Решение № 13437 от 10.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6226/2010 г.

Решение № 13437 от 10.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6226/2010 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Фрукт Комерс" ООД, гр. Балчик, представлявано от управителя Светослав Иванов срещу решение № 474 от 5.03.2010 г., постановено по адм. дело № 1513 по описа за 2009 г. на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 0800390 от 12.03.2009 г. на ТД на НАП Добрич, потвърден с решение № 220 от 15.05.2009 г. на зам. директора на Д"ОУИ" Варна при ЦУ на НАП за определени задължения по ЗДДС за данъчен период на м. 12.2007 г. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закони, както и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива подробни съображения в касационната жалба. Иска решението да бъде отменено. Ответникът по така подадената касационна жалба - директор на Д"ОУИ" Варна при ЦУ на нАП не взема становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е бил РА № 0800390 от 12.03.2009 г. на ТД на НАП Добрич, потвърден с решение № 220 от 15.05.2009 г. на зам. директора на Д"ОУИ" Варна при ЦУ на НАП за определени на дружеството задължения по ЗДДС за данъчен период на м. 12.2007 г. в размер на 2842,08 лв. главница, лихва 501,30 лв. и начислена лихва на основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК лихва в размер на 688,37 лв. В атакувания съдебен акт съда е приел, че спорът между страните бил относно датата на данъчното събитие при продажба на стоки - пресни плодове и зеленчуци и съответната надценка на стоките. Според представените по делото фактури се установявало, че стоките са закупени в периода от м. 1.2007 г. до м. 10.2007 г. като е съобразено заключението, прието по делото, че стоките са с максимален срок на съхранение от 3 до 6 месеца, за някои 1 месец, т. е. същите могат да бъдат реализирани до края на 2007 г. Предвид представените отчети относно реализацията за периода едва на 4.09., 5.09. и 6.09.2008 г. е начислен и внесен ДДС, но тъй като това не е станало в периода до края на 2007 г. са определени два вида лихви - чл. 1, ал. 1 от ЗЛДТДПДВ и лихви за забава от датата на възникване на данъчното събитие. Прието е и, че жалбоподателят не е представил или ангажирал никакви други доказателства, които биха могли да формират извод за друга дата на данъчно събитие при чл. 25, ал. 1 от ЗДДС. Решението е правилно. Не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания - нито нарушение на материалния закон, нито съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебният акт е обоснован и постановен съобразно данните по делото и законовите разпоредби на ЗДДС, действащ след 1.01.2007 г. Съобразно чл. 26, ал. 2 от ЗДДС данъчната основа се определя като се вземе предвид възнаграждението, което е получено или дължимо на доставчика във връзка с доставката от получателя или друго лице, като се приспадне данъка по този закон /ЗДДС/. Като са били съпоставени цените по отчетната реализация и констатирана разлика, за която данъчно-задълженото лице не доказва друго, е налице доставка на стоки, върху която дружеството е следвало да начисли данък, правилно прилагайки разпоредбата на чл. 25, ал. 1 и 2 от ЗДДС. Решението следва да бъде оставено в сила като правилно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение