Решение № 395 от 2.10.2025 г. на ВКС по н.д. № 20258002200604/2025 г.

Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т.1 от НПК по жалба на частните обвинители и граждански ищци С. С. Л., С. Н. Л. и В. Н. Л. чрез повереника им – адв. Т. срещу решение № 86 от 19.05.2025 г. по внохд № 534/2024 г. на Апелативен съд- Пловдив. В жалбата е релевирано касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК- нарушение на материалния закон, като се настоява решението на АС- Пловдив да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав при съда. Касаторите претендират несъобразяване със задължителни указания, дадени в решение № 590/18.11.2024 г. по н. д. № 545/24 г. на КС, в което е указано при новото разглеждане на делото: да се изследва първопричината за пътния инцидент, която се явява предприетото от подсъдимия неправилно изпреварване в зоната на действие на забранителния знак В- 24; да се прецизират нарушенията, запълващи бланкета на чл. 343 от НК; да се съобрази наличието на процесуална възможност за това, съобразно т. 7 в ТР № 2/2016 г. на ОСНК на ВКС. На следващо място, повереникът изразява несъгласие с това, че въззивната инстанция е преекспонирала значението на мястото на настъпване на удара между двата автомобила – а именно в лентата за движение на подсъдимия и не е съобразила причината за него, която се явява предприетото неправилно изпреварване от подсъдимия, а не действията на пострадалия водач. В жалбата се оспорва възприето от съда становище на експертите, че обективна причина за действията на пострадалия по отклоняване на ППС не е съществувала, като въззивната инстанция е пренебрегнала изводите залегнали в т. 4 от тройната АТЕ, съгласно които подсъдимият е имал възможност да избегне удара, ако се е движил със скорост от 56 км. ч. В съдебно заседание пред ВКС частни обвинители и граждански ищци С. С. Л., С. Н. Л. и В. Н. Л. се явиха лично и с повереника им – адв. Т., като поддържат касационната жалба с всички съображения в нея. Представителят на ВКП намира касационната жалба за основателна и предлага на ВКС да отмени решението на АС- Пловдив, тъй като съдът е нарушил разпоредбата на чл. 355, ал. 1, т. 2 от НПК и не е изпълнил задължителните указания, които ВКС е дал в отменителното си решение по делото. Според държавното обвинение въззивният съд не е изследвал всестранно и пълно поведението на подсъдимия и не е отговорил на въпроса, дали ако не беше извършено неправомерно изпреварване от негова страна, щеше да се стигне до съставомерния резултат. Подс. Ш. се явява лично и със защитника си адв. Г., който настоява за оставяне в сила на атакувания съдебен акт, тъй като съдът не е допуснал нарушенията, които се сочат в жалбата и правилно е оправдал подсъдимия за престъплението по чл. 343, ал. 1, б. В, вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Според него неадекватното поведение на пострадалия на пътя можело да се дължи на много различни или субективни причини, но подсъдимият не е причината за неволното движение на пострадалия по отклоняване на автомобила. Подсъдимият Ш. в последната си дума моли решението да остане в сила. ВКС, трето наказателно отделение, след като изслуша доводите на страните, в пределите на поискания касационен контрол и предоставените си правомощия, намери следното: Касационната жалба на С. С. Л., С. Н. Л. и В. Н. Л.- депозирана чрез техния повереник е процесуално допустима и по същество – основателна, макар не по всички изложени в нея съображения. С присъда № 68 от 28.09.2023 г. постановена по нохд № 1185/22 г. Окръжен съд – Пловдив е признал подс. Г. К. Ш. за невиновен в това, че на 9.06.2017 г. на път между /населено място/ на км. 39 +25 при управление на МПС л. а. /марка/ с ДК № /рег. номер/ да е нарушил правилата за движение по пътищата –чл. 21, ал. 2 от ЗДВП, чл. 42, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗДвП и чл. 43, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Н. В. Л., поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по обвинението по чл. 343, ал. 1 б. В, вр. чл. 342, ал. 1 от НК Съдът се е разпоредил с веществените доказателства и се е произнесъл по направените по делото разноски, които е оставил в тежест на държавата. Присъдата е атакувана с въззивна жалба от частните обвинители пред АС- Пловдив, пред който е образувано внохд № 85/24 г. С решение № 62 от 18.04.2024 г. тя е потвърдена изцяло. Въззивното решение е обжалвано от частните обвинители пред ВКС, който с решение № 590 от 18.11.2024 г. по н. д. № 545/24 г. го е отменил и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативния съд, като при новото разглеждане на делото е дал задължителни указания за изпълнение. След връщане на делото в Апелативен съд– Пловдив е образувано внохд № 534/24 г., по което с решение № 86 от 19.05.2024 г. присъдата на ОС – Пловдив отново е потвърдена изцяло. Настоящата касационна проверка е втора по ред в производството по делото. За това преди да отговори на доводи в жалбата на частните обвинители, ВКС следва да очертае пределите на своята проверка, които произтичат от съдържанието на процесуалния документ, с който е инициирано производство и с който се настоява за неправилно оправдаване на подс. Ш. при наличието на извършено от него нарушение на правилата по ЗДвП, още повече, че въззивинят съд не е променил фактите и не се е съобразил с дадените му задължителни указания в решение № 590 от 18.11.2024 г. на ВКС по н. д. № 545/24 г. Следва да се посочи, че част от тези указания, касаещи процесуалната дейност на съда, обсъдена в светлината на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК са изпълнени, тъй като съдът е изследвал причинно следствената връзка между действията на подсъдимия и настъпилия резултат, както и цялостния механизъм на ПТП. Липсата на пороци в аналитичната дейност на новия въззивен състав не поражда необходимост от самостоятелна отмяна на постановения акт, а предполага извода че фактите са били правилно установени и въз основа на тях съдът е дължал произнасяне по правото в съответствие с дадените указания от ВКС по неговото приложение. На следва място от значение е обстоятелството, че възраженията в жалба са идентични с тези, развити пред предходната касационна инстанция и поради това че въззивният съд не е установил нови факти, те няма как да получат различен отговор от вече дадения от ВКС, което произтича от чл. 355, ал. 1, т. 2 от НПК. Указанията на касационната инстанция относно приложението на закона са задължителни, освен в случаите, когато се установят нови фактически положения. В практиката си ВКС приема, че„ задължителни указания“ са всички становища на касационната инстанция по въпросите предвидени в закона, независимо дали те са израз на съгласие или несъгласие с проверяваното решение./в този смисъл Р 450/14.01.2015 г. по н. д. №1328/15 г., 1-во НО на ВКС/. Решението на ВКС по тези въпроси, влиза в сила веднага, то е задължително за всички, включително и за следващия касационен състав, като при последващо разглеждане на делото, никой не разполага с възможност да оспори прилагането на закона. След направените до тук уточнения ВКС прецени, че въззивинят съд е създал ново основание за отмяна на атакувания съдебен акт, тъй като не е изпълнил задължителните указания. В решение № 590 от 18.11.2024 г. по н. д. № 545/2024 г.по настоящото дело, ВКС давайки отговори на възраженията на касаторите, касаещи причините за настъпването на обществено опасния резултат е дал ясни и недвусмислени отговори като е посочил че той е пряка последица от предприето изпреварване от подсъдимия в зоната на действие на забраната на знак В-24. Посочил е относимата материално правна норма от ЗДвП, в състава, на която е следвало да бъде субсумирано поведението на подсъдимия и е дал разрешение на въпроса за наличието на процесуалната възможност /съгласно т. 7 от ТР № 2 /2016 г. на ОСНК на ВКС/, бланкета на нормата по чл. 343 от НК да бъде запленен цифрово с нарушение на чл. 47, ал. 3 от ППЗДвП, тъй като фактите за него са били надлежно предявени на подсъдимия на л. 4 от внесения обвинителен акт. В него е прието, че той е нарушил забраната за изпреварване, визуализирана с пътен знак В-24 и с непрекъсната осева линия. След връщане на делото, новият въззивен състав е преценил, че за изясняване на обстоятелствата и пълното им и обективно изследване, следва да допусне до разпит вещите лица, участвали в изготвянето на „основната“ АТЕ от досъдебното производство и от Допълнителната АТЕ. В съдебното заседание на 28.03.2025 г. съдът е провел обстоен разпит на вещите лица, след което е приел, че делото е изяснено от фактическа и правна страна и е постановил атакуваното решение, с което е оправдал подс. Ш., като е споделил изцяло залегналите в отменения съдебен акт фактически параметри на обвинението. Съгласно приетото, подсъдимият предприел изпреварване на колона от автомобили на „едно достатъчно голямо разстояние“ и за това пострадалият е имал време за адекватна реакция“. В мотивите е прието, че подсъдимият е започнал изпреварването в зоната на действие на знак В-24 „в която изпреварването е било забранено“ и е завършил маневрата, като се е прибрал в своята лента за движение, след края на всички ограничения. Навлизането на автомобила на подсъдимия в лентата за насрещно движение е станало по време, когато на нея не е имало насрещно движещи се автомобили, за които той да представлява реална опасност и които да не са му позволявали да го извърши. Приел е също така, че „дори подсъдимият да е нарушил разпоредбите на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП и чл. 42, ал. 1 т. 2 и т. 3 от ЗДВП / л. 15/, то тези нарушения не се намират в причинна връзка с настъпилия резултат“. Съдът е приел също така, че за отговорността на подсъдимия е без значение дали изпреварването е започнало в зоната на знак В – 24, тъй като „това нарушение, щеше да стои във връзка с ПТП, само ако е настъпило в зоната на действие на този знак, а то е настъпило извън нея“, поради което подс. Ш. няма вина на ПТП. Позицията на решаващия съд, че действията на пострадалия по навлизане на управлявания от него автомобил в лявата лента за движение, са без „обективна причина“ и са причина за инцидента са лишени от основание, тъй като началото на причинно-следствения процес е поставен от подсъдимия с изпреварването при действието на пътен знак В – 24, който поначало го забранява. Даденото от въззивния съд разрешение на въпросите касаещи инкриминираните събития противоречи на закона и трайната съдебна практика по неговото приложение. Това е така, защото вменените във вина на подсъдимия нарушения по чл. 42 от ЗДвП, касаят правила за безопасно извършване на изпреварване, тогава, когато изпреварването е допустимо, а не когато е забранено със знак В 24 - „забранено е изпреварването на автомобили, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош“. Те се намират в глава втора, раздел девети от ЗДвП „Изпреварване“ и тъй като в конкретния случай, за подсъдимият е била налице абсолютна забрана за извършване на изпреварване, обозначена с пътен знак и поставена непрекъсната осева линия, то той е следвало да съобрази поведението си с действието им, а не да прави самостоятелна преценка за наличието на възможност да извърши маневрата изпреварване, без значение дали е имал условия и техническа възможност за това. Относимата към съставомерните факти правна норма е разписана в чл. 47, ал. 3 от ППЗДвП и тя касае нарушаване на забраната, въведена със знак В-24, която се явява „специална норма“ спрямо текста на чл. 42 от ЗДвП, поради което и с оглед наличието на процесуална възможност /коментирана подробно в решението на ВКС по н. д. 545/24 г./ тя следва да намери приложение при новото разглеждане на делото. /в този смисъл Р 149/12.04.2023 г. н д. № 909/22 г. на 3-то НО, Р 160/14.04.2020 г. по н. д. 667/2019 г. на 3-то НО и др./. В заключение, настоящият съдебен състав счете, че релевираното в жалбата касационно основание е налично, с оглед неизпълнение на задължителните указания на ВКС, поради което въззивното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав при АС- Пловдив, който следва да приложи правилно материалния закон. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 5 от НПК ВКС – трето наказателно отделение