Решение № 9505 от 11.10.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник отдел Оперативни дейности Пловдив при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), против Решение 447 от 18.11.2022 г., постановено по адм. д. 630 г. по описа за 2022 г. на Административен съд Стара Загора, с което по жалба на ЯСИ ГРУП ЕООД е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) ФК-228-0116253/01.08.2022г., издадена от началник отдел Оперативни дейности Пловдив при ЦУ на НАП запечатване на търговски обект ресторант Светицата, находящ се на главен път Е85, между град Шипка и град Крън, стопанисван от ЯСИ ГРУП ЕООД и забрана за достъп до същия за срок от 21 дни на основание чл. 186 ал. 1, т. 1, б. а и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретните оплаквания се отнасят до изводите на първоинстанционния съд, че оспорената заповед не е мотивирана и поддържа становище, че запечатването на търговския обект за срок от 21 дни е достатъчно обосновано. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на издадената ЗНПАМ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции, както и сторените разноски за внесената държавна такса за касационното производство. Ответникът - ЯСИ ГРУП ЕООД, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок против подлежащ на оспорване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Предмет на обжалване пред административния съд е била ЗНПАМ ФК-228-0116253/01.08.2022 г. издадена от началник отдел Оперативни дейности гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект ресторант Светицата, находящ се на главен път Е85, между град Шипка и град Крън, стопанисван от ЯСИ ГРУП ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 21 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС във връзка с чл. 187, ал. 1 от ЗДДС за нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006г. във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. За да наложи ПАМ с посочената заповед, административният орган е приел, че на 26.07.2022 г. в 13:15 часа при извършена оперативна проверка в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - ресторант Светицата, находящ се на главен път Е85, между град Шипка и град Крън стопанисван от ЯСИ ГРУП ЕООД, е извършено нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, а именно не е издаден ФКБ или касова бележка от кочан от работещото в обекта ФУ при контролна покупка на 2 броя таратор, един брой бира Каменица, един брой порция пилешки шишчета, един брой порция шницел, едно кафе еспресо, една сладоледена торта, два броя минерална вода Банкя от 0.5л, на обща стойност 31.60лв., заплатени в брой от орган по приходите. Извършеното нарушение според административния орган се доказва и от установените в повече средства в касата с 46,97 лева. Обстоятелствата от проверката са отразени в протокол за извършена проверка серия сер. АА 0116253/ 26.07.2022 г. /л. 19 - л. 20 от първоинстанционното дело/, за което е съставен АУАН F670366/05.08.2022 г. /л.51 л. 53 от първоинстанционното дело/. С обжалваното решение административния съд е отменил оспорената заповед. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че при издаването на заповедта е нарушен принципът на съразмерност по чл. 6 от АПК, тъй като установеният размер на срока за налагането й не е обоснован. Според съда, тежестта на нарушението следва да се определи от стойността на неотчетените към момента на проверката приходи поради което съразмерен срок на мярката би бил този, който е равен на около 1/3 от максималния срок от 30 дни или 10 дни. Изложено е, че повторност на нарушението не се установява, тъй като органа не е представил наказателно постановление за същото по вид нарушение, което да е влязло в сила в рамките на една година и да бъде основание за определяне на по-тежък срок на мярката. Съдът е изложил, че аргументите на административния орган относно продължителността на мярката нямат характер на същински мотиви, като правни и фактически основания относно целите на ПАМ в конкретния случай за значимостта на охраняваните обществени отношения, тежестта на нарушението, последиците от него и необходимостта от осигуряване защита на обществения интерес и предотвратяване възможността за извършване на ново нарушение. Така постановеното решение е неправилно. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, в приложимата по време редакция от ДВ бр. 104/2020, г. в сила от 12.12.2020 г., принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118 от същия закон. В чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагането на посочената принудителна мярка, се забранява и достъпът до обекта. По делото не е спорно, че ЯСИ ГРУП ЕООД е задължено лице по чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. По делото е установено, че дружеството не е изпълнило задължението си по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС за издаване на фискална касова бележка от работещото в търговския обект фискално устройство за контролна покупка на 2 броя таратор, един брой бира Каменица, един брой порция пилешки шишчета, един брой порция шницел, едно кафе еспресо, една сладоледена торта, два броя минерална вода Банкя от 0.5л, на обща стойност 31.60лв., осъществена на 26.07.2022 г. Поради това правилно органът по приходите е приел, че са налице материалноправните предпоставки за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. В процесния случай при извършената контролна покупка от приходните органи, изрично посочена в протокола за извършената от приходния орган проверка, не е издаден фискален касов бон, каквото е нормативно установеното задължение на търговеца. Направена е проверка на касовата наличност от ФУ и фактическата такава, като е установена разлика в размер на 46,97 лв. Установеното наличие на положителна разлика в касата по фискалното устройство и фактическата наличност, която е в повече, обстоятелство е индиция за създадена организация в обекта при покупки на стоки да не се издават фискални касови бележки, поради което при възникнало задължение за издаване на фискална касова бележа, такава не е била издадена и е налице нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства, но е направил необоснован извод за незаконосъобразно налагане на принудителната административна мярка с оспорената пред съда заповед с оглед установената фактическа обстановка и следва да се сподели изводът на приходните органи, че не се отчитат действителните приходи от продажби на стоки, което от своя страна да води до отклонение от данъчно облагане. Настоящият състав не споделя мотивите на съда, че оспорената пред него ПАМ е незаконосъобразна и поради липсата на изложени мотиви относно срока, за който се налага ПАМ. Срокът е определен предвид установената фактическа обстановка, както и тежестта на нарушението и целите на закона, които са защита на обществените интереси и мотивиране на нарушителя за спазване на установения правов ред. Налагането на ПАМ за 21 дни е в рамките на законоустановения максимален срок съгласно чл. 186 ЗДДС - 30 дни, като са изложени достатъчно мотиви, позволяващи преценка за съответствие с принципа на съразмерност по чл. 6 АПК. В тази връзка е прието в заповедта, че целта на наложената принудителна административна мярка е промяна в начина на организиране на дейността в обекта, за да може търговецът правилно да отчита оборота от продажбите си, а индиректният е недопускане на вреда за фиска. В оспорената заповед са обсъдени наличието на касова разлика, както и местонахождението на обекта /на комуникативно място с голям автомобилен и пътникопоток-на основен път за прохода Шипка/, големина на обекта /около 300 кв.м., състоящ се от лятна градина, кухненска част, ресторантска част и сервизни помещения, обекта разполага с 86 места на открито и 64 места на закрито/, работното време / от 09:00 часа до 23:00 часа, без почивен ден/ и възможността за реализиране на значителни обороти, предвид разнообразните хранителни стоки и напитки с широк ценови диапазон. В допълнение е посочено, че за същото по вид нарушение на дружеството е издадена ЗНПАМ ФК-197-0119704 от 27.06.2022г./един месец преди процесната проверка от 26.07.2022 г./ и АУАН F664027/17.06.2022 г., с което е наложено запечатване на търговския обект и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Тези мотиви относно срока на принудителната мярка са достатъчно конкретизирани и обосновани съобразно разпоредбата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС. Извършеното нарушение е достатъчно за налагането на принудителна административна мярка, наред с установената разлика между касовата наличност към момента на проверката и наличността във ФУ и при обща преценка за тежестта на нарушението и неспазване на установения законов ред за отчитане на продажбите. Приходният орган, прилагайки дискреционната си власт, с оспорената заповед е определил срок от 21 дни за запечатване на обекта и забраната за достъп до него, поради което не е извършено соченото от първостепенния съд нарушение на принципа на съразмерност. В допълнение следва да се посочи, че наложената ПАМ съответства и на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Възприемайки извършеното нарушение на цитираната разпоредба от наредбата, като източник на правомощието си по чл. 186, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, касаторът, в условията на обвързана компетентност, е издал утежняващия административен акт, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществена противоправната деятелност. Съдържанието на ПАМ и предпоставките за налагането я определят като превантивна и преустановителна мярка. Такива цели преследва и оспорената заповед на началник отдел "Оперативни дейности" гр. Пловдив при ЦУ на НАП. По делото са представени акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ F664027/17.06.2022 г. относно предходното нарушение, констатирано при извършена проверка на 17.06.2022г.и АУАН от 05.08.2022г. относно процесното нарушение, но липсват твърдения на жалбоподателя, че в случая освен ПАМ е наложено и наказание за едно и също нарушение, които все още са предмет на съдебно оспорване, поради не се установява, че ответникът не е осигурил координиране на производствата и е допуснато автоматично кумулиране на посочените мерки в тежест на жалбоподателя, респективно, че ПАМ е издадена при несъобразяване с Решение на СЕС по дело С-97/21. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е основателна, а обжалваното решение като неправилно постановено следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго по същество, с което жалбата срещу заповедта за наложената ПАМ да бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода на делото и направеното искане от касационния жалбоподател, на същия следва се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лв. за две съдебни инстанции и 70 лв. платена държавна такса за касационното производство. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение