Решение № 10081 от 4.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4789/2013 г.

Решение № 10081 от 4.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4789/2013 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на директора на Дирекция "Бюро по труда" - гр. Ямбол, срещу решение № 30 от 07.03.2013 г. по адм. д. № 294/2012 г. по описа на Административен съд - гр. Ямбол, втори състав. Релевирани са оплаквания за частична недопустимост на съдебния акт, за нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - Желязко Янев Янакиев, от гр. Ямбол, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 30 от 07.03.2013 г. по адм. д. № 294/2012 г. по описа на Административен съд - гр. Ямбол, втори състав, е отменил решение от 17.10.2012 г. на директора на Дирекция "Бюро по труда" - гр. Ямбол, с което на основание чл. 20, ал. 4, т. 4 ЗНЗ, е прекратена регистрацията на Желязко Янев Янакиев от гр. Ямбол като безработно търсещо работа лице, считано от 09.10.2012 г. Обжалваният съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. т. 2 и 3 АПК. По първоначалното дело е било установено, че Янакиев, като регистрирано безработно лице, е заявил пред органите на Дирекция "Бюро по труда" - гр. Ямбол желание за обучение по професията "Административно обслужване" и е бил надлежно одобрен. На 08.10.2012 г. е поканен за сключване на договор, но е уведомил, че няма такава готовност, поради грижите, които трябва да полага за майка си, която е неподвижна след фрактура на крак и претърпяна в тази връзка операция. На 09.10.2012 г. Желязков е подал и писмена молба до Дирекция "Бюро по труда" - гр. Ямбол, в която е изложил здравословния проблем и е приложил епикриза на Дяна Янакиева от 07.09.2012 г. От тази епикриза се установява възрастта на лицето, диагнозата, проведената хирургична интервенция и временно загубена обща работоспособност. Действително оперативната интервенция е проведена на 27.08.2012 г. и Желязкова е изписана от МБАЛ "Св. Пантелеймон" АД - гр. Ямбол на 07.09.2012 г., но това не води обезателно до извода, че лицето се е възстановило и към 09.10.2012 г. вече няма потребност от специално обгрижване, предвид тежестта на травмата и възрастта си. Административният орган не е изследвал този въпрос и не е дал указания на Янакиев да представи писмени доказателства относно здравословното състояние на майка му към този момент. Пред първоинстанционния съд жалбоподателят е представил медицинско направление от 22.10.2012 г., болничен лист от 26.10.2012 г., медицински направления съответно от 19.12.2012 г. и 02.01.2013 г., от които се установява, че и в следващите датата 09.10.2012 г. периоди Дяна Янакиева продължава да е неподвижна и има нужда от специални грижи. В тази връзка са и показанията на свидетеля Яни Янакиев-съпруг на болната и баща на Желязко Янакиев. От казаното се налага извода, че за отказа за обучение са били налице уважителни причини по смисъла на чл. 20, ал. 6 ЗНЗ във връзка с § 1, т. 26 от ДР на ЗНЗ, до какъвто извод законосъобразно и обосновано е стигнал и първоинстанционния съд. Административният орган, който е приел обратното е нарушил императивната разпоредба на чл. 35 АПК. Съгласно този текст, индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая. Налице е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, съставляващо самостоятелно отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК. Във връзка с наведените в касационната жалба оплаквания, ответникът по това производство е представил експертно решение № 869 от 21.03.2013 г. на ТЕЛК - гр. Ямбол, от което се установява, че Дияна Янакиева е с 92 % трайно намалена работоспособност и потребност от чужда помощ. Водещата диагноза е счупване на бедрена кост и в следствие на това отсъствие на функции на крайника. Цитираното доказателство се възприема от този състав на ВАС при условията на чл. 219 във връзка с чл. 142, ал. 2 АПК. В текста на § 1, т. 26 от ДР на ЗНЗ се съдържа дефиниция на понятието "уважителни причини". В него изрично е посочено заболяването, като не е уточнено дали то се отнася до регистрираното като безработно лице или включва и заболяване на негови близки, за които то е задължено по закон да полага грижи. Но дори, с оглед на останалите изброени в тази разпоредба причини, които са задържане от органите на властта; явяване в съд или друг държавен орган; участие във военноучебен сбор или преподготовка, които несъмнено се отнасят до лично възпрепятстване на безработното лице и да се приеме, че уважителна причина е само заболяването на това лице, то в текста е посочено ".. и други, удостоверени с официален документ". Несъмнено полагането на грижи за майка, която е в тежко здравословно състояние е "уважителна причина" по смисъла на чл. 20, ал. 6 ЗНЗ във връзка с § 1, т. 26 от ДР на ЗНЗ. Предвид наличието на текст в специалния закон позоваването на касатора на чл. 306 от Търговския закон е неудачно, тъй като специалния закон урежда спорните правоотношения и не е необходимо да се прилагат по аналогия други правни норми. Действително разпоредбата на чл. 20, ал. 4, т. 4 ЗНЗ предвижда прекратяване на регистрацията, когато безработните лица откажат включване в програми и мерки за заетост и обучение за възрастни по този закон, както и в програми и проекти, финансирани със средства от европейски и други международни фондове. Несъмнено обаче е необходимо обучителният курс реално да е бил проведен, т. е. мероприятието да е реализирано от органите на АСП. В тази връзка правилно съдът е обсъдил обстоятелствата по организирания от ДП "Българо-германски център за професионално обучение" - клон гр. Пазарджик курс за квалификация "Административно обслужване", за което изискал данни от това трето, неучастващо в процеса лице. От писмо изх. № 45 от 13.02.2013 г. на цитирания център се установява, че провеждането на посочения курс първоначално е бил за периода 08.10.2012 г. - 30.11.2012 г. и е изисквал 12 участници. Впоследствие, поради малкия брой участници, които без Янакиев са останали трима, началната дата е била променена на 15.10.2012 г. съответно до 07.12.2012 г. Съществено е, че още на 08.10.2012 г. Бюро по труда - Ямбол, е било уведомено от центъра за отлагане на курса за обучение за 15.10.2012 г. Към 12.10.2012 г. общият брой на участниците е бил пет лица и е взето решение за непровеждане на курса. Следователно дори и заявката на Янакиев да не беше отпаднала, то броят на участниците би бил шест и отново не се удовлетворява изискването за 12 участника. След като обучителното мероприятие не е проведено и това не е станало по вина на Янакиев, то той не може да търпи санкция, каквато несъмнено се явява прекратяване на регистрацията му като безработно лице, за отказ от участие в неосъществено мероприятие. Административният орган е приложил неправилно разпоредбата на чл. 20, ал. 4, т. 4 ЗНЗ. При преценката дали безработното лице своевременно е уведомило органите на АСП за наличието на уважителни причини за отказ от участие в цитираното мероприятие трябва да се изходи от разпоредбата на чл. 16, ал. 2 ППЗНЗ, който предвижда срок от 7 работни дни от отпадането на уважителната причина. В тази връзка съжденията на касатора относно институти на общото гражданско право са неприложими, поради наличие на конкретна правна уредба в специален нормативен акт, която дерогира общите разпоредби. Неоснователни са и оплакванията на касатора за частична недопустимост на съдебния акт. При издаване на решенията по чл. 21, ал. 1 ЗНЗ, ръководителят на поделението на Агенцията по заетостта статуира в пределите на закона, т. е. действа при обвързана компетентност, а не по целесъобразност. Законът е този, който сочи при какви изчерпателно изброени хипотези регистрацията се прекратява. Пределите на съдебната проверка са посочени в разпоредбата на чл. 168 АПК и съдът не е излязъл от обсега им. Стигайки до извода за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, първоинстанционният съд правилно е приложил и материалния закон. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,