Решение № 6211 от 23.6.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, гр. София, срещу решение 4216 от 25.06.2021 г., постановено по адм. д. 9785 по описа за 2019 г. на Административен съд София - град, с което е отменено писмо-отказ 20-00-637/06.08.2019 г., издадено от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта и е постановено връщане на преписката за ново произнасяне в едномесечен срок от влизане в сила на съдебното решение по заявка за разкриване на работно място вх. ESF-1111-01-11-0125/20.03.15 г. от Евро Клима ЕООД съобразно дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Изложените в касационната жалба съображения се свеждат до недопустимост на съдебното решение поради нарушение на чл. 21, ал. 1 от АПК и до неправилност поради необоснованост и нарушение на чл. 2, § 2, б. г от Регламент (ЕС) 1407/2013 г. и чл. 4, ал. 7 от ЗМСП касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Ответникът Европа Клима ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. София, [улица], е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. При извършената служебна проверка за процесуална допустимост се установи, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество на посочените в нея основания и служебно на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд я намери за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София-град е писмо 20-00-637 от 06.08.2019 г. на заместник на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта (заповед за заместване РД-11-00-1539/23.07.2019 г.), издадено в изпълнение на решение 1673 от 14.03.2018 г. по адм. д. 10091/2017 г. на Административен съд София-град, потвърдено с решение 13703 от 08.11.2018 г. по адм. д. 6054/2018 г. на Върховния административен съд. Оспореното писмо обективира отказ за сключване на договор с Европа Клима ЕООД по Проект Подкрепа за заетост по Оперативна програма Развитие на човешките ресурси 2007-2013 по съображение, че проектът е приключен още в месец декември 2015 г., поради което не съществува правна възможност, нито финансов ресурс за сключване на договор за осигуряване на заетост по този проект за периода от 13 до 17 юли 2015 г. С обжалваното решение Административен съд София - град е отменил оспорения акт, след като е приел, че отказът за сключване на административен договор не е обоснован с фактите и обстоятелствата, относими към преценката налице ли са основания за сключване на договор и с кои правни норми са обвързани те. Не е изследвано наличието на предпоставките за сключването на договора към момента на подаване на заявката на Европа Клима ЕООД за разкриване на работно място вх. ESF-1111-01-11-0125/20.03.2015 г. Не са изложени аргументи защо административният орган е приел, че към момента на подаване на заявката не е била налице правна възможност за сключване на договор с дружеството. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователен е касационният доход за постановяване на съдебното решение по недопустима жалба в хипотезата на чл. 159, т. 1 от АПК писмо 20-00-637 от 06.08.2019 г. е с уведомителен характер, не представлява индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 от АПК и не подлежи на оспорване. Въпросът относно правното естество на оспорения отказ за сключване на договор съгласно чл. 30, ал. 1 от ППЗНЗ (Правилник за прилагане на Закона за насърчаване на заетостта) във вр. с чл. 30б, ал. 1 от ЗНЗ (Закон за насърчаване на заетостта), е изяснен с решение 8708 от 05.07.2017 г. по адм. дело 8063/2016 г. на Върховния административен съд и оставеното с него в сила решение 3584 от 26.05.2016 г. по адм. дело 10430/2015 г. на Административен съд София - град. Проект BG051PO 001-1.1.11 Подкрепа за заетост се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма Развитие на човешките ресурси (ОП РЧР ), съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз. Съгласно чл. 30б, ал. 1 от ЗНЗ средствата по чл. 30а за реализиране на програми и мерки за насърчаване на заетостта се предоставят въз основа на сключен договор между Агенцията по заетостта, представлявана от нейния изпълнителен директор, или упълномощено от него длъжностно лице и безработното лице или работодателя. По своето съдържание договорът, който се сключва по предварително утвърден образец и нормативно регламентирани условия, представлява административен договор, а отказът на административния орган да го сключи - индивидуален административен акт. Оспореното в случая писмо 20-00-637 от 06.08.2019 г. материализира волеизявление на компетентния административен орган, с което сключването на договора се отказва. Отказът засяга пряко и непосредствено правата и законните интереси на подателя на заявката, поради което представлява подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт. Неотносими към спора за законосъобразност на оспорения акт са изложените в касационната жалба доводи във връзка с прилагането на разпоредбите на чл. 2, § 2, б. г от Регламент (ЕС) 1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013 година относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis (ЕС) 1407/2013 г. и чл. 4, ал. 7 от ЗМСП (Закон за малките и средните предприятия), които не са послужили като правни основания на издадения отказ за сключване на договор. С оспорения акт сключването на договора не е отказано поради неизпълнение на нормативните условия за допустимост и основателност на заявката за разкриване на работно място с вх. ESF-1111-01-11-0125 към датата на подаването й 20.03.2015 г., а поради приключването на Проект Подкрепа за заетост по Оперативна програма Развитие на човешките ресурси 2007-2013 и липсата на финансов ресурс към момента на издаване на административния акт. В нарушение на чл.173, ал. 2 и чл. 177, ал. 2 от АПК административният орган не изпълнил дадените му задължителни указания с решение 1673 от 14.03.2018 г. по адм. д. 10091/2017 г. на Административен съд София - град, оставено в сила с решение 13703 от 08.11.2018 г. по адм. д. 6054/2018 г. на Върховния административен съд, с което е отменено писмо отказ рег. 20-00-770/17.08.2017 г. на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта и преписката му е върната за ново произнасяне по заявка за разкриване на работно място вх. ESF-1111-01-11-0125/20.03.2015 г. При новото решаване на въпроса по заявката на Европа Клима ЕООД административният орган е бил длъжен да предостави на заявителя възможност за участие в подновеното административно производство и да изясни всички факти и обстоятелства от значение за правилното тълкуване и прилагане на посочените по-горе материалноправни норми. При положение, че към датата на заявката физическото лице Б. Калинов е било управител както на дружеството заявител Европа Клима ЕООД, така и на Занаятчийски клъстер ЕООД, което се сочи като фактическо основание за отказ, е следвало да се обоснове конкретната хипотеза на едно и също предприятие" по смисъла на букви а г на чл. 2, § 2 от Регламент (ЕС) 1407/2013. В касационната жалба се конкретизира хипотезата на б. г , но не са ясни съображенията, по които касаторът счита, че са налице предпоставките за прилагането й, доколкото липсват данни, че едното предприятие е акционер или съдружник в другото предприятие и контролира самостоятелно мнозинството от гласовете на акционерите или съдружниците в това предприятие. В мотивите на касационното решение 13703 от 08.11.2018 г. е уточнено, че при наличие на фикцията едно и също предприятие административният орган следва да уточни коя от хипотезите е осъществена - пряка (директна) или непряка (индиректна) свързаност между предприятията. Обърнато е внимание, че Регламент 1407/2013, за разлика от Препоръка 2003/361/ЕО и приложение І на Регламент 800/2008, не съдържа разпоредба, съгласно която Предприятия, които поддържат едно от тези взаимоотношения посредством физическо лице или група от действащи съвместно физически лица, също се считат за свързани предприятия, ако те упражняват дейността си или част от своята дейност на същия съответен пазар или на съседни пазари". Не е изпълнено и указанието за анализ на обстоятелствата, водещи до извод за надвишаване на прага на помощта de minimis от двете дружества посочване на максимално допустимия размер по Регламента, трите последователни години, общия размер на помощите, сравнение от преходните две години. Предвид гореизложеното, като е приел, че оспореният административен акт е издаден при съществено нарушение на административнопроцесуалното правило за мотивиране от фактическа и правна страна и това е самостоятелно основание за неговата отмяна, Административен съд София град е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна по чл. 209 от АПК, поради което обжалваното съдебно решение, с което актът е отменен и преписката е върната на административния орган за ново разглеждане на заявка за разкриване на работно място вх. ESF-1111-01-11-0125/20.03.2015 г., следва да бъде оставено в сила С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането ответника по касация за присъждане на направените разноски за настоящата инстанция в размер на 600.00 лв. за адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,