Решение № 6 от 20.01.2016 г. на ВКС по н. д. № 1569/2015 г.

Решение № 6 от 20.01.2016 г. на ВКС по н. д. № 1569/2015 г., III н. о., НК, докладчик съдията Красимир Шекерджиев Производството пред ВКС е образувано по касационен протест на прокурор при Окръжна прокуратура- гр. Враца срещу присъда № 30 от 05.11.2015 г., постановено по ВНОХД № 431/2015 г., по описа на Окръжен съд- гр. Враца, с която е отменена присъда № 28, постановена на 16.07.2015 г. по НОХД № 352/2014 г. по описа на Районен съд- гр. Мездра и подсъдимият Г. К. К. е признат за невиновен в това, че на 22.01.2014 г. в [населено място], на [улица] държал боеприпаси и самодейно изработени взривни устройства, без да има за това надлежно разрешение, съгласно ЗОБВВПИ, като на основание чл. 9, ал. 2 НК е оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл. 339, ал. 1 НК. С присъдата съдът е постановил на основание чл. 53, ал. 2, б. "а" НК да бъдат отнети в полза на Държавата иззетите по делото веществени доказателства- гилзи от 21 бр. патрони, 15 бр. ловни патрони и 1 патрон калибър 7,62х39, както и направените в хода на производството разноски да останат за сметка на Държавата. В касационния протест се сочи касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Поддържа се, че въззивният съд незаконосъобразно е приложил разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК, като неправилно не е отчел, че при използването на инкриминираните вещи могат да бъдат причинени щети, в това число и телени увреждания. На това основание се предлага атакувания въззивен съдебен акт да бъде отменен, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В хода на касационното производство прокурорът поддържа протеста и предлага да бъде уважен. Защитниците на подсъдимия оспорват касационния протест и предлагат атакуваната въззивна присъда да бъде оставена в сила. Молят да бъде отчетено, че решаващият съд е приложил правилно закона, като вярно е приел, че инкриминираното деяние е малозначително и неговата обществена опасност е явно незначителна. Подсъдимият К. твърди, че е невинен и моли постановената оправдателна присъда да бъде потвърдена. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. По оплакването за неправилно приложение на материалния закон: В настоящото производство не съществува спор по отношение на доказателствените материали, като от тях се установява по несъмнен и категоричен начин обстоятелството, че подсъдимият е съхранявал в дома си инкриминираните вещи, без да има съгласно ЗОБВВПИ надлежно разрешение за това. По делото безспорно е установено, че подсъдимият е осъществил всички белези на състава на престъплението по чл. 339, ал. 1 НК, като единствено се спори по въпроса дали са били налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК. Настоящият касационен съдебен състав изцяло се солидаризира с изводите на въззивния съд и на свой ред приема, че правилно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК е приложена, като съдът е преценил, че макар и да осъществява формално признаците на престъплението по чл. 339, ал. 1 НК, конкретното инкриминирано деяние е малозначително и неговата обществена опасност е явно незначителна. Правилно съдът е отчел като съществени за изхода на производството обстоятелства това че подсъдимият е дългогодишен ловец, това, че той е собственик на няколко огнестрелни оръжия и значително количество боеприпаси, които притежава на законно основание. Вярно е отчетено и това, че за голяма част от инкриминираните боеприпаси К. е имал разрешение да държи до момента на отчуждаване на огнестрелното оръжие, за което са били предназначени, като едва след продажбата му той е продължил да ги съхранява без надлежно разрешително. Правилно е отчетено и това, че боеприпасите са били сравнително малко на брой (сравнени с останалите законно притежавани от подсъдимия) и същите са съхранявани в заключена метална каса, където са били недостъпни за трети лица. Въз основа на тези обстоятелства решаващият въззивен съд правилно е преценил, че настоящото инкриминирано деяние е със значително по- ниска степен на обществена опасност от други със сходна правна квалификация и вярно е приел, че разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК е приложима. Касационният съд категорично не възприе единствения довод, в подкрепа на тезата, отразена в касационния протест, че инкриминираните предмети обективно са могли да причинят увреждания. Естествено е вещи, които представляват предмет на престъплението по чл. 339, ал. 1 НК, да са в състояние да причинят такива увреждания, тъй като ако съответните боеприпаси са негодни, това е основание да се приеме, че престъплението не е осъществено от обективна страна. В същото време няма спор, че разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК е приложима за всички престъпления, отразени в особената част на НК, респективно няма пречка тя да бъде приложена и в настоящото производство. Ето защо касационната инстанция прие, че въззивният съд е приложил правилно материалния закон и постановения изцяло оправдателен съдебен акт не следва да бъде отменен. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение