Решение № 913 от 28.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14547/2015 г.

Решение № 913 от 28.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14547/2015 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Катедрен съвет на катедра "Математика", факултет "Приложна информатика и статистика" на Университет за национално и световно стопанство (УНСС) София, против Решение № 7016/16.11.2015 г., постановено по адм. дело № 6426/2015 г., по описа на Административен съд София-град, с което е отменено Решение от 27.11.2013 г., взето по Протокол № 37 на Катедрен съвет на катедра "Математика", факултет "Приложна информатика и статистика" на Университет за национално и световно стопанство и преписката е върната за ново произнасяне, съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което жалбата против решението на Катедрения съвет бъде отхвърлена като неоснователна. Ответницата М. С. Х., чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София-град е отменил Решение от 27.11.2013 г., взето по Протокол № 37 на Катедрен съвет на катедра "Математика", факултет "Приложна информатика и статистика" на Университет за национално и световно стопанство, с което не е прието предложение за обявяване на конкурс за заемане на академична длъжност "професор" в катедра "Математика" с потенциален кандидат доц. д-р М. Х. и преписката е върната за ново произнасяне, съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. За да постанови този резултат съдът е приел, че при вземане на оспореното решение катедрения съвет не е разполагал с оперативна самостоятелност да откаже да предложи обявяване на конкурса, след като с предишното си решение от 23.10.2013 г. е направил предложение за заемане на академична длъжност "професор" по професионално направление 4.5. Математика с потенциален кандидат доц. д-р М. С. Х. и е получил положително становище от Съвета по хабилитация. От една страна е налице влязло в сила решение с предложение за заемане на академичната длъжност, а от друга, хронологията на процедурата изрично предвижда, че при положително становище на Съвета по хабилитация, катедрения съвет предлага обявяване на съответния конкурс. Изложени са съображения, че оспореното решение не е мотивирано, поради което не може да бъде установен начина на формиране на волята на колективния орган. Решението е правилно. Обоснован от доказателствата по делото и приложимата материалноправна уредба - Закон за висшето образование (ЗВО), Закон за развитие на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ) и относимия за казуса ПОПКПНСЗАД в УНСС (Правилник за организацията и провеждането на конкурси за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности в УНСС) е формираният извод за незаконосъобразност на решение от 27.11.2013 г. по протокол № 37 на Катедрен съвет на катедра "Математика", факултет "Приложна информатика и статистика" в УНСС за неприемане на предложението за обявяване на конкурс за заемане на академична длъжност "професор" с потенциален кандидат доцент М. Х. Правилно съдът е приел, че решението не съдържа мотиви, обосноваващи болшинството на негативния вот на членовете на катедрения съвет да не се обяви конкурс, които са задължителни за неговото съдържание или могат да бъдат съобразени от други документи в административната преписка. По този начин е нарушено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, и това препятства извършването на следващия се контрол от съда по чл. 168 от АПК, поради което отсъствието на мотиви как е формирана волята на колективния административния орган съставлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното решение. На следващо място, правилно съдът е приел, че обжалваното решение е и материално незаконосъобразно. Съгласно приложение № 4 "Хронология на процедурата", катедреният съвет (КС) е взел решение на 23.10.2013 г. по протокол № 36, което е влязло в сила и с което е отправил съответните предложения за заемане на академична длъжност "професор" до председателите на ККИ (Комисия за количествени изисквания) и СХ (Съвета по хабилитация). След тяхното разглеждане по разписаната в правилника на висшето училище процедура е дадено положително становище за потенциалния кандидат в конкурса за заемане на академичната длъжност - доц. д-р М. Х., като е предложено на Катедрения съвет да инициира конкурса съгласно вътрешните правила за провеждане на процедурата. Предвид тези факти и съгласно вътрешните правила, правилен е изводът, че при настоящата хипотеза Катедрения съвет не разполага с оперативна самостоятелност да откаже обявяване на процесния конкурс, а следва да вземе решение при обвързана компетентност, обусловена от предходното решение и положителното становище на Съвета по хабилитация. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд София-град съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. При този краен извод в полза на ответницата следва да бъдат присъдени и направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 500.00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение