Решение № 11799 от 19.12.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район срещу решение 3606/30.05.2022г. по адм. д. 2570/2021г. по описа на Административен съд София-град. Със съдебното решение е отменено Решение РР-4153/19.02.2021г. на Директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район, с което е отнето част от разрешеното водно количество по Разрешително 01610361/26.01.2011 г., издадено от Министъра на околната среда и водите, за водовземане на минерална вода с цел на водовземането за отдих от находище на минерална вода Павел баня - 54 от Приложение 2 към чл.14, т.2 от ЗВ от Сондаж Сз-8 за обект Пътен кантон, находящ се в ПИ с идентификатор 55021.501.61 по плана на гр. Павел баня с титуляр Агенция Пътна инфраструктура, гр. София, а именно 3322,3 куб.м./год., като е изменено Разрешително 01610361/26.01.2011 г. в част Параметри на разрешено водовземане в буква а Разрешенсредноденонощен дебит, която придобива следното съдржание Qср. ден. = 0,015л/сек; в част Параметри на разрешено водовземане в буква в Разрешен годишен воден обем, която придобива следното съдржание До 462,0 куб.м./год и в част Разпределение на разрешения годишен воден обем по цели за ползване на минералната вода, която придобива следното съдржание До 462,0 куб.м./год. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради нарушения на материалния закон касационно основание по чл.209, т.3 АПК. Подържа, че администратинвният акт е издаден поради неизпълнение условията на разрушителното. Изтъква, че е нарушена целта на водовземането, а именно за отдих и приоритетите на водовземането по чл.50, ал.4 ЗВ, при които предоставянето на минерална вода за профилактика и лечение е посочено като приоритет при разрешаване на водовземанията. Счита, че е целесъобразно да бъде отнето част от разрешеното годишно водно количество поради необходимостта минералната вода да се ползва по справедлив начин и да достига до по-голям брой лица. Моли да се отмени съдебното решение. Ответникът - Агенция Пътна Инфрастурктура чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - Трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Административен съд София-град е установил от фактическа страна, че с разрешително 01610361/26.01.2011 г., издадено от Министъра на околната среда и водите е предоставено правото на Агенция Пътна инфраструктура да водовзема минерална вода с цел на водовземането "за отдих " от находище на минерална вода " Павел баня" - 54 от Приложение 2 към чл. 14, т. 2 от Закона за водите (ЗВ), от Сондаж Сз-7, с разрешен средноденонощен дебит 0,12 л/сек и разрешен годишен воден обем 3784,30 куб. м/годишно за обект Пътен кантон по плана на Павел баня. Подавани са декларации по чл.194б от ЗВ за периода 2017 г. 2019 г. за ползваните водни количества, а от Констативен протокол СЗ-116 е видно, , че за периода от 01.01.2020 г. до 22.06.2020 г. използваното количество минерална вода е било 68 куб. м. С оспореното решение РР-4153/19.02.2021г. на Директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район е отнето част от разрешеното водно количество по Разрешително 01610361/26.01.2011 г., издадено от Министъра на околната среда и водите, за водовземане на минерална вода с цел на водовземането за отдих от находище на минерална вода Павел баня - 54 от Приложение 2 към чл.14, т.2 от ЗВ от Сондаж Сз-8 за обект Пътен кантон, находящ се в ПИ с идентификатор 55021.501.61 по плана на гр. Павел баня с титуляр Агенция Пътна инфраструктура, гр. София, а именно 3322,3 куб.м./год., като е изменено Разрешително 01610361/26.01.2011 г. в част Параметри на разрешено водовземане в буква а Разрешенсредноденонощен дебит, която придобива следното съдржание Qср. ден. = 0,015л/сек; в част Параметри на разрешено водовземане в буква в Разрешен годишен воден обем, която придобива следното съдржание До 462,0 куб.м./год и в част Разпределение на разрешения годишен воден обем по цели за ползване на минералната вода, която придобива следното съдржание До 462,0 куб.м./год. Мотивите на административния орган са в смисъл, че титулярът на изпълнява условията в разрешителното, като не упражнява права в предоставените за това параметри. Отчетен е фактът, че разрешеното количества минерална вода не се използват напълно от титуляра на разрешителното през периода 2017 г. 2019 г., а от друга страна са блокирани и не могат да се усвояват от други водоползватели. Въз основа на свидетелски показания е установено, че в обекта има монтирана тенгенторна вана и как работи. Свидетелят е посочил, че преди 2020 г. е имало проблем с ползването на минералната вода през лятото, когато е работил централният плаж. За част от процесния период не е ползвана минерална вода, тъй като е правен ремонт на третия етаж на сградата и през този период не е имало посетители. След това е правен ремонт поетапно и на втори и първо етаж, когато също не е черпена минерална вода,поради липса на посетители. За ремонта са представени и писмени доказателства. Въз основа на заключението на назначената съдебно-техническа експертиза е установено, че за тангенторна вана с обем 200 л. за 8 процедури при 8 часов работен ден, като 1 процедура е 1 час, при работа 7 дни в седмицата, 365 дни годишно за период от 12 часа дневно са необходими 876 м3 годишно. По делото не са представени доказателства и не се твърди да е изграден басейн в кантона, за каквито намерения са изложени доводи. При така установените факти, от правна страна съдът е приел, че жалбата е основателна. Счел е, че актът е издаден от компетентен орган по смисъла на чл.79а, ал.2, вр. чл.52, ал.1, т.4 ЗВ, при спазване изискванията за форма и съдържание на акта и липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в несъответствие с приложимите материалноправни норми. По същество съдът е приел, че действително са били налице основания по чл.79а за отнемане на част от предоставеното водно количество по разрешението за водоползване, но отнетият с оспорения акт обем е твърде висок. Съдът се е позовал на експертното заключение, че вследствие отнемането, единственото съоръжение, което черпи минерална вода - тангенторната вана, не може да разполага с необходимото за функционирането и количество минерална вода. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл.55, т.1, т.2, т.3 и т.4 ЗВ и приел, че при произнасянето си административният орган не е отчел наличните водни ресурси, потребностите на ползвателя на водния обект, състоянието на водното тяло и придобитите права. Съдът е съобразил, че наличният воден ресурс е достатъчен да осигури разрешените количества минерална вода, но потребностите на потребителя не са съобразени при изменението на разрешителното. В тази връзка е прието, че актът е издаден в противоречие с чл.6 АПК, тъй като правата на ползвателя са засегнати в по-голяма степен от необходимото за постигане целта на закона, а и самата цел - управление на водите в интерес на обществото и за опазване на здравето на населението, както за устойчиво, балансирано и справедливо водоползване не е постигната. Решението е правилно. Не е налице соченото касационно основание нарушение на материалния закон. Съдът правилно и установил, тълкувал и приложил правните норми. Според чл. 79а, ал. 1, т. 3 и 4 от Закона за водите, органът по чл. 52, ал. 1 ЗВ може да постанови отнемане на разрешителното за водовземане или ползване на водния обект при наличието на поне едно от следните условия: 3. нарушаване условията на разрешителното и/или 4. неупражняване на права, предоставени с разрешителното, в определения в него срок. В конкретния случай не е констатирано нарушаване на условията на разрешителното, а неупражняването на права не е за целия негов срок и не е абсолютно. Действително, установено е основание за намаляване на предоставеното водно количество, тъй като част от него не е използвано за достатъчно дълъг период от време. Намалението обаче е прекомерно и излиза извън посочените в закона основания. Правилен е изводът на съда, че административният орган не е съобразил действителните нужди на ползвателя. Атакуваното изменение на разрешителното би довело до невъзможност за ползване на единственият черпещ минерална вода обект тангенторна вана, което би било в нарушение целта на закона. В тази връзка съдът е изложил последователни и ясни мотиви, съответстващи на събраните доказателства и материалния закон, които изцяло се споделят от касационната инстанция. Следователно, като е отменил атакувания акт, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., на основание чл. 24 от Закона за правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд