Решение № 8 от 6.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1086/2017 г.

Решение № 8 от 6.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1086/2017 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Емануела Балевска Производството е по чл. 290-293 ГПК. А. Н. Т. и Р. А. Т., и двамата от [населено място] чрез процесуалния си повереник адв. Е. А. - Б. АК К. обжалват и искат да се отмени Решение № 326 от 21.12.2016 г. по В. гр. д. № 444/2016 г. на ОС- Кюстендил, в частта по сметките, във втората фаза на делбата. Поддържат, че обжалваното въззивното решение е неправилно и необосновано, като постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон, искат отмяната му и постановяване на решение по съществото на спора. Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса съществуващите обективни пречки, препятстващи реалното ползване на съсобствения имот по предназначението му, могат ли да обусловят уважаване на иска по чл. 31, ал. 2 ЗС, в която насока е практиката на ВКС по чл. 290 ГПК - Решение № 220 от 29.12.2011 г. по гр. д. № 1521/2010 г. -II отд. и Решение № 95 от 16.06.2014 г. по гр. д. № 1913/2014 г. -II отд. Ответникът по касация М. Й. чрез адв. Ю. С. - АК К., оспорва касационната жалба като неоснователна по обстойно изложените съображения. Счита, че обжалваният съдебен акт е правилен и законосъобразен и следва да се потвърди. Претендират се разноски. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка наличие на основания за отмяна и в правомощията на чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК / редакция на закона до изм. с ДВ. бр. 86/2017 г. /, намира: С обжалваното решение, въззивният съд е отменил решение на първата инстанция в частта, с което е отхвърлен иска на М. Е. Й. по сметки, заявен на основание чл. 346 ГПК във вр. с чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане обезщетение за ползата от която е била лишена като съсобственик на делбения имот в [населено място] - дворно място с къща, и е постановил ново решение, с което исковете на М. Й. са уважени като А. Н. Т. и Р. А. Т. са осъдени да заплатят сумата 1841.81 лв., обезщетение за ползата от която последната е била лишена като съсобственик на делбения имот за времето 23.05.2011 г. до 13.01.2016 г., както и за сумата 308.12 лв. обезщетение за забава на основание чл. 86 ЗЗД. В частта до пълни размер на отхвърления иск от 5 400 лв. решението е потвърдено. За да отмени решението на първата инстанция по отхвърления иск по сметки- чл. 346 ГПК във вр. с чл. 31, ал. 2 ЗС и постанови ново решение, с което същият е уважен частично, решаващият- въззивен съд е приел, че ищцата М. Й. е доказала правно-релевантните факти, обуславящи ангажиране гражданската отговорност за обезвреда на съсобствениците на недвижим имот, лишили някой от останалите съсобственици от възможността да ползват имота, съобразно на права си в съсобствеността. По правния въпрос С разясненията на ТР 7/2012 г. на ОСГК на ВКС се прие, че "съсобствеността е правно състояние, при което едновременното съществуване на няколко взаимно свързани права на собственост на различни лица върху една и съща вещ, поражда специфични вътрешни отношения между съсобствениците по повод използването на общата вещ, които са регламентирани с нормата на чл. 31 от ЗС." Всеки един от съсобствениците е титуляр на самостоятелно право върху общата вещ, идентично по същността си с това на другите съсобственици, чийто обем зависи от размера на притежаваната идеална част. Това негово право предполага възможността да се служи с цялата обща вещ. Правото на ползване, разбирано като фактическо служене без получаване на доходи, на служещия си с общата вещ съсобственик е ограничено от конкуренцията на еднородните права за ползване, които имат другите съсобственици. Съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗС - съсобственикът може да си служи с общата вещ съобразно предназначението, което тя е имала при възникването на съсобствеността и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Забраната да не се пречи на другите съсобственици е израз на общото правило за добросъвестно упражняване на притежаваното право. Ползващият съсобственик започва да пречи, когато друг съсобственик е отправил искане да си служи с вещта, което е доведено да знанието на първия и той не е отстъпил частта, съответстваща на дела на претендиращия или не му е предоставил възможност да ползва общата вещ заедно с него. В тази хипотеза - лишеният от възможността да ползва общата вещ според нейното предназначение и според притежавания от него обем права съсобственик - има съгласно чл. 31, ал. 2 от ЗС право да получи обезщетение. Касае се до имуществено право, установено като коректив при настъпилото неоснователно разместване. С двете цитирани решения на ВКС по чл. 290 ГПК, разбирани като задължителна съдебна практика за долните съдилища, са разгледани аналогични една с друга хипотеза, при които обекта на съсобственост е обективно технически негоден за ползване според предназначението му, поради което се приема, че и няма основание - фактическо и правно/ неоснователно обогатяване / за търсене на реди от неползването на общата вещ. По основателността на касационната жалба С оглед на изложените съображения и при данните по делото, настоящият състав на ВКС прима, че касационната жалба е неоснователна. С решение № 461 от 15.10.2015 г., постановено по гр. д. № 1035/2015 г. на РС - Дупница е допусната съдебна делба на следните обекти: поземлен имот с идентификатор 68789.29.463 по КККР на [населено място], област К., дворно място с площ от 380 кв. м. трайно предназначение: урбанизирана територия и начин на трайно ползване: ниско застрояване /до10м/, ведно с построената в имота сграда с идентификатор 6878.29.463.1, със застроена площ от 92 кв. метра, на два етажа при права: 3/6 ид. ч. за А. Н. Т., 2/6 ид. ч. за А. Н. Т. Р. Т. в режим на съпружеска имуществена общност /СИО/ и 1/6 ид. ч. за М. Е. Й.. Делбата на процесният имот е извършена на основание чл. 348 ГПК чрез изнасяне на публична продан. Във втората фаза на делбата съдът е приел за съвместно разглеждане претенцията на М. Й. с правно основание чл. 346 ГПК вр. с чл. 31, ал. 2 ЗС за сумата в размер на 5400 лв., представляваща обезщетение за ползата, от която е лишена в резултат от неползването на собствената й 1/6 идеална част от процесния недвижим имот за времето от 26.03.2011 г. до 13.01.2016 г., както и вреди за забава - мораторна лихва в размер на 474.11 лв. за същия период. Правилно и законосъобразно съдът е приел, че за да бъде реализирано притезателното право на съсобственика за заплащане обезщетение за неползването на съсобствения имот, следва да са налице следните материални предпоставки: вещта да е съсобствена; тази вещ да се ползва лично само от един или само от някои от съсобствениците; този съсобственик да препятства чрез фактически или правни действия останалите съсобственици да ползват вещта съобразно нейното предназначение и съсобственикът, който не ползва вещта, да е поискал писмено от съсобственика, който ползва общата вещ, да заплати обезщетение или да осигури достъп до вещта за ползване от другия съсобственик съобразно притежаваните от него вещни права. Няма спор, че правно-релевантни обстоятелства, от които възниква спорното притезателно право, следва да бъдат установени в процеса на доказване чрез пълно и главно доказване от лицето, което ги навежда и което черпи права от тях. В тежест на претендиращият обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС съсобственик е да установи, че няма достъп до съсобствения имот по причина на поведението на ответниците по иска и въпреки отправена покана. Годността за ползване на имота според функционалното си предназначение на конкретната по делото съсобствена вещ, не съставлява отделна материално-правна предпоставка, касае се до качество на вещта и се предопределя от фактите по делото, а не от субективното разбиране на някоя от страните по спора. От данните по делото (влязлото в сила съдебно решение по допускане на делбата ) е безспорно, че страните са съсобственици на делбения имот. Спорният период е за времето 26.03.2011 г. до 13.01.2016 г. Няма спор, че М. Й. е отправила нотариална покана до А. Т. за достъп до имота, чрез осигуряване на ключове от всички врати от дата 26.03.2011 г. По естеството си това писмено поискване, обективирано в нотариалната покана, е едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение, равнозначно е на поканата по чл. 81, ал. 2 от ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава. От този момент той дължи обезщетение и от този момент започва да тече срокът на общата пет годишна погасителна давност. Тази покана има действие и по отношение на съсобственика Р. Т., тъй като получаването на поканата от страна на съпругата представлява действие по управление по отношение на съсобствения им имот съгласно чл. 24, ал. 2 СК, каквото може да извършва всеки съпруг с цялата вещ - съпружеска имуществена общност. Законосъобразен е извода на решаващия съд, че с поведението си -неявяване ответницата в кантората на нотариуса, същата е възпрепятствала възможността на ищцата да получи достъп до съсобствения имот, доколкото не се е явила, не е предоставила ключове от същия, да извърши необходимите ремонтни дейности за привеждане на имота в годен за ползването му вид. Законосъобразен е и извода на съда, че без значение в случая е обстоятелството, че никой от съсобствениците не е ползвал имота за процесния период- било то лично или чрез отдаването му под наем. Доколкото събраните по делото и обстойно анализирани от въззивната инстанция доказателства сочат, че е налице препятстване от страна на ответниците по иска / касатори / ищцата М. Й. да ползва съсобствения имот съобразно на правата си в съсобствеността, то и изводите за основателността на претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС са правилни, обосновани и съответстващи на закона, поради което и обжалваното решение следва да се потвърди. По направеното искане за разноски от страна на ответника по касация: Искането е основателно съобразно правилата на чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК и крайния изход на спора в касационната инстанция. Искането е доказано в размер на сумата 600 лв. /шестстотин лева/, разход за защита пред касационния съд, установен с ангажираните надлежни писмени доказателства. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, настоящият състав на ВКС