Решение № 193 от 31.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6436/2007 г.

Решение № 193 от 31.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6436/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска Производството е по реда на § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК / 2007 г./ във вр. чл. 218а б. "а"ГПК (отм.). СД"М" гр. В. обжалва и иска да се отмени Решение № 192 от 16.07.2007 г. по гр.възз.д. № 304/2007 г. на Видинския окръжен съд, с което е отменено Решение № 26 от 12.02.2007 г. по гр. д. № 1004/2005 г. на Видинския районен съд, в частта, с който е отхвърлен заявения от И. И. П. иска за присъждане на неимуществени вреди за разликата над 5000 лв. до заявения иск от 9 900 лв., както в частта, с която не е отразено, че решението се постановява при участието на трето лице-помагач ЖЗК "Български имоти"АД София и е постановено ново решение, с което искът е уважен за разликата от 4900 лв., ведно с лихви и разноски по делото и е постановено, че делото е разгледано при участие на трето-лице помагач ЖСК "Български имоти"АД София. Поддържа се, че въззивното решение в частта, с която заявеният от И. П. иск е уважен и за сумата от 4900 лв., лихви и разноски по делото, е постановено в нарушение на материалния закон, отменителни основания по см. на чл. 218б б. "в" ГПК (отм.). С втора -самостоятелна касационна жалба - ЖЗК "Български имоти"АД София, трето лице -помагач по делото, обжалва и иска да се отмени Решение № 192 от 16.07.2007 г. по гр.възз.д. № 304/2007 г. на Видинския окръжен съд, с което е отменено Решение № 26 от 12.02.2007 г. по гр. д. № 1004/ 2005 г. на Видинския районен съд, в частта, с който е отхвърлен заявения от И. И. П. иска за присъждане на неимуществени вреди за разликата над 5000 лв. до заявения иск от 9 900 лв., лихви и разноски по делото. Поддържа се, че въззивното решение в частта, с която заявеният от И. П. иск е уважен и за сумата от 4900 лв., лихви и разноски по делото, е постановено в нарушение на материалния закон, отменителни основания по см. на чл. 218б б. "в" ГПК (отм.). В срока по чл. 218г ГПК (отм.) е постъпило писмено становище от ответника по касация, с което се поддържа, че обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено изцяло. Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия, намира: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 218в ал. 1 ГПК (отм.), съдържат мотивирано изложение на релевираните отменителни основания и са процесуално допустими. С обжалваното решение, окръжният съд в правомощието си на въззивна инстанция по жалби на И. П. / починал в хода на делото и заместен от правоприемника С. В. / и на СД "М" гр. В. е оставил в сила решението на първата инстанция, в частта, с която е уважен заявения иск на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 43 от Закона за автомобилните преводи и на посочените основания е ангажирана гражданската отговорност на организацията превозвач за настъпило ПТП при което И. П. е получил травматично увреждане - средна телесна повреда и му присъдено обезщетение за неимуществени вреди от 5000 лв., а в частта, по отхвърления иск за неимуществени вреди до заявения размер от 9 900 лв. решението е отменено и като е приел, че болките и страданията обуславят присъждане на обезщетение в пълен размер е осъдил превозвача да заплати още 4 900 лв., лихви и разноски по дело, както и е констатирал, че търговското дружество- застраховател, участващ като трето - лице помагач следва да отговаря дори и в хипотезата на неплатени застрахователни вноски за месеца на настъпилото застрахователно събитие на основание разпоредбите на чл. 77 от Закона за застраховането, чл. 32 от Наредба № 4 от 24.03.2003 г. за задължителното застраховане. Решението на въззивния съд е валидно, процесуално допустимо и правилно. Иван П. е пътувал, като редовен пътник в автобус на СД"М", фирма надлежно лицензирана и извършваща редовен превоз на пътници по маршрут Видин - София -Видин. По време на превоз на 30.11.2004 г. с автобус рег. № ВН 0042 Н, в резултат на спукана гума автобусът катастрофира като И. П. получава тежка фрактура на левия долен крайник- бикондилна фрактура на лява тибия, наложила 45 дневна имобилизация с гипс, оперативно лечение за поставяне на метална остеосинтеза и остеопластика/ метална пластина/. Оздравителния процес е бил продължителен, съпроводен с оперативна намеса, интензивни болки и страдания, множество болезнени манипулации и интервенции. С оглед констатациите на съдебно-техническата експертиза, че причина на ПТП е вулканизирана спукана по време на превоза, съдилищата правилно са приели, че именно организацията превозвач носи отговорност за техническото състояние на превозното средство и като е допуснато извършване на превоз с вулканизирана гума е нарушена забраната на ЗДП и са налице предпоставките на закона за ангажиране на гражданската отговорност на фирмата-превозвач. Неоснователно с касационната жалба на СД "М" гр. В. се релевира довод за допуснато нарушение на чл. 52 ЗЗД. Определеното общо обезщетение в размер на сумата 9 900 лв. е законосъобразно. При определяне справедливия размер на обезщетението на претърпените болки и страдания, в резултат на полученото травматично увреждане съдът правилно е базирал изводите си съобразявайки характера и степента на увреждане, продължителността на ограничението на движението на пострадалия пътник, допълнителните болки и страдания по повод на проведените медицински интервенции в периода на лечение, съотнесено с възрастта на увреденото лице, неговия здравословен статус, посттравматичните последици от преживяното ПТП, наложените ограничения и промени на нормалния му ритъм на живот. Приемайки, че съдът е възприел и използвал установените обективни критерий за определяне на едно справедливо обезщетение за претърпените болки и страдания, настоящият състав на ВКС приема релвираните общи доводи на касатора- СД"М" гр. В. за незаконосъоб- разност на решението, в частта с която е определено обезщетение над сумата 5 000 лв. до заявения размер от 9 900 лв., за неоснователни. Неоснователно с касационната жалба на търговското дружество превозвач се поддържа довод за неправилно присъдени разноските в размер на сумата 980 лв., без да има искане и без доказателства. Искането за присъждане на разноските е направено още с въззивната жалба, а разноските са изчислени правилно на базата на представените по делото документи. Обжалваното решение на въззивния съд е правилно и законосъобразно и в частта, с която е постановено, че решението е взето при участие по делото на трето - лице помагач - ЖЗК"Български имоти"-София /живозастрахователна компания/. Правилно и законосъобразни са и констатациите на въззивния съд/ в тази част е била жалбата на И. П. /, че между застрахователя и застрахованото търговски дружество СД"М" гр. В. е налице валидно застрахователно правоотношение по редовен застрахователен договор- полица № 141006005/31.12.2003 г. за 2004 г. при договорен застрахователен риск "злополука" на пътниците в обществен транспорт при настъпила трайна загуба на трудоспособност и смърт на пътник. Правилни и в съответствие с разпоредбите на закона чл. 77 от Закона за застраховането във вр. с чл. 32 от Наредба № 4 /24.03.2003 г. за задължителното застраховане са изводите на съда, че неплащането на договорената разсрочената вноска не е основание да се прекрати застрахователния договор, тъй като това може да стане само по предвидения специален ред - а именно след проведена процедура по Наредба № 4/ 24.03.2003 г. Установените безспорни данни, че последното плащане от страна на СД"М" гр. В. е за период до 31.08.2004 г. не могат да обусловят извод, че към датата на събитието/ 30.11.2004 г./ процесният застрахователен договор няма действие. Неоснователно с касационната жалба третото лице помагач - ЖЗК "Български имоти"АД поддържа довод за незаконосъобразност на въззивното решение в частта, с която е прието, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността за застрахованата фирма-превозвач СД "М" гр. В.. Нито застрахователят, нито превозвачът са обжалвали решението на първата инстанция в частта с която е ангажирана отговорността на последния и е присъдено обезщетението за неимуществени вреди на И. П. в размер на 5000 лв. Пред въззивната инстанция, жалбоподател-въззивник е бил само пострадалия И. П., поради което по отношение основанието на главния иск, за наличие на предпоставките на закона за ангажиране на гражданската отговорност на фирмата -превозвач, е налице вляло в сила решение. Въззивният съд е следвало да разреши спора относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и наличието на валиден застрахователен договор. Именно само по отношение постановеното решение по тези спорни пред въззивната инстанция въпроси може да се релевират доводи от страна на касатора- трето лице помагач в качеството му на търговско дружество застраховател. По изложените съображения и на основание чл. 218ж ал. 1 ГПК (отм.), състав на второ отделение на гражданската колегия