Решение № 5412 от 23.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10327/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на А. К. А. от гр. Варна против Решение 7213/11.07.2024 г., постановено по адм. дело 772/2024 г. по описа на Административен съд-Варна. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Претендират се разноски по делото. Ответникът по касационната жалба директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) Варна оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалвания съдебен акт е отхвърлена жалбата на А. К. А. срещу Решение 2153-03-44/26.03.2024 г. на директора на ТП на НОИ-Варна, с което, на основание чл. 117 ал. 3 от КСО, вр. чл. 97, ал. 1, изречение първо, предл. последно от АПК, е потвърдено разпореждане [номер]/09.01.2024 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ Варна, с което, на осн. чл. 75, ал. 4 от КСО, считано от 17.02.2022 г., на А. А. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в минимален размер. Съдът е направил извод, че за упражняване на правото на пенсия за инвалидност е необходимо активното поведение на лицето, за което това право е възникнало, а именно да подаде своевременно необходимите документи за започването на административното производство по отпускането на пенсията за инвалидност. Приел е, че въпросът относно определянето на началната дата на отпускане на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на касатора е разрешен с влязъл в сила съдебен акт, като за такава е определена датата 17.02.2022 г. Същата е посочена в окончателно Решение 1653/24.11.2023 г. на АС Варна по адм. дело 2136/2023 г., поради което за административния орган е било налице императивно вменено му задължение (по арг. чл. 177, ал. 1 от АПК) да я възприеме и да я отпусне от тази дата. Решаващият съд е посочил, че доводите за претърпени от А. имуществени и неимуществени вреди не следва да бъдат обсъждани, тъй като преценката за наличието им е поставена в зависимост от изхода от обжалването на административния акт. Решението е правилно. От фактическа страна по делото е установено, че с ЕР 2293/123/06.10.2020 г. на първи състав на ТЕЛК, общи заболявания, към МБАЛ Св. Анна Варна АД на А. А. са определени 50,00% трайно намалена работоспособност (ТНР), дата на инвалидизиране: 06.10.2020 г., срок на инвалидността от 01.10.2021 г. за една година. Същото е отменено от НЕЛК и върнато на ТЕЛК за ново освидетелстване. С последващо ЕР от 27.04.2021 г. на втори състав на ТЕЛК, общи заболявания, към МБАЛ Св. Анна Варна АД на лицето са определени 40,00% ТНР, дата на инвалидизиране: 06.10.2020 г., срок на инвалидността от 01.10.2020 г. за една година. Решението е потвърдено от с ЕР 1493/143/02.08.2021 г. на НЕЛК, като последното е оспорено от А. по съдебен ред. Съдебното производство е приключило с прекратително определение 2401/27.09.2021 г. на Административен съд Варна поради оттегляне на административния акт НЕЛК. С ЕР 2114/239/17.12.2021 г. на НЕЛК, Специализиран състав по психични, вътрешни и ССЗ, е отменено ЕР 1083/061/27.04.2021 г. на ТЕЛК по оценката, СИ и ПУ на труд, и са потвърдени останалите поводи. На А. А. са определени 50,00% ТНР, дата на инвалидизиране: 06.10.2020 г., срок на инвалидността до 01.10.2022 г. за две години. След извършено преосвидетелстване, с ЕР 92249/234/07.12.2022 г. на ТЕЛК при УМБАЛ Света Марина Варна АД, на лицето са определени 50,00% ТНР, дата на инвалидизиране: 06.10.2020 г., срок на инвалидността до 01.12.2023 г. за 1 година. Видно от приложеното към писмо I-8438/25.08.2023 г. на директора на НЕЛК известие за доставяне, А. е получила лично срещу подпис ЕР 2114/239/17.12.2021 г. на НЕЛК на 02.02.2022 г., като по делото не са налице данни същото да е обжалвано от А., поради което ЕР е влязло в сила на 17.02.2022 г. Със заявление вх. 2112-03-388/25.03.2022 г. до ТП на НОИ - Варна А. е поискала отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. В заявлението е посочено, че има осигурителен стаж, придобит в друга държава Австрия. С разпореждане [номер]/05.06.2023 г. на ръководител ПО при ТП Варна на НОИ на А. А. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл.74, ал.1 от КСО за 50% трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, считано от 25.03.2022 г., със срок на инвалидността до 01.12.2023 г., в минимален размер. От 01.07.2022 г., съгласно чл. 10, т. 2 от ЗБДОО/2022 г., пенсията е определена в минимален размер от 396,95 лева, до определянето на размера й по реда на КСО. Посочено е, че съгласно Регламенти на Съвета (ЕО) 883/2004 и 987/2009, пенсията се изплаща от 25.03.2022 г. в размер 314,50 лева, а от 01.07.2022 г. в размер 396,95 лева. С жалба вх. 2112-03-388#27/01.08.2023 г. А. А. е обжалвала разпореждане [номер]/05.06.2023 г. по административен ред пред директора на ТП на НОИ Варна. С Решение 2153-03-133/31.08.2023 г. същият, на основание чл. 117 ал. 3 от КСО, вр. чл. 97, ал. 1, изречение първо, предл. последно от АПК, е отхвърлил жалбата й. С влязло в сила на 13.12.2023 г. Решение 1653/24.11.2023 г. по адм. дело 2136/2023 г. Административен съд-Варна е отменил Решение 2153-03-133/31.08.2023 г. на директора на ТП на НОИ Варна и преписката е изпратена на ръководител ПО в ТП Варна на НОИ за ново произнасяне по заявление вх. 2112-03-388/25.03.2022 г. за отпускане на пенсия, съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение, съгласно които при пропускане на едномесечния срок по чл. 94, ал. 3 от КСО, но при спазване на двумесечния срок по чл. 94, ал. 1 от КСО, считано от влизане в сила на решението на ТЕЛК, пенсията за инвалидност следва да се отпусне, считано от влизане в сила на решението на ТЕЛК, на която дата е придобито правото в случая от 17.02.2022 година. С разпореждане [номер]/09.01.2024 г., издадено от ръководител ПО при ТП Варна на НОИ, на А. А. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74, ал. 1 от КСО за 50% трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, считано от 17.02.2022 г., със срок на инвалидността до 01.12.2023 г., в минимален размер, съгласно чл. 75, ал. 4 от КСО, в размер на 314,50 лева. От 01.07.2022 г., съгласно чл. 10, т. 2 от ЗБДОО/2022 г., пенсията е определена в минимален размер от 396,95 лева, до определянето на размера й по реда на КСО. С жалба вх. 2185-03-224#1/28.02.2024 г. А. А. е обжалвала разпореждане [номер]/09.01.2024 г. пред директора на ТП на НОИ Варна. С Решение 2153-03-44/26.03.2024 г. на Директора на ТП Варна на НОИ, на основание чл. 117 ал. 3 от КСО, вр. чл. 97, ал. 1, изречение първо, предложение последно от АПК, жалбата на А. А. е отхвърлена. Изложени са мотиви, че на основание чл. 177, ал. 1 от АПК и чл. 297 от ГПК, влязлото в сила решене на Административен съд Варна е задължително за пенсионния осигурителен орган, поради което същият мотивирано се е съобразил с дадените в него указания във връзка с определянето на началната дата на отпускане на пенсията на лицето. Първоинстанционният съд правилно е установил относимите в разглеждания случай доказателства и аргументирано е обсъдил релевантните за спора факти и обстоятелства. Обосновано ответникът по касация сочи, че подадената касационна жалба не съдържа конкретни съображения за допуснати от съда нарушения при постановяване на обжалвания съдебен акт. Спорът между страните касае началната дата на отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване на касатора А. А.. Посочването на датата на инвалидизирането е първоначалната дата на влошаване на здравословното състояние. Тази дата се определя според правилата за извършване на медицинската експертиза, въз основа на наличната медицинска документация и преглед от ТЕЛК/НЕЛК. В чл. 94, ал. 1 КСО е регламентирано, че пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 2-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на подаването им. Разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от КСО предвижда, че извън случаите по ал. 1, пенсия за инвалидност и/или добавка за чужда помощ се отпуска от датата на подаване от лицето на заявление-декларация до ТЕЛК, но не по-рано от датата на инвалидизиране, ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в териториалното поделение на НОИ в едномесечен срок от изтичане на срока за обжалване на експертното решение на ТЕЛК или на НЕЛК по отношение на правоимащото лице. В разглеждания случай, по силата на необжалваемо Решение 1653/24.11.2023 г. на АС Варна по адм. дело 2136/2023 г., окончателно е решен въпросът относно датата на отпускане на пенсията за инвалидност на А., като за такава е приета датата 17.02.2022 г. Необосновано в касационната жалба се навеждат твърдения, идентични със заявените пред първата инстанция, относно констатирана в мотивите на цитирания съдебен акт друга (различна) начална дата на отпускане на пенсията, а именно 06.10.2020 г., определена от колективния орган на медицинската експертиза като дата на инвалидизиране. Както правилно е приел решаващият съд, мотивите на Решение 1653/24.11.2023 г. на АС Варна по адм. дело 2136/2023 г. съдържат подробно обсъждане на възможните хипотези относно датата на отпускане на лична пенсия за инвалидност на А. А., с оглед момента на подаване на заявлението в сроковете по чл. 94, ал. 1 и 3 КСО, възприемайки, че същата е пропуснала едномесечния (по-благоприятния) срок по ал. 3, поради което пенсията й не може да бъде отпусната от 06.10.2020 г. (дата на инвалидизирането й). Следва да се има предвид, че влязлото в сила съдебно решение се характеризира не само с формална законна сила, т.е необжалваемост, стабилитет, но и с материална законна сила, т.е. задължителност, сила на пресъдено нещо. Силата на пресъдено нещо, нейните обективни и субективни предели, определят това, за което и тези, спрямо които властническият държавен акт, каквото е съдебното решение, има действие - страни, основание и предмет - чл.177, ал.1 АПК. Според чл. 297 ГПК, приложим според препращането на чл. 144 АПК, влязлото в сила решение с отменителен характер, посочено вече по-горе, е задължително за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. В този смисъл то е било безусловно за изпълнение от страна на административния орган. Последният се е съобразил с дадените от съда указания като е издал разпореждане [номер]/09.01.2024 г., с което на касатора А. А. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 17.02.2022 г. Обосновано първоинстанционният съд е достигнал до извода, че като е отхвърлил жалбата на А. срещу издаденото разпореждане, директорът на ТП на НОИ-Варна е постановил решение, съответстващо с приложимите законови разпоредби. Законосъобразността на оспорения административен акт е проверена съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора неоснователна се явява акцесорната претенцията на касатора за присъждане на сторените съдебно - деловодни разноски за съдебното производство. Искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Същото и на основание чл. 143, ал. 4 и с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс се определя на 100.00 (сто) лева, съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение