Решение № 281 от 19.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1678/2008 г.

Решение № 281 от 19.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1678/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Стойчо Пейчев Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във връзка с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК (ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г.). Образувано е по касационна жалба вх. № 1* от 28.11.2007 г. на Й. А. С. от с. Ц., общ. Ценово, обл. Русе, срещу въззивното решение № 506 от 12.10.2007 г. по в.гр. дело № 559/2007 г. на Русенския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение № 12 от 19.03.2007 г. по гр. дело № 202/2006 г. на Б. районен съд за отхвърляне на иска за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на нива от 15.999 дка в м."Г", с. Б., общ. Ценово, сключен с нотариален акт № 1* т. VIII, рег. № 3* нот.дело № 322/2002 г. Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на решението в обжалваната част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. "Касационна жалба" вх. № 592 от 23.01.2008 г. е подадена от М. И. П. от с. Б., общ. Ценово, в качеството й на пълномощник на К. П. К. от гр. В.дол, обл. Варна с оплаквания за нарушение на материалния закон в частта, с която последният е бил осъден да предаде владението на процесната нива. Тази молба всъщност е в изпълнение указанията на въззивния съд с разпореждането му от 08.11.2007 г., постановено по подадената по пощата на 07.11.2007 г. (срвн. плика на л. 33 от ч. гр. дело № 590/2008 г. на ВКС, I г.о.) жалба срещу въззивното решение, озаглавена "въззивна жалба" и заведена с вх. № 0* от 08.11.2007 г. (вж. л. 10 от ч. гр. дело № 590/2008 г. на ВКС, I г.о.). Първоначално във Върховния касационен съд е било образувано ч. гр. дело № 590/2008 г. по описа на I г.о., което с определение № 175 от 26.03.2008 г. е било прекратено и изпратено на заместник-председателя и ръководител на гражданската колегия на ВКС за разпореждане за образуването му за разглеждане в открито съдебно заседание. С резолюция последният е разпоредил на председателя на отделението да насочи неправилно образуваното ч. гр. дело № 590/2008 г. за разглеждане в открито заседание. С резолюция председателят на отделението е разпоредил да се образува касационно дело по касационните жалби на К. К. и Й. С. Върховният касационен съд, състав на II г. о. провери допустимостта на подадените жалби срещу въззивното решение и прие за установено следното: По касационната жалба на Й. А. С. вх. № 1* от 28.11.2007 г. Ищцата (сега касатор) е получила съобщение за въззивното решение на 26.10.2007 г. (л.51 от в. гр. дело № 559/2007 г.). Срокът за обжалване по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), съобразно чл. 33, ал. 4 ГПК (отм.) е изтекъл на 26.11.2007 г. (понеделник). Жалбата е подадена същия ден (вж. пощенското клеймо на плика за препоръчаното писмо), макар и да е заведена с вх. № 1* от 28.11.2007 г., поради което е допустима и подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. По делото е установено, че с нотариален акт № 47, т. I, нот. дело № 2046/1998 г. на 13.05.1998 г. Надежда П. А. дарила на племенницата си Й. А. С. (сега касатор) нива от 15.999 дка, от които 14.058 дка шеста категория и 1.941 дка четвърта категория, в местността Г., имот № 0* по плана за земеразделяне на с. Б., общ. Ценово, обл. Русе. Установено е по-нататък, че на 21.10.2002 г. с нотариален акт № 1* т. VIII, рег. № 3* нот.дело № 322/2002 г. Надежда П. А. продала същия имот на М. И. П., която го купува в полза на сина си К. П. К. за сумата 500 лева. С първоинстанционното решение искът по чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване на договора за покупко-продажба за нищожен е отхвърлен по съображения, че продажбата на чужд недвижим имот не е нищожна, а купувачът не придобива правото на собственост, защото продавачът не е могъл да му прехвърли правото, което към този момент не е притежавал. Въззивният съд е оставил в сила решението в тази част, като на свой ред законосъобразно е пиел, че продажбата на чужда вещ не прави сделката нищожна и доколкото по делото не е било наведено друго основание за нищожност, договорът от 13.05.1998 г. е действителен, а искът по чл. 26, ал. 1 ЗЗД - неоснователен. Претендираната от жалбоподателката нищожност на продажбата не би могла да се обоснове и с първата хипотеза на чл. 26, ал. 2 ЗЗД - невъзможен предмет. Макар и чужда, вещта не представлява невъзможен предмет. Тя съществува реално и се предава на купувача. Самият закон в чл. 181, ал. 1 ЗЗД съдържа пример за невъзможен предмет при продажбата: ако при сключване на договора вещта е била погинала, договорът е нищожен. Ако вещта е собственост на друго лице, а не на продавача, това не означава, че тази вещ не съществува, че договорът няма предмет или че предметът е невъзможен. В обобщение, в частта, с която е потвърдено решението на първата инстанция за отхвърляне на иска по чл. 26 ЗЗД, въззивното решение е законосъобразно и правилно постановен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. По касационната жалба на К. П. К. с вх. № 0-11089/08.11.2007 г. Допустимостта на подадената от К. т. н. "въззивна жалба" с вх. № 0* от 8.11.2007 г. е в зависимост от това дали е влязло в сила или не първоинстанционното решение в частта, с която К. П. К. е бил осъден на основание чл. 108 ЗС да предаде владението на процесния имот на Й. А. С. С решение № 12 от 19.03.2007 г. по гр. дело № 342/2005 г. Беленският районен съд уважил иска по чл. 108 ЗС, като М. И. П. и К. П. К. били осъдени да предадат на Й. А. С. владението на процесната нива. Ответникът К. получил съобщение за решението на 29.03.2007 г. (л.77 от гр. дело № 202/2005 г. на РС- Б.). С допълнително решение № 53 от 26.04.2007 г. била допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 12/19.03.2007 г., като вместо гр. дело № 342/2005 г. е постановено да се чете: гр. дело № 202/2006 г. К. П. К., чрез пълномощника си М. И. П. е подал въззивна жалба срещу решение № 12 от 19.03.2007 г. по гр. дело № 202/2006 г. с вх. № 3* от 03.05.2007 г. (л.38 от в.гр. дело № 559/2007 г.) в осъдителната му част. С определение от 14.09.2007 г. въззивният съд приел, че въззивната жалба на К. е просрочена и постановил връщането й. В същото заседание съдът дал ход по същество на въззивното производство по жалбата на ищцата Й. А. С., както и по жалбата на ответницата М. И. П. срещу първоинстанционното решение в частта, с която е била осъдена да предаде владението върху процесния имот. С въззивното решение първата жалба е оставена без уважение; окръжният съд обезсилил решението на първата инстанция в частта, с която М. И. П. е била осъдена да предаде владението на процесната нива, като постановено по отношение на лице, срещу което не е бил предявен ревандикационен иск и прекратил производството спрямо нея. В диспозитива на решението на въззивната инстанция е записано, че в останалата част решението на районния съд е влязло в сила. Съобщението, че с определението от 14.09.2007 г. му е върната като просрочена въззивната жалба, К. е получил на 28.09.2007 г. (л. 46 от в. гр. дело № 559/2007 г. на РОС). На 01.10.2007 г. в окръжния съд постъпило т. н."възражение" вх. № 0* от М. И. П., пълномощник на К. П. К., квалифицирано като частна жалба срещу определението за връщане на въззивната жалба от 14.09.2007 г., която въззивният съд постановил да се върне като просрочена с разпореждане от 17.10.2007 г. На 04.10.2007 г. в окръжния съд постъпила и т. н."въззивна жалба" вх. № 0* пак от М. И. П., като пълномощник на К. П. К., срещу определението от 14.09.2007 г. за връщане на въззивната жалба. С резолюция от 04.10.2007 г. тази частна жалба била оставена без движение, с указание да се уточни кой акт на съда се обжалва. В отговор на полученото на 23.10.2007 г. съобщение за резолюцията от 04.10.2007 г., с "частна жалба" вх. № 0-10746/30.10.2007 г. М. И. П., като пълномощник на К. П. К. поддържа, че надарената с нотариалния акт № 47, т. I, нот.дело № 2046/1998 г. Й. А. С. се е отказала от правото си на собственост върху имота и собственик е останала Н. П. А. С т. н."въззивна жалба" вх. № 011089/08.11.2007 г. К. е обжалвал чрез пълномощника си М. И. П. въззивното решение. С разпореждане от същата дата жалбата била оставена без движение с указания за отстраняване на нередовностите й в 7-дневен срок. Съобщението за това разпореждане жалбоподателят получил на 15.11.2007 г. (л. 25 от ч. гр. дело № 590/2008 г. на ВКС, I г.о.). С молба вх. № 0-11473/20.11.2007 г. (л.29 от ч.гр. дело № 590/2008 г. ВКС) М. И. П. представила частна жалба в три екземпляра (л. 7 от делото във ВКС, I г.о.), която с резолюция от 22.11.2007 г. била оставена без движение с указание да се посочи кой съдебен акт се обжалва. Съобщението за резолюцията страната е получила на 27.11.2007 г., а със разпореждане от 04.12.2007 г. частната жалба е върната като недопустима (л. 22 от делото във ВКС, I г.о.). Съобщението за връщането е получено на 11.12.2007 г. (л. 21 от ч. гр. дело № 590/2008 г. на ВКС I г.о.). С частна жалба вх. № 0-12576/19.12.2007 г. К. К. поискал отмяна на въззивното решение. Частната жалба била оставена без движение с разпореждане от 28.12.2007 г. Страната получила съобщение за разпореждането на 15.01.2008 г. (л. 19 от делото във ВКС, I г.о.) и с "касационна жалба" вх. № 592/23.01.2008 г. е поискала отмяна на въззивното решение в частта, с която "...". П. тези данни, Върховният касационен съд, състав на II г.о. намира, че К. П. К. не е легитимиран да обжалва въззивното решение, което не съдържа произнасяне по основателността на иска по чл. 108 ЗС по отношение на този ответник. Въззивният съд е отказал да разгледа подадената от К. жалба срещу първоинстанционното решение, като приел, че е подадена след изтичането на 14-дневния срок по чл. 197 ГПК (отм.). Срещу определението на окръжния съд от 14.09.2007 г. за връщане на въззивната жалба са подадени две частни жалби. Първата от тях - т. н."възражение" с вх. № 09636/01.10.2007 г. е била върната като просрочена с разпореждане от 17.10.2007 г., което не е обжалвано, а втората - след уточненията с молбата с вх. № 0- 11473/20.11.2007 г., е била върната като недопустима. Това разпореждане, съобщение за което страната е получила на 11.12.2007 г. е предмет на частна жалба вх. № 0-12576/19.12.2007 г. Тази частна жалба не съдържа никакви конкретни оплаквания за незаконосъобразност на разпореждането за връщане на частната жалба, подадена срещу определението на въззивния съд, с което е върната жалбата срещу първоинстанционното решение, нито сочи неправилности на извода на окръжния съд за просрочие на въззивната жалба. Тук само следва да се отбележи, че страната е получила съобщението за решението на първата инстанция на 29.03.2007 г., а въззивната жалба е с вх. № 3533/03.05.2007 г., т. е. след като е изтекъл срока по чл. 197 ГПК (отм.). В обобщение, частната жалба вх. № 1* от 19.12.2007 г. срещу разпореждането на въззивния съд от 04.12.2007 г. за връщане на частната жалба срещу определението на същия съд, с което е върната въззивната жалба на К. П. К. срещу решението на първата инстанция е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалвания с нея съдебен акт - в сила. Тъй като липсва предмет на обжалване, касационната жалба с вх. № 0-11089/08.11.2007 г., уточнена с "касационна жалба" вх. № 592/23.01.2008 г. следва да бъде оставена без разглеждане. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г.о.