Решение № 12987 от 18.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 915/2012 г.

Решение № 12987 от 18.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 915/2012 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОУИ") против решение № 2432/24.10.2011 г., постановено по адм. д. 1079/2011 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменен ревизионен акт (РА) № 031002871/20.12.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 58/2.03.2011 г. на ДД "ОУИ". Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необосновано и в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение, включително и относно присъдените разноски, по подробни съображения, изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът "Оптимус инженеринг" АД оспорва касационната жалба. Претендира разноски. По делото е постъпила и частна жалба от директора на Д "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП срещу определение № 6550/8.12.2011 г. по адм. дело № 1079/2011 г. на АС - Варна, с което Дирекция "ОУИ" - Варна е осъдена да заплати на "Оптимус инженеринг" АД разноски в размер на 2250 лв. Поддържа се, че определението е неправилно, тъй като неоснователно е отхвърлено искането за приложение на разпоредбата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК. По съображения подробно изложени в жалбата, касаторът моли да бъде отменено определението като незаконосъобразно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната и частната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 2432/24.10.2011 г., постановено по адм. д. 1079/2011 г. по описа на Административен съд - Варна е отменен ревизионен акт (РА) № 031002871/20.12.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 58/2.03.2011 г. на ДД "ОУИ" в частта, с която на "Оптимус инженеринг" АД за данъчни периоди по ЗДДС месеци 09.2007 г. и 11.2007 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 24 629 лв. по фактури, издадени от "Орбида" ЕООД; за данъчни периоди месеци 05.2007 г., 06.2007 г. и 07.2007 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 41 361,02 лв. по фактури, издадени от "К Инженеринг" ООД, както и начислен ДДС за внасяне в размер на 7 861,40 лв. за данъчен период месец 10.2007 г. в резултат на констатирано несъответствие между данни по подадените от ревизираното лице Справка 1 и писмените обяснения относно разпределението на разходи за изнесените съдове. Административният съд е приел, че РА е действителен данъчен акт, но при издаването му е допуснато нарушение на материалния закон. Съдът е обсъдил събраните доказателства и е приел за доказано, че спорните фактури отразяват реални облагаеми доставки, по които законосъобразно ревизираното лице е упражнило възникнало в негова полза право на данъчен кредит, който незаконосъобразно му е отказан с РА. Относно начисления ДДС за д. период м. 10.2007 г., въз основа на доказателствата по делото, съдът е приел, че констатираната от органите по приходите разлика от 39 307 лв., която съответства на записана покупка на материали от България, не съществува. Налице е представяне на една и съща информация и стойности в различен табличен вид. По Справката за разпределение на себестойност по съдове, изнесени с фактури номер едно и две през 2007 г. /стр. 1442/, инженерните услуги и материалите са обединени в един ред от таблицата, като е посочена общата им стойност от 323 923 лева. В представените от ревизираното лице писмени обяснения /стр. 1496/ същата стойност е разпределена поотделно за инженерни услуги и закупени материали от български доставчици, а именно - 282 785 лева и 39 307 лева. Абсолютно идентична е и общата стойност на разходите по двете таблици - 3 752 332 лева. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Касационната жалба е изключително подробна, но фактическите и правни доводи, които се съдържат в нея са поддържани и в производството пред първата инстанция, а решаващият съд ги е обсъдил задълбочено и последователно и не е необходимо да бъдат възпроизвеждани от настоящата инстанция, която ги споделя изцяло. Съдът правилно е установил спорните по делото факти и като е обсъдил всички събрани доказателства правилно е приел за доказано, че спорните доставки са реално осъществени. При съобразяване с процесуалните правила АС - Варна е обсъдил всички доказателства и фактите, които се установяват от тях в тяхната взаимовръзка като е използвал правилата на обикновената логика и обичайната търговска практика. При установяване на отделните връзки между фактите съдът е съобразил обичайните и нормално развиващите отношения, а не извънредни ситуации. Всъщност данъчните органи по принцип са тези, които трябва да осъществят необходимите проверки по отношение на данъчнозадължените лица, за да установят нарушения и измами с ДДС и да наложат санкции на извършилото ги данъчнозадължено лице (т. 62 от решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на Съда на Европейския съюз). В конкретния случай в РА не се съдържат констатации за извършени данъчни измами, а само за липса на реалност на доставките на услуги от "Орбида" ЕООД и "К Инженеринг" ООД и неправомерност на начисляването на данъка от този доставчик, което рефлектира върху възникването на правото на приспадане на данъчен кредит за получателя по фактурата, но на практика се описва евентуално неправомерно поведение, за което не са събирани и обсъждани обективни данни и не е направена съответната правна квалификация. При наличие на пряко доказване на всички факти от значение за осъществяване на доставките по данъчните фактури, по които ревизираният субект е декларирал право на данъчен кредит, не е налице законово основание да му бъде отказано това право. Неоснователни са твърденията на касатора, че всички физически лица, наети по граждански договори от "Орбида" ЕООД, не биха могли да работят по осем часа дневно на пристанището и същевременно да изпълняват задълженията си по основния трудов договор. Както правилно е посочил в мотивите си административният съд, в представените граждански договори не е уговорена клауза, регламентираща осемчасов работен ден, тъй като техният предмет не е престиране на работна сила, а постигане на определен резултат. Още повече, че гражданските договори не предполагат наличие на елементите по чл. 66, ал. 1 от КТ, характерни за трудовия договор. Настоящият състав намира за неоснователно възражението на касатора досежно липсата на компетентност на вещото лице, назначено по допуснатата съдебно-техническа експертиза. Въз основа на представените от вещото лице документи - диплома за завършено образование, сертификати, удостоверения за пълна проектантска правоспособност, обоснован се явява изводът на съда, че вещото лице притежава необходимата професионална квалификация, опит и познания да отговори компетентно на поставените с експертизата задачи. Наред с това касаторът е имал възможност да поиска от съда назначаване на тройна експертиза, което не е сторено. Анализирайки всички представени доказателства във връзка с извършените услуги от "К Инженеринг" ООД, както и заключението на съдебно-техническата експертиза, правилно съдът е приел, че тези услуги са реално извършени, като неоснователно ревизиращите са счели, че доставчикът има назначени по щат по-малък брой лица от записаните в отчетите за свършена работа. Като е достигнал до извод за незаконосъобразност на РА, административният съд е постановил, без да допусне процесуални нарушения, правилно, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. По отношение решението в частта относно присъдените разноски касационната инстанция не констатира допуснати нарушения, поради което също следва да бъде оставено в сила. По частната жалба на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите. С определение № 6550/8.12.2011 г. по адм. дело № 1079/2011 г. АС - Варна е осъдил Д "ОУИ" - Варна да заплати на "Оптимус инженеринг" АД разноски в размер на 2250 лв. Съдът е уважил искането на дружеството за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, като е изложил и аргументи относно неприложимостта в случая на разпоредбата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК. Така постановеното определение е правилно. Настоящият състав намира за неоснователни доводите на частния жалбоподател, че разноските следва да бъдат поети от "Оптимус инженеринг" АД на основание разпоредбата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК, съгласно която в случаите, когато пред съда се представят доказателства, които е могло да бъдат представени в административното производство, представилата ги страна заплаща изцяло разноските по делото независимо от неговия изход. От текста на разпоредбата е видно, че за да се приложи тази законова норма, е необходимо да са налице новопредставени пред съда доказателства, които страната е могла да представи в хода на административното производство и които са били от решаващо значение за изхода на спора. В случая, за да достигне до извода за отмяна на ревизионния акт, съдът се е позовал на доказателствата налични към административната преписка, представена от Д "ОУИ", както и на заключението СТЕ, която не може да бъде ангажирана в административното производство. Съобразно изложеното, законосъобразно административният съд е приел, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК и е присъдил в полза на дружеството разноски за адвокат в размер на 2250 лв. С оглед изхода на спора и направеното искане ответната страна има право на разноски за касационната инстанция в размер на 2600 лв., за които са представени доказателства, че са направени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,