Решение № 11537 от 30.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12413/2017 г.

Решение № 11537 от 30.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12413/2017 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Георгиев от [населено място], чрез пълномощника си адв. Димитров от АК Ямбол, против Решение № 131 от 19.09.2017 г., постановено по адм. дело № 189/2017 г. от Административен съд Ямбол с твърдения за незаконосъобразност, поради допуснати нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа доводи за нещожност на решението и недопустимост. По една и съща молба за издаване на удостоверение за наследници на Г. Дженков има две постановени решения на АС - Ямбол, които коренно си противоречат. Решението на административния орган № 67 от 3.04.2017 г. е нищожно, тъй като административния орган не е изпълнил указанията на съда. Установено е, че нито един от наследодателите му нямат издаден акт за смърт и това е вина на длъжностните лица, които не са водили регистрите правилно. Иска се неговата отмяна и произнасяне по съществото на спора. Ответникът по касационната жалба – Кметът на кметство с. Поляна в писмен отговор приложен по делото оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения. Производството пред Административен съд Ямбол е образувано по жалба на Г. Георгиев против отказ на кмета на с. Поляна, общ. Стралджа да издаде удостоверение за наследници на Г. Дженков, чийто внук е. С решение № 27 от 21.02.2017 г. на Административен съд - Ямбол, постановено по адм. д= № 9/2017 г. по описа на съда, първоначалния отказ на кмета на кметство с. Поляна да издаде искането удостоверение за наследници постановен с Решение № 203 от 9.12.2016 г. е отменен от Административния съд - Ямбол, като издаден в нарушение на административнопроизводствените правила и без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая. С отменителното решение съдът е приел, че този отказ е постановен без да е извършена задълбочена проверка в регистрите за населението и отказа се явява немотивиран. Преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по искането на Г. Георгиев от [населено място] за издаване на удостоверение за наследници на Г. Дженков, починал на 25.03.1932 г. б. ж. на с. Поляна. В изпълнение на отменителното съдебно решение и с оглед дадените указания кметът на с. Поляна е издал Решение № 67 от 3.04.2017 г. с което е отказал да се издаде исканото удостоверение. Предмет на съдебен контрол пред АС - Ямбол, при новото разглеждане на делото е именно това последващо решение на кмета на с. Поляна. С обжалваното в настоящото производство съдебно решение, съдът е отхвърлил жалбата, като неоснователна като е приел, че актът е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му по закон, в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Съдебният контрол върху законосъобразността на акта е осъществен при установено основание за отказ да бъде издаден искания административен акт с оглед на установените факти при извършената проверка във всички регистри по гражданско състояние. В хода на проверката административния орган е установил, че б. ж. на селото Г. Дженков е имал и втора съпруга Ж. Иванова, за която не е установен наличието на съставен акт за смърт. С оглед приложението на чл. 10, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.02.2012 г. посочващ условията за издаване на удостоверения, а именно въз основа на регистъра на населението и за лицата за които има съставен акт за смърт е отхвърлена жалбата на касатора. Решение е валидно, допустимо и правилно. За да постанови обжалваното решение съдът е приел представените доказателства. Изяснил е релевантните факти. За проверката по чл. 168 от АПК е обсъдил доказателствата, възраженията, относимата и приложима правна уредба. Съгласно чл. 1, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация-гражданска регистрация е вписване на събитията раждане, брак и смърт в регистрите за гражданско състояние и вписване на лицата в регистрите на населението". Съгласно ал. 3 на същия текст: "Гражданската регистрация включва съвкупност от данни за едно лице, които го отличават от другите лица в обществото и в семейството му в качеството на носител на субективни права, като име, гражданство, семейно положение, родство, постоянен адрес и др.". Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението (Издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на правосъдието, Обн., ДВ, бр. 37 от 15.05.2012 г.), удостоверение за наследници се издава само за лица, които към датата на смъртта си са подлежали на вписване в регистъра на населението и за които има съставен акт за смърт. А по силата на чл. 11, ал. 2 – "За определяне на наследниците по закон длъжностното лице прави пълна проверка в регистъра на населението, а когато е необходимо, и в регистрите на актовете за гражданско състояние." Правилно решаващият съд е установил, че жалбоподателя Георгиев е подал искане по предвидения образец в който е посочил, че Г. Дженков е оставил двама наследници - децата си М. Митев и А. Митева, които също са починали (актове за смъртта на Г. Дженков и А. Митева са съставени въз основа на решението по гр. д. № 1864/2016 г.), а жалбоподателят се явява наследник на М. Митев. Установено е също така, че Дженков е имал сключени два брака: първия с М. Георгиева, починала на 25.12.1924 г. и съставен акт за смърт № 116/25.12.1924 г., а втория брак е сключен с Ж. Иванова за който брак е съставен акт за женитба № 57 от 30.05.1926 г. От двата си брака Г. Дженков е имал общо 4 деца - А. Георгиева [дата на раждане] и починала на 3.10.1950 г, М. Митев -[дата на раждане] и поч. на 28.08.2004 г, З. Митева [дата на раждане] и починала един месец по-късно на 7.05.1929 г и С. Митев [дата на раждане] за който са налице твърдения, но липсват доказателства за осиновяването му. Така установените факти по делото не се оспорват от страните и съдът ги е ценил като безспорни. При тази фактическа установеност изводите на решаващия съд за неоснователност на оспорването са обосновани и законосъобразни. Не са налице сочените в правната норма предпоставки за извършване на исканата административна услуга. Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредбата удостоверение за наследници се издава само за лица, които към датата на смъртта си са подлежали на вписване в регистъра на населението и за които има съставен акт за смърт. След като не е налице една от кумулативно изискуемите предпоставки от фактическия състав на правната норма, отказът на административния орган обосновано е приет за законосъобразен. Неоснователни са изложените аргументите в касационната жалба, че съдът е следвало да прогласи нищожност на решение № 67/3.04.2017 г. на кмета на с. Поляна, предвид влязло в сила предходно решение на АС – Ямбол № 27/21.02.2017 г., с което е бил отменен предходен отказ с решение № 203/9.12.2016 г. на кмета на с. Поляна, и административната преписка е върната за ново произнасяне по искането за издаване на удостоверение за наследници. За да отмени решението, съдът е приел, че оспорения отказ е издаден в нарушение на административно-производствените правила и е немотивиран, и без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая. При новото разглеждане на делото указанията на съда са изпълнени и при произнасяне с решение № 67/3.04.2017 г. длъжностното лице е изпълнило задълженията си по чл. 35 и чл. 36 от АПК, като акта е издаден след като са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за казуса и са обсъдени обясненията и възраженията на страните. Както се посочи по-горе в мотивите, съгласно реда предвиден в Закона за гражданската регистрация (ЗГР) и в издадената въз основа на него Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г., удостоверение за наследници се издава от общинската администрация въз основа на акт за смърт, с който се удостоверява факта на смъртта и след като се извърши проверка въз основа на съдържащите се данни в регистъра на населението на декларираните и посочени от подателя на искането наследници по закон на починалото лице. Обосновано съдът е приел, че липсата на акт за смърт като официален документ с доказателствена сила за отразените в него данни по смисъла на чл. 2, ал. 2 и чл. 34, ал. 2 от ЗГР, по аргумент от чл. 38, ал. 4 от ЗГР, задължава заинтересованото лице първо да установи правата си по реда на 542 и сл. от ГПК в охранително производство. След като бъде разпоредено от гражданския съд съставянето на съответните актове за гражданско състояние административният орган може въз основа на тях да издаде удостоверение на наследници, както правилно е приел и първоинстанционния съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, състав на трето отделение