Решение № 6733 от 22.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1941/2009 г.

Решение № 6733 от 22.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1941/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по реда на раздел I от глава десета на АПК, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 2 от АПК. Образувано е по жалба, подадена от Чанко Иванов Чанков, в качеството му на наследник на Никола Михайлов Николчев, против Заповед № РД 46-1471 от 24.11.2008 г. на министъра на земеделието и храните, в частта й, с която на наследниците на Никола Михайлов Николчев е отказано право на обезщетение, на основание чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ. В жалбата, макар и лаконична, се съдържат доводи за неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК. Ответникът - министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Влаевска изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото, приема за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Административното производство е образувано по искане от 15.01.2008 г., подадено от настоящия жалбоподател - Чанко Иванов Чанков, в качеството му на наследник на Никола Михайлов Николчев за обезщетяване по реда на чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ със поименни компенсационни бонове. Към искането са представени удостоверение за наследници и архивна преписка, съхранявана във фонд 719к, опис 1 на Централния държавен архив - архивна единица № 824. С оспорената заповед е отказано определяне на обезщетение, поради липса на условията по § 66 на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Видно от данните по приложената административна преписка, наследодателят на жалбоподателя е изселник от Беломорска Тракия - представени са свидетелство за етническо малцинство на изселен, молза за ликвидиране и земите му са послужили за погасяване на държавния дълг. От представения протокол, с превод, се установява, че имотите са оценени и е извършена ликвидация. Посочена е преписка № 1111/17569, оценки от 01.01.1925 г. до 25.10.1928 г. в облигации и парични средства, определени в долари, общо от 1564.19 долара. Обезщетителната преписка се съхранява в архивен фонд 719к "Българо-гръцка смесена комисия по Спогодбата "Моллов-Кафандарис" на Централния държавен архив, опис № 1. При тези данни по делото, се налага извод за неоснователност на жалбата, поради липса на нормативните изисквания за признаване право на обезщетение. Съгласно разпоредбата на чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ право на обезщетение имат българските лица или техните наследници, които не са получили облигации или не са били обезщетени по друг начин. Материята е доуредена в нормата на § 66 от ПЗР на ПМС 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. В нея се уточнява, че неполучили облигации са тези лица, чиито имоти са посочени като неликвидирани имоти по опис № 12 на архивен фонд 719к "Българо-гръцка смесена комисия по Спогодбата "Моллов-Кафандарис" на Централния държавен архив. Наред с това те трябва да не са оценени и ликвидирани по спогодбата "Моллов-Кафандарис"; да не са били прехвърлени от собствениците им и да не са били стопанисвани от тях до сключване на Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между НРБ и Кралство Гърция и на трето, но не последно място - да са били изоставени от правоимащите поради каквато и да било причина на гръцка територия. В конретния случай е безспорно установено, че имотите са оценени и ликвидирани и са посочени, като такива именно в опис № 1 на архивен фонд 719к. Самият факт на съхраняване на изселническото досие в опис № 1 на архивния фонд съставлява индиция за налично обезщетяване на правоимащите изселници. Неслучайно нормативното изискване, залегнало в § 66, ал. 1 на ПМС 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ е документите да се съхраняват в опис № 12 на архивния фонд - задължителна предпоставка за признаване правото на обезщетение. Архивният фонд се състои от тридесет поредни описа, като опис № 12 съдържа преписките на българи-бежанци от Беломорска Тракия и Македония за ликвидация на имоти - по населени места, без ликвидационни листове с оценка на имотите. Това установява, че те не са оценени и ликвидирани. В същото време в опис № 1 се съдържат преписките на българите-бежанци, които са оценени и ликвидирани от Смесената комисия. Там е намерена преписката на наследодателя на жалбоподателя, поради което по отношение на наследниците му категорично липсва първото задължително условие на § 66 от ППЗСПЗЗ. Компетентният административен орган правилно е приложил материалния закон и е отказал признаване право на обезщетение на изселилия се наследодател на жалбоподателя. Издаденият административен акт в оспорената му част е законосъобразен - постановен е от компетентен орган, в изискуемата от закона форма и при спазване на материалния закон и административно-производствените правила. Поради това жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли. Разноски не се претендират. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение