Решение № 1056 от 27.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7221/2020 г.

Решение № 1056 от 27.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7221/2020 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. От Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от министъра на вътрешните работи, чрез пълномощник, срещу решение № 225/27.05.2020 г., постановено по адм. дело № 88/2020 г. от Административен съд- Монтана, с което е отменена, по жалба от полицейски инспектор Б. Лашков, заповед № 8121 к-14469/23.12.2019 г., като незаконосъобразна, и Министерството на вътрешните работи (МВР) е осъдено да заплати на жалбоподателя разноски в производството в размер на 1010 лева. В жалбата се излагат съображения, че съдебният акт е неправилен при наличието на отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - Б. Лашков, чрез пълномощника си адв. Грозев, в писмен отговор, и в открито съдебно заседание поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение, като законосъобразно, да бъде оставено в сила. Претендира разноски, за които представя писмени доказателства и списък по реда на чл. 80 ГПК. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол за законосъобразност пред решаващия съд е заповед № 8121 к-14469 от 23.12.2019 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 204, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 6 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР), чл. 194, ал. 2, т. 2 и т. 4 ЗМВР, чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2, алт. 2 и т. 13 ЗМВР и чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение с Министерството на вътрешните работи на Б. Лашков – полицейски инспектор V степен /Пътен контрол/ в група "Охранителна полиция" към Районно управление Козлодуй при ОД на МВР - Враца. С обжалваното решение съдът е отменил оспорвания административен акт, като е приел, че същият е издаден от компетентния административен орган - министъра на вътрешните работи, съгласно предоставените му правомощия по чл. 204, т. 1 вр. чл. 227 и чл. 158 ЗМВР и формално отговоря на изискванията на чл. 210, ал. 1 ЗМВР, доколкото е в писмена форма и съдържа посочените в разпоредбата реквизити, постановен е в срока по чл. 195, ал. 2 ЗМВР, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. В случая първоинстанционният съд е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактите по делото. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като се е произнесъл без да установи и изследва в цялост действителната фактическа обстановка и без да обсъди приетите по административното дело доказателства, както и направените от касатора възражения. От първоинстанционния съд са събрани и обсъдени всички относими към спора доказателства, въз основа на които фактическата обстановка е правилно установена. Съдът е извършил проверка на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК и не е нарушил общия принцип на служебното начало, прогласен в чл. 9 и доразвит в чл. 168 АПК. Доказателствата по делото са правилно ценени, като съдът ги е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност. Разгледани са всички възражения на страните, свързани с наличието на основанията за отмяна по чл. 146 АПК – неспазване на установената форма, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, на материалния закон и на целта на закона и е отговорено на тях. Въз основа на приобщения доказателствен материал по делото, първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора и е извел законосъобразни правни изводи, че дисциплинарно наказаното лице не е извършило вменените му нарушения и санкционирането му с дисциплинарно наказание "уволнение" е незаконосъобразно. Наведените в касационната жалба оплаквания в обратна насока са неоснователни. Въз основа на анализа на доказателствата по административната преписка решаващият съд обосновано е приел, че не са представени категорични, обективни и убедителни доказателства, че служителят от МВР е извършил вменените му от ДНО нарушения на служебната дисциплина - "неизпълнение на служебните задължения" и "неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР", съставомерни по чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2, алт. 2 и т. 13 ЗМВР; "... използване на служебното положение... за облага на трети лица" и "деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата.. ", т. к. в оспорения акт не е посочено в какво се състои неизпълнението на служебните задължения в конкретния случай, нито как служебното положение е използвано за облага на трети лица. Обосновано също така е приел, че оспорваната заповед е постановена в нарушение на чл. 206, ал. 4 ЗМВР, тъй като дисциплинарнонаказващият орган, макар да е събрал всички доказателства, не е обсъдил същите в съвкупност, като е кредитирал част от тях избирателно, при което актът е постановен при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съдът обосновано е приел, че от доказателствата, на които се позовава административния орган, не може да се направи обоснован извод, че е налице неизпълнение на служебни задължения, нито използване на служебно положение.. за облага на трети лица.. " от страна на Б. Лашков. Налице е поведение, в разрез с правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, но не и уронване престижа на службата, т. е. е несъставомерно деяние. Не се установява служителят да е имал поведение, уронващо доброто име на МВР – същият си е позволил да проведе телефонен разговор с проверяващ колега, но по никакъв начин не е възпрепятствал проверката, нито отразяването на резултатите от нея. С оглед на установеното изводите на решаващия съд, че при постановяване на обжалвания административен акт административният орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, вследствие на което неправилно е приложил материалния закон, тъй като на служителя е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание при липса на поведение, нарушаващо служебната дисциплина, както и съществено такова на Етичния кодекс, напълно се споделят от настоящата инстанция, която на осн. чл. 221, ал. 2 АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд без да е необходимо да ги повтаря. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът претендира разноски, поради което такива след да му се присъдят в размер на 1 000 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение