Решение № 2602 от 25.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10593/2020 г.

Решение № 2602 от 25.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10593/2020 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби - на М. Ангелова, по реда на чл. 210, ал. 2 АПК и на К. Русинов против решение № 169/11 юни 2020 г., постановено по адм. д. № 771/2019 г. по описа на Административен съд Враца. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационните жалби от административния орган не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата на М. Ангелова за процесуално недопустима, а жалбата на К. Русинов за процесуално допустима като подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а по същество основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от К. Русинов против заповед № 1460 от 10 септември 2019 г. на кмета на община Враца, с която е нередено премахването на незаконен строеж "стопанска постройка", находящ се в УПИ ХХІІ-49, кв. 4, по плана на [населено място], [адрес], с извършител К. Русинов. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. За да постанови акта си решаващият съд не е извършил цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ, както и доводите и възраженията на страните, вкл. релевантните за съда факти и обстоятелства. Това е довело до формирането на неверни правни изводи. Относно жалбата на М. Ангелова - този съд намира същата за недопустима съобразно претенцията й, основаваща се на чл. 210, ал. 2 АПК. Правото на касационно оспорване, регламентирано в чл. 210, ал. 2 АПК, принадлежи на лицата, които не са участвали в делото, но спрямо които решението има сила и същото е неблагоприятно за тях. М. Ангелова не попада в тази категория. С процесното решение е отхвърлена жалбата на К. Русинов против оспорената с него заповед, поради което съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1 АПК, същото има сила само за страните по делото, но не и за трети лица, каквото лице се явява Ангелова. Последната би могла да упражни самостоятелно правото си на жалба против административния акт, в случай, че докаже наличие на правен интерес от това, но не притежава правото на касационно оспорване против решение, което няма сила спрямо нея. Касационната й жалба следва да се остави без разглеждане и производството относно нея - да бъзе прекратено. Видно от съдържанието на оспорения административен акт е, че административният орган е приел, че е налице изцяло новопостроен обект през 2018 г., поради което не би следвало да се разглеждат условията за търпимост, макар че е изложил някои основания в тази връзка. Тази констатация на органа е възприета от решаващия съд. При разглеждане на делото са изслушани СТЕ и са разпитани двама свидетели. Свидетелите са заявили, че процесната постройка е правена около 1960 г. и че през 2018 г. на постройката е правен само ремонт, в който единият от свидетелите е участвал - зидал една стена да не падне покривът и е сменил дограмата. Вещото лице е констатирало, че строежът е изпълнен от стари материали като възрастта на материалите за изграждането на носещата конструкция не може да се определи окомерно, а носещата конструкция е традиционна - масивна с носещи тухлени стени и частични стоманобетонни елементи като не може да се фиксира времеви период на реализация. Решаващият съд не е дал вяра на гласните доказателства като е възприел констатациите от КА, така и тези от СТЕ, в частта й в която се казва, че наличието на процесната постройка на допълващо застрояване, ситуирана в северозападната част на парцела не е отразено в плановете на населеното място от 1921 г. и 1960 г., както и геодезическото заснемане през 2009 г., което е довело до формирането на неправилните правни изводи, обосноваващи обжалваното решение. Неотразяването в кадастъра на една сграда не е безспорно доказателство, че тази сграда не е съществувала. Отразяването или не на постройка в даден имот, може да бъде косвено доказателство, което да се цени съобразно останалите доказателства в процеса. Явно се касае не за новопостроена сграда, а за ремонт на съществуваща такава. Като е възприел обратното административният орган е издал административен акт с порок - некоректно е определен предметът на акта. Касае се за съществен порок, който има за логична последица отмяна на процесната заповед. Постановеният от компетентен орган административен акт е незаконосъобразен и като го е оставил в сила решаващият съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което, след като обжалваното решение бъде отменено, да се отмени и процесната заповед. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, а касационната жалба на Русинов - уважена. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка - на К. Русинов следва да се присъдят направените в съдебното производство разноски в размер на 970 лв по приложения списък, които установимо от договора за правна защита и съдействие са реално платени. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав