Решение № 13975 от 31.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11192/2011 г.

Решение № 13975 от 31.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11192/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Конфедерация на сдруженията в автомобилния транспорт срещу решение № 10855 от 22.07.2011 г. по адм. д. № 1266/2011 г. на Върховния административен съд, Седмо отделение, с което е отхвърлена подадената жалба срещу заповед № РД-08-611/2010 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, в частта по т. 5, т. 6, т. 7 и т. 13. Твърдят се касационни основания за нарушения на материалния закон чл. 69, ал. 1 и ал. 2 АПК, във връзка с чл. 13 АПК, съдът не е взел предвид, че заповедта е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила. Ответниците по жалбата не са взели становище. Прокурорът дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Петчленен състав II колегия намира, че жалбата е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С оспорената пред съда заповед е издадена на основание чл. 25, ал. 2 от Закона за автомобилните превози, чл. 32, ал. 1 от Наредба № 11 за международен автомобилен превоз на пътници и товари, във връзка с определяне на реда и условията за разпределение и контрола по използването и отчитането на многостранните и многократни ЕКМТ/СЕМТ разрешителни за международен превоз на товари по шосе, предоставени от Международния транспортен форум за нуждите на българските превозвачи през 2011 г. и чл. 16 от Устройствения правилник на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, министърът на информационните технологии и съобщенията. За да отхвърли подадената жалба съдът е установил по данни от административната преписка, че на интернет страницата на министерството е публикуван проект на заповедта и е проведено обществено обсъждане с участието на заинтересованите страни, включително жалбоподателя. Спазено е изискването на чл. 69, ал. 1 АПК да се оповести публично по реда определен в чл. 66, ал. 1 форма на участие на заинтересованите лица в производството по издване на акта. Назначената с т. 5 от заповедта работна група по своята характеристика е помощен орган, на който е възложено изпълнението на определени задачи във връзка с осъществяването на дейността по разпределение на ЕКМТ/СЕМТ разрешителните, в закона и подзаконовите актове няма предвидени условия относно създаването на работна група, броя на нейните членове и персонален състав, следователно, министърът разполага с правото да прецени в какъв формат да назначи работна група, което не подлежи на контрол за законосъобразност от съда. За неоснователни са приети оплакванията за несъответствие с целта на закона на разпоредбите на т. 6, т. 7 и 13 от оспорената заповед. Посочено е, че в закона не се съдържа регламент на кой орган какви функции министърът може да възложи във връзка с производството по разпределение на обсъжданите разрешителни, тази преценка е извършена в условията на оперативна самостоятелност и може да бъде предмет на проверка за законосъобразност от съда само в пределите по чл. 169 АПК, министърът е действал в кръга на притежаваната дискреция, при спазване на изискването за законосъобразност на акта. Условията за достъп на превозвачите до разпределение на разрешителните са посочени в Наредба № 11/31.10.2002 г. Решението правилно. Неоснователно се твърди в касационната жалба, че административният орган не е осигурил на заинтересованите лица възможност да осъществяват правото си на участие в оповестени форми на участие, тъй като оповестени форми няма. Жалбоподателят не оспорва, че проекто- заповедта е обявена в интернет страницата на министерството, но счита, че Конфедерацията на сдруженията в автомобилния транспорт не е била поканена и уведомена за обществено обсъждане, защото ако беше взела участие в обсъждането щеше да има представител в работната група. След като проектът за издаване на заповедта е оповестен публично по подходящ начин, сдружението като заинтересовано лице в производството по издаване на акта е могло да представи писмени възражения и възражения, съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 АПК, независимо дали е било обявено обществено обсъждани и дали сдружението е участвало в общественото обсъждане. След като има възможност за участие в една от предвидените в закона форми на участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта, не са основателни доводите на жалбоподателя, че административният орган не му е осигурил възможност да осъществи правото си на участие, съгласно изискванията на чл. 69, ал. 2 АПК. При публичното обявяване за предстоящото издаване на общия административен акт не е посочена форма на участие на заинтересованите лица по чл. 69, ал. 1, т. 2 - участие в консултативни органи, подпомагащи органа, издаващ акта, която е една от предвидените в закона форми, поради което неоснователно се твърди, че е налице нарушение на закона, като представители на сдружението не са включени в работната група. Както само е посочило в съдебното производство и е представило доказателства, след публикуването на проекта на оспорената заповед, сдружението е изпратило предложение до административния орган, но то е за включване в състава на работната група, каквато форма на участие не е била оповестена от административния орган. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че не му е осигурена форма на участие в производството по издаване на акта, с подаването на предложение до административния орган участие е осъществено. Представителството на заинтересованите лица от организациите по чл 66, ал. 1 в производството по издаване на акта, съгласно чл. 67 АПК не означава участие в работа група по прилагането на акта. Конфедерация на сдруженията в автомобилния транспорт"е юридическо лице, с нестопанска цел, учредено с цел и предмет на дейност, включваща участие в разработването и прегледа на законодателството в транспорта и изработване на необходимата подзаконова нормативна база и е имала възможност да изрази становище по съдържанието на самата заповед, евентуално по предвижданата за изготвяне методика за разпределение на разрешителните. Със заповедта участие в работната група е предвидено за други организации Съюза на организациите от автомобилния транспорт (СОАТ) и Българската асоциация на сдруженията от автомобилния транспорт (БАСАТ). Заповедта в оспорените пред съда части има характер на вътрешнослужебен акт, но с оглед твърдението на жалбоподателя, че засяга права на негови членове правилно жалбата е разгледана по същество. Не е налице соченото нарушение при тълкуването и прилагането на чл. 69, ал. 1 и ал. 2 от АПК, с оглед доводите срещу т. 5 от заповедта. Съдът е направил разграничение между задължението на административния орган да осигури възможност на заинтересованите страни да участват в производството по издаването на акта и твърдението на касационния жалбоподател, че е следвало да му се осигури участие и в помощния орган - работна група. Неоснователни са и доводите относно нарушения на изискванията на АПК при упражняване на оперативната самостоятелност от страна на органа. Съдът е направил преценка в пределите, посочени в чл. 169 от АПК и изричните разпоредби на чл. 25, ал. 2 от ЗАвП и чл. 32 от Наредба № 11/2002 г. Правилни са изводите на съда, че в т. 6.1 от заповедта изрично е записано задължение да се изготви методика за разпределението на ЕКМТ/СЕМТ разрешителните, която се утвърждава от заместник - министъра на транспорта и възраженията за субективизъм и неспазване на разписаните в нормативната уредба критерии при разпределяне (респ. преразпределяне по т. 13) на ЕКМТ/СЕМТ разрешителните са неотносими, тъй като оспорената заповед не съдържа самата методика или правила за разпределение на разрешителните. Воден от изложеното, Върховният административен съд, Петчленен състав - II колегия