Решение № 2505 от 20.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11561/2018 г.

Решение № 2505 от 20.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11561/2018 г., VIII о., докладчик съдията Красимира Желева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на И. Д., от [населено място], чрез адв. Асадурян срещу Решение № 1652 от 17.07.2018 г. на Административен съд-Пловдив, постановено по административно дело № 1041/2018 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на И. Д. срещу АУЗ № 884 от 28.11.2017 г. на орган по приходите в Д"МДТ" при Община Пловдив, издаден на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК, вр. с чл. 4, ал. 1 - 5 и чл. 9б от ЗМДТ и по Искане за издаване на АУЗ от 30.10.2017, с който се установяват задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци, потвърден с Решение № 10 от 06.03.2018 г. на директора на Д"МДТ" при Община Пловдив. С АУЗ на жалбоподателя са установени данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за периода 01.04.2017 г. -31.12.2017 г., в качеството му на собственик на 1/2 ид. ч. на недвижим имот въз основа на Постановление за възлагане на недвижим имот на основание чл. 496 от ГПК. Според касатора при определяне на задълженията за данък и ТБО за процесния имот не са взети предвид конкретни характеристики и състояние на недвижимия имот и така неправилно е определен размера на данъчната оценка. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно. Сочи, че независимо от правилно установената фактическа обстановка по делото, съдът превратно е тълкувал закона-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът не е кредитирал заключението на техническата експертиза, като некореспондираща с доказателствата по делото, без да посочи, кои са те. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени обжалвания АУЗ. Ответникът по касационната жалба –директорът на дирекция "Местни данъци и такси" при Община Пловдив, не се явява, не се представлява. Постъпил е писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че АУЗ е издаден от компетентен орган, съгласно приложена по делото Заповед № 17 ОА2683 от 27.10.2017 г. на кмета на Община Пловдив. Съдът е приел, че след редовно проведена публична продан на недвижим имот, находящ се в гр. Пловдив и подробно индивидуализиран в решението, същият е възложен на И. Д. Данъкът върху недвижимия имот придобит от касатора на основание чл. 496 от ГПК е изчислен в размер на 1, 8 на хиляда върху данъчната оценка на имота определена съгласно Приложение № 2 към ЗМДТ в размер на 271 923, 40 лв.. За целите на издаване на АУЗ са използвани данни и норми, с които органът по приходите разполага служебно. Обектът е склад с РЗП 617, 00 кв. м. Не се оспорва, че с писмо от 21.07.2017 г. И. Д. е поканен да подаде декларация по чл. 14 от ЗМДТ за придобития от него недвижим имот. Към 28.11.2017 г. -датата на издаване на АУЗ, такава декларация не е подадена. На основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК по искане на задълженото лице органът по приходите издава АУЗ в 30 дневен срок от искането. Акт за установяване на задължението може да се издаде и служебно, когато не е подадена декларация. По силата на чл. 37, ал. 1 от ДОПК доказателствата в административното производство се събират служебно от органа по приходите. В хода на проверката са извършени редица процесуални действия имащи значение за определяне на данъчната оценка, която е основа за определяне размера на данъка върху недвижимите имоти и ТБО, подробно описани в обжалваното решение Така данъкът върху недвижимите имоти е изчислен в размер на: данъчна оценка върху 1/2 ид. ч. от придобития имот - 271 923, 40 лв. х 1, 8/1000=489 лв. х 12 м. =376, 10 лв., ведно със съответни лихви. За 2017 г., таксата за битови отпадъци, съгласно Решение на Общински съвет Пловдив е в размер на 5, 3 на хиляда върху данъчната оценка. Няма спор, че не е подадена декларация по чл. 19в, ал. 1, т. 3 от Наредбата за определянето и администрирането на местни такси и цени на услугите на Община Пловдив за процесния период. ТБО е изчислена в размер на 1080, 89 лв. От доказателствата по делото - издадените от кмета на Община Пловдив заповеди по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, е безспорно, че имотът попада в границите на район, в който общината е организирала предоставянето на услугите сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Както беше посочено съдът е приел, че за процесния периода за имота не са подавани декларации за освобождаване от заплащане на ТБО. Въз основа на горното съдът е направил извод за законосъобразност на оспорения АУЗ и отхвърлил жалбата. Решението е правилно. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебно проверка за валидността и допустимостта на обжалваното решение съдът счита същото за валидно допустимо - постановено е при наличие на положителните процесуални предпоставки и при липса на отрицателни. Доводите на касатора в подкрепа на порока необоснованост - за неправилна преценка от съда на доказателствата по делото, а именно необсъждане на назначената СТЕ, която е изчислила различен размер на данъчната оценка на имота, от тази в хода на проверката. Страните по делото не спорят, че процесния имот попада в границите на район, в който общината предоставя услугите по чл. 62, ал. 1 ЗМДТ. Следва да се посочи, че в жалбата си до съда касаторът не твърди, че услугите не са предоставяни. Предмета на спора пред административният съд не е относно дължимостта на данък сгради и такса битови отпадъци, а относно правилното определяне размера на данъчната оценка и конкретно по отношение на два от коефициентите. Това са коефициент за местоположение –Км и коефициент за индивидуални характеристики - Кх, в частта Кк2. Имотът придобит от касатора след публична продан представлява 1/2 ид. ч. от склад за промишлени стоки, разположен в сутеренния етаж на 8 етажен жилищен блок. Това означава, че макар да е самостоятелен обект на собственост, и самостоятелно функционално предназначение е част от сградата, която от своя страна граничи с пътна мрежа. В тази връзка, т. к. се касае за самостоятелен обект, неправилно е заключението на вещото лице за редуциране на площта на имота на основание чл. 11, ал. 2, т. 2 от Приложение 2 към ЗМДТ. Наред с това предвид липсата на конкретни факти и данни за физическото състояние на обекта към момента на публичната продан, въпреки, че такива са отразени в Експертното становище на инж. Г. и в Удостоверение № 5 от 06.03.2017 г. за факти и обстоятелства по ЗУТ и заключението на СТЕ, поради липса на съставен протокол, в който да са описани констатираните щети, към датата на възлагане на недвижимия имот по аргумент от чл. 8, ал. 1, т. 2, б. а от Приложение 2 към ЗМДТ, липсва основание за прилагане на коефициента за лошо физическо състояние, предвиден в таблица № 7 към чл. 8, ал. 1, т. 2 от ЗМДТ. Наред с това следва да се има предвид, че акта за установяване на задължението е изготвен на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК, както е конкретния случай при неподадена декларация след покана до собственика на имота до датата на издаване на Акта за установяване на задължения.. Съгласно чл. 20 от ЗМДТ данъчната оценка на недвижимите имоти на гражданите се определя от служител на общинската администрация по норми съгласно Приложение 2, в зависимост от вида на имота, местонахождението, площта, конструкцията и овехтяването, с оглед на което правилно данъчната оценка е определена, както следва: за 1/2 ид. ч. от склад с РЗП-617 кв. м. за 2017 г. в размер на 271 923, 40 лв. Видно от горното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът правилно е установил релевантните за предмета на спора факти, въз основа на тях е направил обосновани и верни фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му е правилно. Предвид изхода на спора в полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 333, 22 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, осмо отделение,