Решение № 7750 от 5.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10829/2012 г.

Решение № 7750 от 5.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10829/2012 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Съдебното производство е по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС) във връзка с чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "Еко Ойл" ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. Лозенец, ул. "Кораб планина" № 54, вх. В, ет. 1, ап. 33, представлявано от управителя Николай Колев, против Решение № 673 от 14 август 2012 г. на Министерски съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км. 59+400 до км. 61+629,18 и от км. 0+000 до км. 0+780, участъци от км. 59+400 до км. 60+550 и от км. 0+000 до км. 0+780 - етап I" на територията на област София (ДВ бр. 63/17.08.2012 г.) в частта му, с която е определено парично обезщетение за отчуждената част от поземлен имот с номер № 68134.4354.187, в землището на район "Люлин", Столична община, с обща площ на имота 2220 кв. м. и отчуждена част от него 542 кв. м. В жалбата се поддържа, че определеният с административното решение размер на обезщетението е занижен и като такъв не представлява равностойно парично обезщетение по смисъла на чл. 32, ал. 2 от ЗДС във вр. с § 1а от ДР на ЗДС с оглед характеристиките на имотите, намиращи се в землището на район "Люлин", Столична община. Ответникът по делото - Министерският съвет на РБ, представляван от юрк. Маринова, счита жалбата за неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Моли съда при постановяване на съдебния акт да се има предвид изготвената експертиза от независимия оценител, представена от административния орган. Заинтересованите страни - министърът на финансите, министърът на регионалното развитие и благоустройството и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители, поддържат изложеното от ответната страна. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че жалбата е процесуално допустима като редовно подадена от надлежна страна, и в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: На основание процедура по чл. 34а във връзка с чл. 33 и 34б ЗДС с РМС № 673 от 14.08.2012 г. е отчуждена част от поземлен имот, находящ се в район "Люлин", Столична община, собственост на "Еко Ойл" ООД със седалище и адрес на управление гр. София. По искане на жалбоподателя, с определение от 13.09.2012 г. по делото е допусната съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за пазарната стойност на отчуждавания имот, съобразно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Експертизата е извършена от вещо лице, което съответства на изискванията за "оценител на имоти", посочени в § 1 а, т. 3 от ДР на ЗДС. На база предоставени 116 бр. копия от вписани сделки от Агенция по вписванията гр. София на диск CD и на основание разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, чрез използвани аналози вещото лице Борислав Савов е определил стойността на отчуждената урбанизирана земя, имаща характеристики като процесния имот, чиято стойност се равнява на 137,04 лв./кв. м (л. 2 от заключението). Прилагайки правилно този метод за оценка, вещото лице е извършило оценка на отчуждената част от поземления имот, както е отразено на л. 2 и 3 от писменото заключение. Посочено е, че от имот с идентификатор № 68134.4354.187 е отчуждена част с площ 542 кв. м. с оценка от вещото лице съответно 74 274 лв. вместо посочената в обжалваното РМС оценка съответно от 60 265 лв. Съдът възприема заключението на вещото лице, което е компетентно и обективно. Така размерът на дължимото парично обезщетение за отчуждените части от имотите следва да се увеличи в съответствие с писменото заключение на вещото лице. Жалбоподателят не е поискал присъждане на разноски за заплатения депозит за вещо лице, поради което разноски не следва да му се присъждат. По изложените съображения Върховният административен съд - III отделение,