Решение № 804 от 19.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7180/2017 г.

Решение № 804 от 19.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7180/2017 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. П. Д. от град С., подадена чрез пълномощника й адв. И. И., срещу решение № 256 от 03 април 2017 г., постановено по адм. дело № 903/2016 г. по описа на Административен съд С.-област, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 3-598/09 септември 2016 г. на кмета на община П.. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - кметът на община П., чрез процесуалния си представител адв. М. Р., в писмен отговор на касационната жалба и в съдебно заседание излага съображения за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд С.-област е образувано по жалба на И. П. Д. срещу заповед № 3-598/09 септември 2016 г. на кмета на община П., с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "Едноетажна паянтова сграда" находящ се в ПИ 58044.002.063 по картата на възстановената собственост на с. П. Лакавица, община П.. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при наличието на материалноправните предпоставки за издаването й и същата е в съответствие с целта на закона, с оглед на което е отхвърлил като неоснователна подадената срещу административния акт жалба. В подкрепа на този извод, съдът е изложил мотиви, че в случая е налице строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, а не преместваем обект по чл. 56 от ЗУТ, който е изграден при съществени отклонения от издаденото и одобрено конструктивно становище, въз основа на което е издадено разрешение за поставяне № 11/13 септември 2009 г. на главния архитект на община П.. Решението е правилно. От данните по делото и заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза е установено, че през 2015 г. в собствения на жалбоподателката имот е извършено строителство на едноетажна паянтова сграда със застроена площ от 65,57 кв. м., изградена върху ивични стоманобетонови фундаменти, а над тях е изпълнена армирана бетонна настилка. Конструкцията на строежа е дървена скелетна от дървени колони и греди, изградени са плътни дървени стени с топлоизолация по средата. Покривът е дървен, покрит с хидроизолационен материал. Строежът е захранен с ток и вода, а функционалното му разпределение е дневна с кухненски бокс, санитарен възел и две помещения с достъп от дневната. Безспорно е установено, че за извършването на това строителство не са одобрявани инвестиционни проекти и не е издавано разрешение за строеж. Представено е разрешение за поставяне № 11/13 септември 2009 г. на главния архитект на община П., за поставяне на преместваем навес със застроена площ от 32,00 кв. м., обект от VI категория, издадено на основание чл. 56, ал. 1 от ЗУТ и въз основа на съгласувано конструктивно становище. При тези данни законосъобразно, както административният орган, така и административният съд са квалифицирали извършеното като строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 3 от ЗУТ. Цитираната разпоредби предвижда, че строеж или част от него е незаконен, когато се извършва при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4 от ЗУТ. В случая констатираните съществени отклонения са по чл. 154, ал. 2, т. 3 и т. 5 от ЗУТ. Видно от оспорената заповед, същата е издадена на основание чл. 225а, ал. 1, вр. с чл. 225, ал. 2, т. 3 от ЗУТ, визиращи компетентност на кмета на общината, респективно на упълномощено от него длъжностно лице, да издаде заповед за премахване на строеж от четвърта до шеста категория, който е незаконен като извършен при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект, в настоящия случай от одобреното конструктивно становище. Налице е строеж, извършен при съществено отклонение от съгласуваното конструктивно становище, изразяващо се в несъвместимост с предназначението на територията - земеделска земя, в която не е разрешено строителство от вида на процесното. В заповедта е посочено още, че е извършена и промяна на строителната конструкция и вида на елементите, което е допустимо изменение в одобрения инвестиционен проект по искане на възложителя, но измененията се отразяват след допълване на проекта и одобряване на нов, каквото в случая не е налице. Предвид времето на извършване на строителството законосъобразно е преценена липсата на предпоставките за търпимост на строежа по § 16 от ПР на ЗУТ и по § 127 от ПЗР от ЗИД ЗУТ, както обосновано е приел и административния съд. Неоснователни са възраженията на касатора, направени и в касационната жалба относно характера на изградената сграда. Те са поддържани и пред първоинстанционния съд, като в тази насока административният съд е развил подробни съображения, които се споделят от настоящата инстанция. Видът и характеристиките на последната, изпълнените строително-монтажни работи, трайното й закрепване към терена, предназначението и начина на ползването й определят този обект като строеж, а не като преместваем обект по дефиницията на чл. 56 от ЗУТ. Определението за преместваем обект е дадено в § 5, т. 80 от ДР ЗУТ и едно от условията за да е налице такъв обект е възможността да бъде отделен от повърхността, мястото на което е поставен и да бъде преместен в пространството, без да губи своята индивидуализация. Константна е съдебната практика на ВАС по приложението на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ и посочената разпоредба на § 5, т. 80 от ДР ЗУТ, че за да е налице преместваем обект, който да отговаря на посоченото условие, е необходимо обекта да може да бъде отделен от повърхността и да бъде преместен в пространството като цяло, тъй като само тогава няма да изгуби своята индивидуализация. Преместваемите обекти с предназначение търговия или други обслужващи дейности са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, която е императивна по своя характер. За определянето на обекта като преместваем или строеж следва да се съди от неговите характеристики, както и от неговото предназначение. Това са увеселителни обекти и такива за търговски и други обслужващи дейности. Характеристиките на обекта са обусловени от естеството на използваните материали при неговото изграждане и начина на самото изграждане и свързването на съоръжението с терена. Това са обективни факти, които не могат да бъдат променяни дори да е издадено разрешение за поставяне. По принцип не може администрацията на органа да разширява изискванията за поставяне на преместваеми обекти, както и тяхното предназначение. Поради това дори да отговаря на разрешението за поставяне, обектът може да не е преместваем, а да е строеж. В случая, освен всичко изброено изграденият обект е различен и от описания в разрешението за поставяне, като изграденото е с двойно по-голяма площ от разрешеното, а и се различава от съгласуваното конструктивно становище. Безспорно същият не може да бъде преместен изцяло, без да бъде демонтиран на части. Както поставянето му с бетонни основи, така и премахването му, променят субстанцията и начина на ползване на земята, с което се нарушава целостта на настилката под преместваемите обекти. Доказателство за характера на съоръжението като строеж е и безспорно установеното обстоятелство за трайно прикрепяване към терена, промяна на неговата цялост, както и невъзможността за преместването му в цялост и невъзможността за премахване на изцяло изграденото само и единствено чрез демонтаж, без определени елементи да бъдат разрушени. За направата на съоръжението са използвани материали като бетонов фундамент, плътни дървени стени с топлоизолация, което също не сочи на обект, който може да бъде преместен. Следва да се отбележи, че сградата се ползва с изцяло жилищни цели и по никакъв начин не може да се приеме, че е изградена с цел съвместима с предназначението на земеделската земя, в която е изградена и не представлява селскостопанска постройка за съхранение на продукция и инвентар. На последно място въпросът дали един обект е строеж или не, е правен, а не от компетентността на техническата експертиза. Последната може да определи техническата характеристика на обекта, но съдът е този, който следва да направи правния извод за наличието или не на строеж, съгласно законовото определение за това. В тази връзка, наведените от касатора оплаквания се явяват основателни, но от съвкупния анализ на останалите доказателства по делото, съдът обосновано е извел правен извод за наличието на строеж, изграден в нарушение на чл. 225, ал. 2, т. 3 от ЗУТ, а не на преместваем обект. При това положение, както административният орган, така и съдът, законосъобразно са приели, че за така изградения строеж се изискват съответни строителни книжа по чл. 137, ал. 3 и чл. 148 от ЗУТ, които не могат да бъдат заместени от издаденото разрешение за поставяне и одобрено конструктивно становище, тъй като последните са издадени на основание чл. 56 от ЗУТ и касаят преместваем обект, който е друг вид обект от изградения на място строеж, предмет на оспорената заповед за премахване. По изложените съображения и оплакванията в касационната жалба за наличие на строителни книжа за процесния строеж, имайки предвид описаните по-горе такива, касаещи изграждане на обект по чл. 56 от ЗУТ, са неоснователни. С оглед горното и предвид липсата на релевираните основания за отмяна на съдебното решението, последното като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,