Решение № 2461 от 17.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9055/2019 г.

Решение № 2461 от 17.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9055/2019 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Саф Магелан" АД ЕИК 130542972, против Решение № 3132 от 09.05.2019 г. по адм. д. № 12360/2017 г. по описа на Административен съд София – град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № Р - 2225 - 1000318 - 091 - 001/23.03.2017 г. и Ревизионен акт за неговата поправка № П - 22221417056047 - 003 - 001/05.04.2017 г., издадени от П. Николова на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП - София, с които на "Саф Магелан" АД са установени задължения по ЗДДС и ЗКПО в общ размер на 29 942 883, 96 лева, главница и лихви за данъчните периоди, посочени в ревизионния акт. Изложени са доводи за необоснованост и неправилност на решението, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и да се постанови решение по същество, с което да се отмени процесният РА в оспорената му част. В допълнение към касационната жалба и в открито съдебно заседание се прави възражение за изтекла абсолютна погасителна давност за част от данъчните периоди. Ответникът - директорът на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна. За да постанови обжалвания резултат първоинстанционният съд е приел, че в хода на административното и съдебното производство, жалбоподателят не се е справил с доказателствената тежест за доказване на предпоставките за претендиране на данъчен кредит по доставките от "ЕОТК" ЕООД, "ГРАФ 69 ЖАН" ЕООД, "Т. Е. А. - 07" ЕООД и "ТИМ ГРУПС 2007" ЕООД. Изложени са подробни мотиви за всеки един от доставчиците, в които са обсъдени събраните доказателства, и е обоснован крайния извод на съда за нереалност на фактурираните доставки. Прието е също така в частта на начислените задължения по ЗКПО, че правилно и законосъобразно ревизиращите са определили лихви за внесените, но не в законоустановените срокове задължения, или невнесени такива. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно. Преди да разгледа жалбата по същество относно прилагането на материалния закон, настоящият състав на ВАС счита, че следва да се произнесе по направеното възражение относно установените с обжалвания РА публични вземания за данъчни периоди месец април 2008 г. до декември 2009 включително. съобразно разпоредбата на чл. 171, ал. 2 ДОПК. Според посочената правна норма, с изтичането на 10-годишен давностен срок се погасяват всички публични вземания независимо от спирането и прекъсването на давността. Съгласно ал. 1, давностният срок започва да тече от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. За задълженията по ЗДДС съгласно чл. 89, ал. 1 /в относимата редакция/ във вр. с чл. 125, ал. 5 от същия задълженията е следвало да бъдат внесени от дружеството до 14 число включително на месеца, следващ данъчния период, за които се отнася. Следователно погасителна давност за задълженията по ЗДДС за данъчни периоди месец април 2008 г. до ноември 2009 г. включително е започнала да тече от 01.01.2009 г., съответно от 01.01.2010 г., като към 01.01.2019 г, съответно 01.01.2020 г. е изтекла абсолютната погасителна давност по чл. 171, ал. 2 ДОПК. За задълженията за месец декември 2009 г. това не се отнася, тъй като същите е следвало да бъдат внесени до 14.01.2010 г., съответно срокът започва да тече от 01.01.2011 г. и изтича на 31.12.2020 г. По отношение определените задължения по ЗКПО съобразно разпоредбите на чл. 56 от ЗКПО /отм./ и чл. 90 от ЗКПО погасителната давност за данъчни периоди месец април 2004 г. до декември 2009 включително е изтекла към 01.01.2020 г. Поради това решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на задълженото лице срещу РА относно определеният данък по ЗДДС за данъчни периоди месец април 2008 г. до ноември 2009 г. включително, ведно със съответните лихви, както и за задълженията по ЗКПО за данъчни периоди месец април 2004 г. до месец декември 2009 г. включително, ведно със съответните лихви, следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови друго, с което да бъде отменен РА в посочената част поради изтекла абсолютна давност в хода на съдебното производство и погасяване на задълженията. Касационната жалба е неоснователна в останалата й част. Неоснователно е оплакването на касатора, че в обжалваното решение липсват мотиви. Административният съд е обсъдил подробно всички събрани по делото доказателства и въз основа на тях е постановил правилно и обосновано решение по отношение на установените задължения по ЗДДС. За да постанови този резултат съдът е съобразил представените от касатора и събрани в ревизията доказателства, както и заключението на изслушаната в ревизионното производство експертиза. Анализът на доказателствата показва, че те не установяват реалното приемо – предаване на стоките от горецитираните доставчици, с оглед на което и на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС за получателя по тях не е налице право на приспадане на данъчен кредит. По тези доводи и по мотивите, изложени от първоинстанционния съд, към които настоящата инстанция може да препрати, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 във вр. с чл. 236 от АПК, обжалваното решение в останалата му част като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение,