Решение № 7572 от 10.7.2023 г. на ВАС, VI о.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Костова, от гр. Хасково против решение 877 / 23.12.2022 г. по адм. дело 918 / 2022 г. на Административен съд Хасково. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), съществени нарушения на съдопроизводствени правила във връзка с недопуснати гласни доказателства и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба директорът на ТП на НОИ Хасково, чрез юрисконсулт Запрянова изразява становище за неоснователност на същата. Представя писмени бележки и моли да бъде потвърдено първоинстонционното съдебно решение. Претендира разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 АПК е неоснователна. С решение 877 / 23.12.2022 г. по адм. дело 918 / 2022 г. Административен съд Хасково e отхвърлил жалбата на Н. Костова срещу решение 1012-26-364-1/01.09.2022 г. на директора на ТП на НОИ Хасково, с което е потвърдено разпореждане [номер]14/прот.01278/22.07.2022г. на ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ, с което на основание чл. 99, ал.1, т.2, б. д КСО вр. с чл. 10, ал.2 НПОС е изменена отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Присъдил е разноски. Решението е правилно. По делото е установено, че жалбоподателката е подала заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и добавка за починал съпруг като е представила изискуеми по закона документи за осигурителен стаж. Спорен между страните е осигурителният стаж на Костова по удостоверение обр. УП 2 изх. 020 / 21.05.2021 г. за периода 01.05.1992 г. до 05.02.1995 г. от осигурителя Синдикат на автомобилните работници в България за работата ѝ като председател на синдикалната организация при Тракия бус ООД, гр. Хасково във връзка с който е била изменена отпусната ѝ ЛПОСВ. Извършена проверка от контролни органи на ТП на НОИ е установила липса на разплащателни ведомости на Синдиката на автомобилните работници в България за спорния период, а председателят на синдикалната организация е анулирал издадения обр. УП. Пенсията е била определена без да бъде зачетен процесния осигурителен стаж. Приложената по делото трудова книжка [номер], издадена на 05.10.1979 г. удостоверява, че Н. Костова е работила в Синдикалната организация при Тракия бус ООД като председател на синдикална организация, но не е оформена по изискуемия от закона ред (чл.6, ал.1 НТКТС). Има единствено подпис на председател, липсва правоъгълен печат, както липсва и подпис на главния счетоводител. Съобразявайки изложените обстоятелства, административният съд е достигнал до верните изводи, че приложената по делото трудова книжка, няма придадената ѝ от закона удостоверителна сила на официален документ, като в тази насока съдът точно се е позовал и на практиката на ВАС. При липсата на надлежно оформена трудова книжка, на удостоверение обр.УП и разплащателни ведомости, първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че спорният осигурителен стаж законосъобразно не е бил зачетен от пенсионните органи и пенсията на жалбоподателката е била изчислена без него. Правилно съдът е отбелязал, че при липса на редовни документи по чл.40 от НПОС за жалбоподателката е налице възможността да установи придобития осигурителен стаж по исков ред, съгласно Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, което не е било сторено към момента на издаване на актовете на пенсионните органи. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на 100,00 лева за настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение