н- 86- В. К. " за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния срок, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 222 от 04.11.2020 г. е отменено решение № 20/311/00921/3/01/04/02 с изх. № 01-6500/5610 от 18.09.2018 г. на изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", с което на [фирма] е определена финансова корекция в размер на 201 833, 89 лева, В ЧАСТТА, с която е определен размерът на финансовата корекция; преписката е върната на административния орган изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" за ново произнасяне, съобразно мотивите в съдебното решение в неговата отменителна част; отхвърлена е жалбата на ЕТ"В. – Н– 86– В. К. " срещу решение № 20/311/00921/3/01/04/02 с изх. № 01-6500/5610 от 18.09.2018 г. на изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", с което на ЕТ"В. – Н– 86– В. К. " е определена финансова корекция в размер на 201 833, 89 лева В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ; ЕТ"В. – Н– 86– В. К. " е осъден да заплати на ДФ "Земеделие" разноски в размер на 1 000, 00 (хиляда) лева; ДФ "Земеделие" е осъден да заплати на ЕТ "В. – Н– 86– В. К. " разноски в размер на 3 825, 00 (три хиляди осемстотин двадесет и пет) лева. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - Сливен е приел, че жалбоподателят е ползвател по сключен с ДФЗ Договор № 20/311/00921/30.10.2014 г. за осъществяване на проект № 20/311/00921 от 16.05.2013 г. по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., с размер на безвъзмездната финансова помощ съгласно т. 2. 1 на договора – 237 649, 39 лева, съгласно Таблица за одобрените инвестиционни разходи, като в т. 1. 1 от договора е посочено, че фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ, представляваща до 70% от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяване на проекта. В т. 4. 12 от договора е предвидено, че ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по този договор, в съответствие с одобрения бизнес план и таблицата за одобрените инвестиционни разходи, а съгласно т. 4. 18 от същия договор ползвателят следва да изпълни одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора. На 14.09.2015 г. е сключен анекс към цитирания по-горе договор, според който размерът на първоначално одобрената безвъзмездна финансова помощ вместо 237 649, 39 лв. става 235 594, 59 лв. В изпълнение на цитирания договор ползвателят е подал заявка за окончателно плащане № 20/311/00921/3/01 от 09.10.2015 г. и на 07.12.2015 г. ДФЗ е оторизирал в полза на търговеца безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 от ПРСР, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, възлизаща на 235 594, 59 лв. В мотивите на съдебното решение е отразено, че въз основа на заповед № 352645/12.06.2018 г. на Началник отдел РТИ Ямбол към РА и заповед № 352645/16.05.2018 г. на Началник отдел РТИ Ямбол е разпоредено извършване проверка на място във връзка с подаденото заявление за отпускане на финансова субсидия и извършеното по него плащане, която проверка е на база включване на проекта в извадката за последващ (екс-пост) контрол за следващата година. В периода 16.05.2018 г. - 13.06.2018 г. е извършена проверка на място в [населено място] на обекта на жалбоподателя, извършена в присъствието на упълномощено лице на търговеца, при която са констатирани несъответствия и неспазване на разпоредби на т. 4. 12 и т. 4. 18 от договор № 20/311/00921 от 30.10.2014 г. и чл. 16, ал. 2 от Наредба № 30/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311, описани подробно в контролен лист, приложен на л. 571 и сл. от първоинстанционното дело, в който контролен лист е описано, че за финансовата 2017 г. в одобрения бизнес план са заложени приходи в размер на 88 000 лева, а реално са реализирани приходи от нощувки в двойна стая и приходи от наем на АТВ в размер на 40 670 лева, което е 46, 22 % от приходите, заложени по бизнес план. Във връзка с възраженията на ползвателя на помощта е допусната основна и повторна съдебно- икономически експертизи, според които след проверка на място и по счетоводни данни експертът е установил, че осчетоводените приходи от нощувки и ползване на АТВ за процесния период 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. са в размер на 40 948, 38 лв., от които в сметка 703 – приходи от къщи за гости в размер на 31 875, 04 лв. и в сметка 709 – приходи от АТВ в размер на 9 073, 34 лв. На основание на събраните по делото писмени доказателства и приети експертизи първостепенният съд е преценил, че атакуваният адм. акт е издаден от компетентен орган, съобразно чл. 11, ал. 2, т. 4 и чл. 20 а ал. 1 ЗПЗП и § 4, ал. 1 ЗУСЕСИФ и е счетено, че оспореното РНФК съответства на изискването за форма, като е изведено заключение, че актът е постановен при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила и в съответствие с относимите материалноправни норми. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа ва цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане на правнорелевантните факти и обстоятелства и на аргументите на страните, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Това е така, защото в случая точно е констатирано, че с решение № 170/08.08.2019 г. по адм. д. № 381/2018 г. на Административен съд- Сливен е отменен атакувания адм. акт, като е отчетен факта, че с решение на Върховен административен съд е прогласена нищожността на Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013 г., утвърдена от Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Впоследствие Върховният административен съд е постановил касационно решение № 6857 от 08.06.2020 г. по адм. д. № 11773/2019 г., с което отменил първоинстанционния съдебен акт и е върнал делото за ново разглеждане с указание първоинстанционният съд да прецени дали разпоредбите на Наредба № 30/2008 г. могат да обосноват издаване на административен акт със съдържанието на процесното решение. Както в първоинстанционното производство, така и в касационната жалба се поддържа оплакване за неизпълнение на визираните задължителни указания. Настоящият съдебен състав не споделя това становище и счита, че първостепенният съд точно е изпълнил дадените му указания и е извършил подробен фактически и правен анализ на относимите обстоятелства и е извел верни изводи относно приложението на горепосочената Наредба № 30/2008 г., която е вписана изрично в оспореното РНФК, като основание за издаване на адм. акт. В обжалваното съдебно решение правилно е установено чрез приетата повторна съдебно- икономическа експертиза, че в одобрения бизнес план са заложени годишни приходи за 2017 г. в общ размер на 88 000 лв., от които 56, 000 лв. за къщите за гости и 32 000 лв. от отдаване под наем на АТВ и общият процент на изпълнение на приходите за процесната 2017 г. възлиза на 46, 53%. Съдът е отразил в решението си, че изслушаният експерт е представил и втори вариант, в който е отчел представения с възражението на ползвателя на помощта рамков договор от 01.09.2017 г., сключен с "Хармонт" ЕООД за предоставяне за временно и възмездно ползване на процесния имот и 2 бр. АТВ. Според счетоводните данни – справка и платежно нареждане, проверени от експерта, на 13.09.2017 г. търговецът е получил авансовото плащане по този договор в размер на 28 000 лв., осчетоводени в сметка 499 1 – други дебитори, аналитична сметка 02 "Хармонт" ЕООД с основание "гаранция по договор" и изпълнението по този договор е приключило с издадена на 20.07.2018 г. фактура с обща стойност 42 000 лв. с ДДС, като е приспадната авансово платената сума от 28 000 лв. и е доплатена на 31.07.2018 г. разликата от 14 000 лв. Според този вариант, при който е включен и приходът по Рамков договор от 01.09.2017 г. и представените и приложени по делото приемо-предавателни протоколи, общо осчетоводените и неосчетоводени приходи за 2017 г. са в размер на 58 921, 43 лв., или общият процент изпълнение на приходите за 2017 г. е 66, 96 %, доколкото според заключението, заложените за 2018 г. приходи в бизнес плана са в размер на 88 000 лв., като изпълнението е в размер на 91 473, 47 лв. Първоинстанционният съд е възприел първия вариант на приетата СИЕ, тъй като в случая процесният период обхваща изпълнението през 2017 г. и съобразно заключението, в изпълнение на договора от 01.09.2017 г. с "Хармонт" ЕООД в счетоводството на ЕТ за финансовата 2017 г. няма осчетоводени суми като приход от нощувки, а направеното на 13.09.2017 г. плащане в размер на 28 000 лв. е осчетоводено в сметка 499 1 – други дебитори с основание "гаранция по договор", която сума е осчетоводена общо с остатъка от 14 000 лв. през месец юли 2018 г., като разликата от 14 000 лв. е изплатена на 31.07.2018 г. Оттук е изведен обоснован извод, че процентното изпълнение, съобразно заложените параметри в бизнес плана за 2017 г. е в размер на 46, 53 %, а процентът неизпълнение на бизнес плана за 2017 г., предвид осчетоводените приходи, като се имат предвид приходите, съгласно договора от 01.09.2017 г. с "Хармонт" ЕООД, които са реално начислени и получени през 2017 г., но без плащанията по този договор, извършени през 2018 г. е в размер на: процент неизпълнение на приходите от къщите за гости – 43, 08 %, процент неизпълнение на приходите от АТВ – 71, 65 % и общ процент неизпълнение на приходите за 2017 г. – 53, 47 %. Относно твърдението на касационния жалбоподател, поддържано и от участващия по делото прокурор, за нищожност, съответно незаконосъобразност на процесния адм. акт, поради обявената от ВАС нищожност на Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013 г., касационният съдебен състав намира, че е неоснователно. Този въпрос вече е обсъден от ВАС в отменителното решение № 6857 от 08.06.2020 г. по адм. д. № 11773/2019 г., в което касационният съдебен състав е посочил, че в случая не е приложима Методиката за определяне на санкциите след плащане по проекти по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007 - 2013 година, утвърдена от изпълнителния директор на ДФЗ, която е обявена за нищожна с решение № 15652 от 14.12.2018 г. по адм. дело № 11440/2017 г. на ВАС, оставено в сила с окончателното решение № 8020 от 29.05.2019 г. по адм. дело № 1757/2019 г. на ВАС, петчленен състав. В цитираното решение № 6857 от 08.06.2020 г. по адм. д. № 11773/2019 г. тричленният съдебен състав изрично е указал, че в Наредба № 30/2008 г. има предвиден специален ред за контрол и изпълнение на дейностите по проекта. Това е редът в Раздел II от Глава четвърта "Условия за изпълнението на дейностите по проекта и контрол", в който са уредени и условията, при които ДФЗ може да иска връщане на вече изплатени суми - чл. 46 от Наредбата. Ето защо в процедура по проверка на сключен договор при приложение разпоредбите на Наредба № 30/2008 г. следва да се приложи реда именно по горепосочената наредба, поради което следва да бъде обсъдено и преценено от съда дали разпоредбите на Наредба № 30/2008 г. могат да обосноват издаване на административен акт със съдържанието на процесното решение и доколко въз основа отново на тях може да бъде определен и размер на финансовата корекция. Така формулираното указание стриктно е изпълнено с обжалваното съдебно решение, тъй като първостепенният съд се е произнесъл точно по отношение приложението на визираната Наредба, преценявайки наличието на неизпълнение, съобразно изискванията на този подзаконов нормативен акт. В касационната жалба е развито оплакване, че първостепенният съд не бил установил дали атакуваният адм. акт е законосъобразен, правилно ли е приложена Наредба № 30/2008 г. и допуснати ли са нарушения на нормативни или договорни задължения. Решаващият състав на Административен съд - Сливен правилно е преценил, че не следва да кредитира втория представен вариант на приетата СИЕ, защото с него не се доказва наличието на изискуемите постъпления от продажби през процесната 2017 г., заложени в одобрения бизнес план, защото е безспорно установено, че постъпилата сума през 2017 г. е осчетоводена в сметка 499 1 – други дебитори, аналитична сметка 02 "Хармонт" ЕООД с основание "гаранция по договор", а като приход от дейността е осчетоводена при издаване на фактура № 30/20.07.2018 г. – в сметка 709 - други приходи. В мотивите на оспореното съдебно решение правилно е тълкувана и приложена нормата на чл. 46, ал. 2 от Наредба № 30/2008 г., по силата на която в случаите по ал. 1 РА определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнение на даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците, или възможността за отстраняване на тези последици по приемлив начин. В конкретната хипотеза като основание за издаване на атакуваното РНФК са посочени договореностите в т. 8. 1 и неизпълнение на задължения по т. 4. 18 от сключения Договор № 20/311/00921/30.10.2014 г. В т. 8. 1 от договора е посочено, че когато ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни и/или договорни задължения след изплащане на каквато и да е част от договорената финансова помощ, фондът може да поиска връщане на вече изплатени суми, заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, като спазва изискванията на чл. 46 и чл. 47 от Наредба № 30/2008 г. Приложената като нарушена договореност по т. 4. 18 от договора вменява задължение за ползвателя да изпълнява одобрения проект за срок от пет години от сключване на договора, тоест до 2019 г. Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на касатора, че неизпълнението на заложените от самия него приходи в бизнес плана, не съставлявало неизпълнение на поети договорни задължения, тъй като според ЕТ те не били част от утвърдения проект и не се отнасяли към жизнеспособността на проекта. Първостепенният съд правилно е съобразил, че по силата на § 1, т. 19 от ДР на Наредба № 30/2008 г., "проект" е заявлението за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от кандидата и допустими за финансиране по ПРСР. В нормата на чл. 16, ал. 1 от раздел IV "Изисквания към проектите" е регламентирано, че кандидатите представят бизнес план за разнообразяване на дейността по образец за период не по – малък от 5 години, като съобразно ал. 2, бизнес планът за разнообразяване на дейността трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период от 5 години, а в случаите на СМР – за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл. 2. Съгласно чл. 2 от Наредбата, подпомагат се проекти, които допринасят за постигане целите на мярката, които са: насърчаване на разнообразяването към неземеделски дейности; насърчаване на създаването на възможности за заетост и повишаване на доходите в селските райони и насърчаване на развитието на интегриран туризъм в селските райони. В § 1, т. 6 от ДР на Наредба № 30/2008 г. е дадена легална дефиниция на понятието "икономическа жизнеспособност", а именно: генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана. Изготвянето на бизнес плана и предвидените в него стойности са дело на кандидата за получаване на подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията е била основание да бъде одобрен проектът му за финансиране от ДФЗ. В конкретния случай след налагане на финансова корекция за периода 2016 г. ЕТ е предприел мерки и действия, представени пред финансиращия орган, съгласно които е поел ангажимент за достигане на приходи над 50 % от предвидените съгласно одобрения бизнес план за финансовата година, следваща годината на констатирането на неизпълнението, както и за всяка следваща финансова година за срока по чл. 16, ал. 2 от Наредба № 30/2008 г. В случая обаче е безспорно установено чрез приетата СИЕ и съдържащите се в адм. преписка писмени доказателства, че през 2017 г. касаторът е постигнал и документирал финансов резултат като приход от предмета на дейност по договора и мярка 311 в размер на 40 670, 00 лв., съставляващо 46, 22 % изпълнение на бизнес плана за годината, което означава, че неизпълнението възлиза на 53, 78 %. От съдържанието на договора и цитираните по – горе норми е изведено вярно и обосновано правно заключение, че заложените в бизнес плана финансови показатели са индикатори за изпълнение на проекта и непостигането им води до отмяна изцяло или частично на финансовата помощ, като нормативно определения, а и договорен в случая срок за изпълнение на инвестициите е 5 години от сключване на договора. Правилно е съобразено обстоятелството, че в мотивите на оспорения адм. акт е вписано, а и се потвърждава от приетите по делото доказателства, че генерираните от дейността приходи за 2017 г. са в размер на 40 670 лв., което е установено при извършени проверки на място и справки в приобщените по преписката Отчет за приходи и разходи за 2017 г., годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2017 г., както и счетоводни записвания по сметки 703 и 709. При тези безспорни фактически установявания адм. орган и първостепенният съд законосъобразно са се позовали на чл. 46, ал. 1 от Наредба № 30/2008 г. според който текст, в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащането на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми, заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. С оглед на това касационният съдебен състав намира, че с обжалваното съдебно решение безспорно е установено, че ползвателят на помощта е нарушил договорните и нормативните си задължения, поради което за административния орган е възникнало правото да поиска връщане на вече изплатените суми, ведно със законната лихва, тъй като се касае за неизпълнен договор не само във финансово изражение, но нарушението е засегнало и целите на мярката, по която е получена помощта, както и критериите за допустимост на проекта, които са доказвали неговата жизнеспособност, предвид което искането за връщане на изцяло заплатените суми е законосъобразно. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение в оспорената му част не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, което налага отхвърляне на касационното оспорване като неоснователно. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на сторените по делото разноски се оставя без уважение. На основание на горното и на чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК, касаторът следва да заплати на ответника разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на 100 лв., който размер е определен съобразно чл. 37, ал. 1 ЗПП във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,