Решение № 8205 от 28.7.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба на директора на Столична здравноосигурителна каса (СЗОК), чрез процесуален представител гл. юрисконсулт И. Манева, против Решение 4782/13.07.2022 г., постановено по адм. дело 12014/2021 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменена, издадената от него Заповед за налагане на санкции РД-12-147/17.11.2021 г. на Диагностично консултативен център Александровска ЕООД. Наведените в жалбата пороци досежно неправилно приложение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу заповедта за налагане на санкции. Ответникът ДКЦ Александровска ЕООД, чрез процесуален представител юрисконсулт Т. Симова, в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждането на сторените пред касационната инстанция разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост на касационната жалба, но намира решението на първоинстанционния съд за невалидно и предлага на основание чл. 221, ал. 5 от АПК да бъде обявена нищожността му, алтернативно, ако не се приеме горното становище, съдебният акт да бъде отменен като неправилен и немотивиран и да се върне на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл.220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед за налагане на санкции РД-12-147/17.11.2021 г., издадена от директора на СЗОК, с която на основание чл. 76, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), чл. 414, ал. 1 и чл. 416, ал. 1 , вр. с чл. 424, ал. 1 и ал. 2 от Националния рамков договор за медицински дейности (НРД за МД) 2020-2022 г. на ДКЦ Александровска ЕООД за установени нарушения на ЗЗО и НРД за МД 2020-2022 г., са наложени следните санкции: по т. 1 финансова неустойка в размер на 137 650 лв. за констатирани нарушения на чл. 218, ал. 2, 1Б, т. 1, във вр с чл. 219, ал. 1 от НРД за МД; по т. 2 финансова неустойка в размер на 550,00 лв. за констатирани нарушения на чл. 158, ал. 6 от НРД за МД 2020-2022 г.; по т. 3 финансова неустойка в размер на 150,00 лв. за констатирани нарушения на чл. 158, ал. 6 от НРД за МД 2020-2022г.; по т. 4 финансова неустойка в размер на 150,00 лв. на за констатирани нарушения на чл. 30, т. 1 и чл. 144, ал. 1, т. 3 от НРД за МД 2020-2022 г. и по т. 5 финансова неустойка в размер на 200,00 лв. за констатирани нарушения на чл. 217 от НРД за МД 2020-2022 г. По делото безспорно е установено, че между Националната здравноосигурителна каса и ДКЦ Александровска ЕООД е сключен договор за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ от медицински център/диагностично консултативен център 2222594/17.02.2020 г. Със Заповед РД-18-926/16.08.2021 г., изменена и допълнена със Заповед РД-18-926-1/20.08.2021 г., издадени от директора на СЗОК, на основание чл. 20, ал. 1, т. 2 и чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, чл. 11 от Инструкция РД-16-43/09.06.2020 г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2,3,4,5,6,7 и 8 от ЗЗО и във връзка с §10 от НРД за МД за 2020-2022 г. директорът на СЗОК нарежда да бъде извършена самостоятелна проверка на лечебно заведение за специализирана извънболнична помощ ДКЦ Александровска ЕООД. По своя вид и обхват проверката е пълна, със задачи: 1. Контрол по изпълнение на договора; 2. Изясняване на обстоятелствата по писмо получено по ел. поща с вх. 94-С-1137/12.07.2021 г. Извършването на проверката е възложено длъжностни лица от СЗОК Д. Ангелова и Л. Лозанова контрольори. С последваща Заповед РД-18-926-1/20.08.2021 г. е изменена заповедта от 16.08.2021 г., като Д. Ангелова контрольор е изключена, а се добавя проверката ще се извърши с участието на Х. Павлова гл. експерт отдел Информационно осигуряване при СЗОК. За изпълнение на проверката е съставен протокол РД-18-926-1/20.09.2021 г., в който е посочено, че последната е извършена от Д. Ангелова контрольор в отдел ДКИМДПА, Л. Лозанова контрольор в отдел ДКИМДПА при СЗОК и с участието на Х. Павлова гл. експерт в отдел Информационно осигуряване при СЗОК. Протоколът е връчен на надлежен представител на ДКЦ Александровска ЕООД на 24.09.2021 г. По повод постъпилото становище с вх. 22-2594-80 от 01.10.2021 г. от ДКЦ Александровска ЕООД, с което са оспорени констатациите на длъжностните лице от СЗОК, отразени в протокол РД-18-926-1/20.09.2021 г., със Заповед РД-09-16-7 от 29.10.2021 г. на директора на СЗОК, във вр. с чл. 76 от ЗЗО е сформирана Арбитражна комисия. На проведеното заседание на 08.10.2021 г. становището е прието за неоснователно. С оглед констатациите в протокол РД-18-926-1/20.09.2021 г. е издадена оспорената пред първоинстанционния съд заповед, с която на основание чл. 414, ал. 1 и чл. 416, ал. 1 от НРД за МД 2020-2022 г. на ДКЦ Алексадровска ЕООД са наложени санкции както следва: т. 1 - финансова неустойка в размер на 137 650 лв. за констатирана липса на основен реквизит подпис на пациент в издадени амбулаторни листове от д-р Здравков 4 бр., д-р Иванова 5 бр., д-р Гатева 2 бр., д-р Ангов 1 бр., д-р Оскар 2741 бр.; т. 2 - финансова неустойка в размер на 550.00 лв. поради констатирана липса на приложено издадено на ЗОЛ Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури към издадени амбулаторни листове от д-р Здравков 1 бр., д-р Иванова 1 бр., д-р Златков 1 бр., д-р Димитров 3 бр., д-р Гатева 3 бр.; т. 3 финансова неустойка в размер на 150.00 лева за констатирано нарушение изразяващо се в липсва на писмено деклариран отказа от диспансеризация на ЗОЛ към издаден амбулаторен лист от д-р Димитров 1 бр. и от д-р Златков 2 бр.; т. 4 финансова неустойка в размер на 150.00 лева за констатирано нарушение на изискването да бъде осигурена на пациентите договорената медицинска помощ в пълен обем, като не са издали направления за МДД бл. М3-НЗОК 4, а е преценена необходимост от изследвания към издадени амбулаторни листове от д-р Гатева 2 бр. и д-р Иванов 1 бр.; по т. 5 финансова неустойка в размер на 200.00 лева за констатирана липса на съхранявана медицинска документация за отчетена дейност за м. ноември 2020 г. от д-р Северинова 4 бр. амбулаторни прегледи от 12.11.2020 г. Първоинстанционният съд намира, че заповедта за налагане на санкции е незаконосъобразна и необоснована. Развити са съображения, че в противоречие с разпоредбите на чл. 72, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗО в проверката на лечебното заведение е участвало лице, което не притежава необходимата образователно-квалификационна степен, а самата проверка е проведена формално. Посочено е, че не е известно по какъв начин е определен размерът на всяка една от наложените пет санкции (тъй като е посочен единствено сборът им), не е посочен броя на санкционираните нарушения, поради което не може да се установи колко нарушения се санкционират и какъв е размерът на финансовата неустойка за всяко отделно нарушение. Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, решаващият съд отменя процесната заповед. Върховният административен съд шесто отделение, намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо, но неправилно. Обжалваното решение е постановено при наличие на допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила - противоречие между мотиви и диспозитив. В нарушение на задължението си по чл. 168 от АПК, първоинстанционният съд не проверява изцяло материалната законосъобразност на оспорения акт. Видно от депозираната пред Административен съд София-град жалба от ДКЦ Александровска ЕООД, против Заповед РД-12-147/17.11.2021 г. за налагане на санкции, издадена от директора на СЗОК, лечебното заведение е оспорило в цялост административния акт. Изложени са съображения, че заповедта е незаконосъобразна, издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните норми и в несъответствие с целта на закона и е формулирано искане за отмяна на административния акт. С протоколно Определение от 06.12.2021 г., първоинстанционният съд указва разпределението на доказателствената тежест на страните, като сочи, че в тежест на оспорващия е да докаже фактите и основанията, които твърди в жалбата, включително по отношение на възраженията досежно наложената санкция по основание и размер, с всички допустими доказателствени средства. По отношение на ответника е указано, че негова е тежестта на доказване установяването на законовите основания за издаване на оспорения административен акт и спазването на процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му, в това число, че е спазена процедурата и че актът е издаден от компетентен орган. В провелото се на 20.01.2022 г. открито съдебно заседание, процесуалният представител на ДКЦ Александровска ЕООД юрисконсулт Т. Симова заявява, че поддържа подадената жалба и потвърждава, че оспорва целия административен акт по отношение на всички лекари, за всички констатации и по отношение на процедурата, като уточнява претенцията си и акцентира, че относно д-р А. Оскар на практика не е извършвана проверка и поддържа, че по отношение на останалите лекари такава действително се е провела. Въпреки горното, АССГ отделя като безспорно доказани обстоятелства по делото, констатациите по отношение на всички лекари в Заповед за налагане на санкции РД 12-147/17.11.2021 г. на директора на СЗОК, с изключение досежно д-р А. Оскар. По отношение на първата финансова неустойка в оспорената заповед, първоинстанционният съд установява, че е наложена за нарушение на чл.218, ал.2, 1Б, т.1, във връзка с чл.219, ал.1 от НРД за МД 2020-2022г. Съгласно посочените разпоредби лекарят от лечебното заведение за СИМП издава амбулаторен лист на хартиен носител, подписан от лекаря специалист и ЗОЛ, който се води по ред, определен от лечебното заведение, към него се прилагат всички медицински документи и се съхранява в кабинета на лекаря. Документите се изготвят съгласно изискванията, реквизитите и стандарта, посочени в приложение 2б. Административният съд приема, че констатациите по отношение на лекарите Я. Здравков, С. Иванова, А. Гатева и Г. Ангов не се оспорват от жалбоподателя и не се нуждаят от доказване, с изключение досежно д-р А. Оскар. Относно втората финансова неустойка, първоинстанционният съд сочи, че е наложена за нарушение на чл.217, ал.1 и чл.218, ал.2, Х от НРД за МД 2020-2022г. Според посочените разпоредби документацията, която е длъжен да води и съхранява всеки ИМП, включва първични медицински и финансови документи съгласно приложение 2а и глава десета, включително "Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури" (бл. МЗ-НЗОК 7), което се съставя в два екземпляра от лекар от лечебно заведение изпълнител на ПИМП, СИМП, БП, в условията на спешност и за КП по физикална и рехабилитационна медицина; КОЦ и ЦКВЗ; ЦСМП. Към него се прилага амбулаторният лист от извършения преглед на пациента, като по един екземпляр от тях се съхранява в изпращащото лечебно заведение. Първоинстанционният съд обосновава извод, че констатациите относно липсата на приложени към издадените амбулаторни листове от лекарите Я. Здравков, С. Иванова, Б. Златков, М. Димитров и А. Гатева "Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури" (бл. МЗ-НЗОК 7) не се оспорват и препраща към проведеното открито съдебно заседание, в което счита за прието, че не се нуждаят от доказване. Третата финансова неустойка е наложена за нарушение на чл.158, ал.6 от НРД за МД 2020-2022г., според която разпоредба в случаите по ал.5, когато ЗОЛ е заявило писмен отказ в амбулаторния лист от извършване на консултативен преглед при лекар специалист, ОПЛ има право да не назначи консултация. По отношение на установените нарушения, първоинстанционният съд излага мотиви относно липсата на оспорване досежно констатациите, че към издадени от лекарите М. Димитров и Б. Златков амбулаторни листове, липсва писмено деклариран отказ от диспансеризация на ЗОЛ, при което е прието, че не се нуждаят от доказване. Четвъртата финансова неустойка е наложена за нарушение на чл.30, т.1 и чл.144, ал.1, т.3 от НРД за МД 2020-2022г. Съгласно посочените разпоредби изпълнителите на медицинска помощ се задължават да: осигуряват на ЗОЛ договорената медицинска помощ и да изпълняват правилата за добра медицинска практика съгласно условията на НРД; За осигуряване на необходимостта от специализирана извънболнична медицинска помощ ОПЛ издава "Медицинско направление за консултация или провеждане на съвместно лечение" (бл. МЗ-НЗОК 3) по преценка в зависимост от обективното състояние на З. в следните случаи: за оценка на здравословното състояние. При преценка на законосъобразността на вмененото нарушение, първоинстанционният съд намира, че констатациите на органа, че специалистите А. Гатева и С. Иванова при извършване на прегледа не са спазили задължението да осигурят на пациентите договорената медицинска помощ в пълен обем, тъй като не са издали направление за МДД, а са преценили необходимостта от изследвания, не се оспорва и съгласно приетото в съдебно заседание не се нуждае от доказване. По отношение на петата финансова неустойка, наложена за нарушение на чл.217 от НРД за МД 2020-2022г. - документацията, която е длъжен да води и съхранява всеки ИМП, включва първични медицински и финансови документи съгласно приложение 2а и глава десета, първоинстанционният съд приема, че не се оспорва, че липсва съхранявана медицинска документация за отчетена дейност за м.ноември 2020г. за д-р Северинова на 4 броя амбулаторни прегледа. Непрецизно извършеното от първоинстанционния съд отделяне на спорното от безспорното обуславя извод, че съдът е формирал заключението си, без да са извърши преценка на всички факти и обстоятелства от значение за изхода на спора, като по този начин делото е приключено, без да е изяснено от фактическа страна. Установяването на правнозначимите обстоятелства в първоинстанционното съдебно производство е от съществено значение за преценката на законосъобразността на акта на административния орган, с оглед обективните предели на предмета на съдебната проверка, очертани в разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК. Като е приключил съдебното дирене преди изясняване на фактическата страна на спора, Административен съд София - град е допуснал съществено нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 149, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Противоречието между мотивите и диспозитива на обжалваното съдебно решение, се равнява на липса на мотиви. Налице е несъответствие между формираната воля на съда, обективирана в мотивите на решението, и нейното изразяване в неговия диспозитив. Следователно крайният правен резултат не представлява логическо следствие от изложените съображения. Това противоречие представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като препятства възможността да се установи каква е била действителната воля на съда. Всяко съдебно решение представлява комплекс от две безусловно необходими и взаимообвързани части: мотиви и диспозитив. Мотивите са писмените съображения на съда, обхващащи преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи, въз основа на които съдът е стигнал до своето решение, въз основа на които е обосновал крайния си извод, изведен в диспозитива на решението. Мотивите са отправна точка за преценка на законосъобразността и правилността на констатациите и изводите на съда. Мотивите не пораждат самостоятелни правни последици, а обосновават резултата, т.е. диспозитива на съдебния акт. Последните, макар и да не са част от решението, като писмени съображения, обосноваващи правните изводи на съда, са от съществено значение за съдебния акт. От своя страна, диспозитивът на решението, като правен акт в най-кратка и ясна форма, следва да е логическия извод на съжденията на съда. Предвид горното, при положение, че административният съд излага мотиви, че по отношение на шест от лекарите констатациите не са оспорени от лечебното заведение и не се нуждаят от доказване, но въпреки това отменя изцяло Заповед за налагане на санкция РД-12-147/17.11.2021 г., издадена от директора на СЗОК е налице хипотеза, при която конкретно изложените мотиви се явяват неотносими и некореспондиращи с крайния извод на съда. Извън прерогативите на настоящата инстанция е да изясни спора от фактическа страна в касационното производство. Съгласно въведената с императивната разпоредба на чл. 220 от АПК забрана за фактически установявания, касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон спрямо фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Доколкото по силата на чл. 218, ал. 2, предл. 3 от АПК, за съответствието на решението с материалния закон съдът следва да следи служебно, неизяснеността на спора от фактическа страна преклудира на свой ред възможността за извършване на касационна проверка от настоящата инстанция в дължимия обем. Предвид наличието на нарушение на изискванията за съдържание на решението съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК и на съдопроизводствените правила, касационната инстанция не може да изложи за първи път съображения, доколкото това би довело до нарушаване на правото на страните да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Наличието на касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 2 АПК, вр. чл. 221, ал. 2, предл. 2 АПК, обуславя приложението на разпоредбата на чл. 222, ал. 2 АПК, по силата на която след отмяната на първоинстанционния съдебен акт, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на административния съд, който да разгледа в цялост жалбата на ДКЦ Александровска ЕООД срещу Заповед за налагане на санкции РД-12-147/17.01.2021 г. на директора на Столична здравноосигурителна каса. Предвид изхода на спора и разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК, по направеното от касатора искане за присъждане на сторените по делото разноски, следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 АПК и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,