Решение № 8009 от 1.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3128/2015 г.

Решение № 8009 от 1.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3128/2015 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Басейновата дирекция за управление на водите - Дунавски район, с център гр. Плевен, подадена чрез процесуален представител юрк. Ц. Христова, против решение № 50 от 06.02.2015 г., постановено по адм. дело № 784/2014 г. по описа на Административния съд - Плевен. Излагат се доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, необосновано, изцяло недопустимо, както и нищожно поради липса на мотиви - отменителни основания по смисъла на чл. 209 от АПК. Ответната страна - "Енерджи Делта" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Самоков, бул. "Софийско шосе" № 15, чрез процесуален представител юрк. Е. Славчева, с писмен отговор и в съдебно заседание моли касационната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. Върховният административен съд, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение съдът е отменил по жалба на "Енерджи Делта" ЕООД решение № 23-МВ/30.07.2014 г. на директора на Басейновата дирекция за управление на водите - Дунавски район, с център Плевен за изменение и частично отнемане на разрешително за водовземане от минерална вода № 01610247/25.08.2009 г., с което на осн. чл. 52, ал. 1, т. 4 от Закона за водите (ЗВ), § 146, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗВ (ДВ, бр. 61/2010 г.), чл. 75 и чл. 79а, ал. 2 във вр. чл. 79а, ал. 1, т. 5 от ЗВ е изменено разрешителното с титуляр "Енерджи Делта" ЕООД и е отнета част от водовземането - средноденонощен дебит в размер на 0,88 л/сек за обект "Хотелски комплекс" в курортен комплекс Белчински бани, община Самоков, поради системно добивани по-малки количества минерална вода от разрешените през периода 2009-2013 г. Също така Басейновата дирекция за управление на водите - Дунавски район, с център Плевен е осъдена да заплати на "Енерджи Делта" и деловодни разноски в размер на 1104 лева. За да постанови този резултат, съдът е приел, че "Енерджи Делта" ЕООД е титуляр на разрешително за водовземане от минерална вода № 01610247 от 25.08.2009 г. с краен срок на действие 20 години от началния срок, издадено от министъра на околната среда и водите за подземен воден обект - находище "Белчински бани" - № 9 от Приложение № 2 към чл. 14, т. 2 от ЗВ, при разрешен дебит 1,1 л/сек и разрешен годишен воден обем 34 689,6 м3 годишно (стр. 79 от делото на АС - Плевен). С процесното решение № 23-МВ/30.07.2014 г. на директора на Басейновата дирекция за управление на водите - Дунавски район, с център Плевен за изменение и частично отнемане на разрешително за водовземане от минерална вода № 01610247 от 25.08.2009 г. на осн. чл. 52, ал. 1, т. 4 от ЗВ, § 146, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗВ (ДВ, бр. 61/2010 г.), чл. 75 и чл. 79а, ал. 2 вр. чл. 79а, ал. 1, т. 5 от ЗВ е изменено разрешителното с титуляр "Енерджи-Делта" ЕООД - Самоков, и е отнета част от водовземането - средноденонощен дебит в размер на 0,88 л/сек за обект "Хотелски комплекс" в курортен комплекс Белчински бани, община Самоков, поради системно добивани по-малки количества минерална вода от разрешените през периода 2009-2013 г., както следва: през 2009 г. са черпени 949,86 м3, през 2010 г. - 7000,38 м3, през 2011 г. - 4192,60 м3, през 2012 г. - 4755,70 м3, и през 2013 г. - 1656,70 м3. При издаването на решението административният орган се е мотивирал със съществуващ недостиг на свободни водни количества (експлоатационни ресурси), свързани с инвестиционни намерения за находището на минерална вода, утвърдени със заповед № РД-257 от 23.03.2012 г. от министъра на околната среда и водите, поради което и предвид неупражняването на права в определените в разрешителното параметри на използването - разрешено годишно водно количество 34 689,60 м3, на осн. чл. 79а, ал. 2, вр. чл. 79а, ал. 1, т. 5 от ЗВ е отнето част от водовземането, като е определен намален размер от 7000 м3 годишно водно количество при средноденонощен дебит 0,22 л/сек съобразно реално потребеното за периода 2009-2013 г. водно количество, бъдещото потребление и изискванията на чл. 151, ал. 5 и 6 от Наредба № 1/10.10.2007 г. В процесното решение е посочено, че по отношение на същото е извършено съобщение съгласно чл. 75 във вр. чл. 62а от ЗВ на 14.07.2014 г. в община Самоков във връзка с отнемане на част от разрешителното и че в законоустановения срок не са постъпвали възражения и/или предложения за издаването на административния акт. Въз основа на установената фактическа обстановка от правна страна съдът е приел, че при постановяването на процесното решение административният орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. Посочено е, че "Енерджи Делта" ЕООД не е било редовно уведомено за започналата процедура по изменение/частично отнемане на разрешителното, поради което е нарушена разпоредбата на чл. 62а, ал. 5 от ЗВ, тъй като законът изисква изрично нарочно уведомяване и на титуляря по разрешителното, чиито права ще се засегнат от изменението, откъдето и следва, че уведомяването на обществеността по чл. 62а, ал. 2 от ЗВ чрез публично обявление на интернет страницата на органа и чрез община Самоков не може да замества или санира неуведомяването на титуляря. Също така е посочено, че при изменение на разрешителното административният орган не е спазил и изискванията на чл. 55, т. 1, 2, 3 и 4 от ЗВ, тъй като не е отчел наличните водни ресурси, потребностите на ползвателя на водния обект, състоянието на водното тяло и придобитите права, с което е постановил противоречащ на материалния закон и на целите на закона акт. Така постановеното решение е правилно. Не са налице отменителните основания, посочени от касатора. Съдът е установил правилно фактическата обстановка по делото, събрал е необходимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхното единство и във връзка с възраженията на страните, както и съобразно представените по делото експертизи, и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. Правилно е приел, че оспорваното решение на директора на Басейновата дирекция за управление на водите - Дунавски район, с център Плевен, с което е изменено/частично отнето издаденото от министъра на околната среда и водите разрешително за водовземане от минерална вода с титуляр "Енерджи делта" ЕООД - гр. Самоков, е издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при нарушение на материалния закон. Съгласно действащата нормативна уредба изменение на разрешителното може да се извършва служебно от органа по чл. 52, ал. 1 от ЗВ при наличие на условията на чл. 73, ал. 1 и 2 от същия закон, а именно: когато в състоянието на водоизточника са настъпили такива изменения, които правят невъзможно осъществяването на разрешената дейност, или когато независимо от спазване на условията на разрешителното възникнат противоречия с обществените интереси. И в двата случая обаче съгласно чл. 75 от ЗВ изменението на разрешителното се обявява по реда на чл. 62а, когато се изменят параметрите на разрешеното използване на водите. Безспорно е установено, че в конкретния казус с изменението се засягат основни параметри на разрешеното ползване на водите в частите: "цел на водовземането" - от "за отдих" в "за други цели"; "разрешен средноденонощен дебит" - от 1,1 л/сек на 0,22 л/сек; "разрешен годишен воден обем" - от 34 689,6 м3 годишно на 7000 м3 годишно. По отношение на първото от посочените по-горе изменения правилно съдът е посочил, че разрешителното е приведено в съответствие с изискванията на закона - § 146, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗВ (обн., ДВ, бр. 61/2010 г.). Посочена е цел на водовземането - "за други цели", която заменя вписаната в предходното разрешително цел "за отдих". В чл. 50, ал. 4, т. 4 от ЗВ се посочва, че разрешителното за водоползване, издадено за "други цели", включва и промишлени цели, отдих и хидроенергетика, откъдето и следва, че липсва основание за промяна на вече разрешената цел, т. е. с вписването "за други цели" не се изменя целта на водовземането, а се подвежда под по-общото понятие. Другите две изменения в разрешителното са съществени и реално засягат пряко и съществено интересите на "Енерджи Делта" ЕООД. Съгласно чл. 75 от ЗВ изменението на разрешителното се обявява по реда на чл. 62а в случаите, когато се изменят параметрите на разрешеното ползване на водите. Съгласно чл. 62а, ал. 2 от ЗВ съобщението със съдържанието по ал. 1 се изпраща на кмета на съответната община за публично обявяване и се поставя на интернет страницата на органа по чл. 52, ал. 1. Съдът правилно е посочил, че това изискване е изпълнено, но няма данни да е изпълнено изискването на чл. 62а, ал. 5 от ЗВ, съгласно което съобщението по ал. 1 се изпраща и на титулярите на вече издадени разрешителни, за които при преценката по чл. 62 е установено, че ще бъдат променени някои от параметрите на разрешеното използване, както е в настоящия случай. Нормата на чл. 62а, ал. 5 от ЗВ е императивна и неспазването й винаги води до съществено процесуално нарушение, както правилно е приел съдът в решението си. Безспорно от приложените по делото на АС - Плевен, доказателства е установено, че "Енерджи Делта" ЕООД не е уведомен за започналата процедура по частично отнемане на разрешителното, което от своя страна е довело до засягане на правото на защита на правния субект, което пък прави издадения административен акт незаконосъобразен. В заключение следва да се посочи, че твърдението в касационната жалба, че определеният ред по чл. 62а от ЗВ се отнася само за първоначалното издаване на разрешително, но не и за изменението на вече издадено такова, както и че неспазването на този ред не представлява съществено процесуално нарушение, е неоснователно. Както бе посочено по-горе в текста, безспорно е установено, че в конкретния казус има изменение на параметрите на вече издадено разрешително, като с това изменение се засягат основни параметри на разрешеното ползване на водите, като е отнета част от водовземането - средноденонощният дебит е намален с 0,88 л/сек, а годишното водно количество е намалено с 27 689,60 м3 за обект "Хотелски комплекс" в курортен комплекс Белчински Бани, община Самоков. В чл. 62а, ал. 5 от ЗВ изрично е посочено, че съобщението по ал. 1 се изпраща и на титулярите на вече издадени разрешителни, за които при преценката по чл. 62 е установено, че ще бъдат променени някои от параметрите на разрешеното използване. Въз основа на изложеното дотук следва, че касационната жалба като неоснователна следва да бъде отхвърлена, а обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,