Решение № 7851 от 29.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4371/2015 г.

Решение № 7851 от 29.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4371/2015 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Мирослава Милети Динкова, чрез нейния пълномощник, срещу решение № 988/24.02.2015 г. по адм. д. № 5265/2013 г. на Административен съд София-град. Счита обжалваното решение за неправилно поради противоречието му с материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-началникът на РДНСК-Югозападен район-София, чрез своя процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск от касаторката на основание чл. 292 АПК, с който претендира да се признае за установено спрямо нея, че задължението й за премахване на незаконен строеж, съставляващ промяна предназначението на първия надземен етаж в жилищна сграда в УПИ Х-13, кв. 311-а, м. "Буката" по плана на гр. София в "Амбулатория за специализирана медицинска помощ ИПСМИ-стоматологична ортодонтия", по влязла в сила заповед № ДК-02-ЮЗР-489/31.10.2011 г. е станало неизискуемо на основание § 127, ал. 1 ПЗРЗУТ, придаващ ех lege статут на търпимост на строежа. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Нормата на § 127, ал. 1 ПЗРЗУТ е материално-правна, действа занапред и не се прилага по отношение на строежи, за които е издадена заповед за премахването им и производството по съдебната проверка на заповедта е приключило. Преценката за търпимостта на строежа не следва автоматично по силата на закона, а предполага конкретно изследване на търпимостта на конкретния строеж. Решението е материалнозаконосъобразно: Съгласно чл. 292 АПК задължението, предмет на изпълнение, може да се оспори чрез иск само въз основа на факти, настъпили след издаването на изпълнителното основание. Влизането в сила на разпоредбата на § 127 ПЗР ЗИДЗУТ /на 26.11.2012 г./ не съставлява само по себе си факт с правопогасяващо или правоотлагащо действие спрямо изпълнението, тъй като не визира конкретна категория строежи като неподлежащи на премахване, а регламентира нова процедура по узаконяване на посочените в ал. 2 строежи и нов период, допълващ този по § 16 ПЗРЗУТ за признаване на режим на търпимост. Съществуването или несъществуването на едно спорно право се преценява с оглед на действуващия по време на разглеждане на делото /приключване на устните състезания/ закон, защото само законът признава или отрича наличието на едно право- в случая правото строежът да се разглежда като търпим през призмата на § 127 ПЗР ЗУТ. Нормата е неприложима по отношение на влезли в сила заповеди за премахване на незаконни строежи, предхождащи влизането й в сила. Правната норма /в случая нормата на § 127 ПЗРЗУТ/ не представлява нов факт, сочещ безусловно на неизискуемост на изпълнението, какъвто е например изтеклата давност по чл. 285, ал. 1 АПК и не обуславя основателност на иска по чл. 292 АПК. Цитираната норма не сочи на търпимост на строежа ех lege, тъй като търпимостта на един строеж като незаконен може да бъде установявана само във висящо административно или съдебно производство по издаване или обжалване на заповед за премахване на незаконен строеж поради забраната да се премахват като незаконни строежи, имащи характеристиката на търпими. В разглеждания аспект изводът на първоинстанционния съд, че търпимостта на един строеж е обективно качество, съществувало към момента на реализирането му, а не новонастъпил след издаване на изпълнителното основание, факт, е съответен на материалния закон. Търпимостта подлежи на конкретно изследване и доказване, не следва по силата на закона и поради това правната норма- § 127 ПЗРЗУТ не е факт, правопогасяващ предприетото по влязлата в сила заповед за премахване на незаконен строеж принудително изпълнение. Тази разпоредба не преурежда с обратна сила отречени със сила на пресъдено нещо права. Предвид изложеното, като е приел неоснователност на предявения на основание чл. 292 АПК иск, съдът е постановил решение при правилно приложение на материалния закон. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения на съществени процесуални норми, поради което обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,