Решение № 7 от 27.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 1113/2009 г.

Решение № 7 от 27.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 1113/2009 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Никола Хитров Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. С решение от 26.05.2009 г. по гр. д. № 1422/2007 г. на Софийски АС се: 1. Осъжда Д. О. з. АД-С. да заплати на Ел. В. чрез нейната майка и законен представител Г. С. от С. сумите: 4 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 12.02.2005 г., ведно със законната лихва, на основание чл. 407, ал. 1-отм. ТЗ, и 210 лв. разноски по делото., 2. Осъжда Д. О. з. АД да заплати на адв. Т. С. от С. 380 лв. адв. хонорар, а на САС 160 лв. д. такса., 3. Осъжда Ел. В. чрез нейната майка и законен представител Г. С. да заплати на Д. О. з. АД 680 лв. юрисконсултско възнаграждение., 4. Оставя в сила решението на СГС в останалата му част, с която искът е отхвърлен за разликата до предявения размер 12 000 лв. Против решението са подали касационни жалби и двете страни. Ищцата го обжалва в частта с която: 1.искът е уважен на правно основание чл. 407, ал. 1-отм. ТЗ, 2. е осъдена за юрисконсултско възнаграждение, 3.оставено в сила решението на СГС в отхвърлителната му част. Ишцата в молба, вместо изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, сочи, че въпроса за правната квалификация на предявения иск е решен в противоречие с практиката на ВКС. Твърди се, че предявеният иск е по чл. 86, ал. 1 във вр. с чл. 77, ал. 1, т. 2 ЗЗ-отм. по застраховка Злополука, а не по чл. 407, ал. 1-отм. ТЗ по Застраховка Гражданска отговорност. Но представените решения и определения на ВКС касаят правната квалификация на искове по ЗЗД и ЗС. Ответникът го обжалва в частта с която искът е уважен частично за 4 000 лв. В молба, вместо изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, се позовава на неправилна квалификация на предявения иск, както и на Наредба за задължително застраховане по чл. 77, ал. 1 ЗЗ-отм., р. III Задължителна застраховка Злополука на пътниците в обществения транспорт. Всъщност решението се обжалва изцяло. И двете страни поставят въпроса за правната квалификация. Съгласно т. 1 ТР 1/2009 ОСГТК, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта, ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба, в случая жалби. По изложените съображения, ВКС-I т. о. е допуснал касационно обжалване с определение № 268/7.04.2010 г. С определение от 19.05.2010 г. на основание чл. 292 ГПК ВКС-I т. о. е предложил на ОСГТК да постанови тълкувателно решение по противоречиво разрушаваните от ВКС въпроси относно допустимостта на иска и правната квалификация. С разпореждане от 17.03.2011 г. на председателя на ВКС е образувано тълк. д. № 2/2011 г. на ОСГТК, но в последствие предложението за ТР е отклонено, въпреки че докладчиците в т. 1 на решението дават принципен отговор на поставените въпроси. С молба от 5.05.2010 г., към която е приложено удостоверение за раждане, Е. В. заявява, че на 24.04.2010 г. е навършила пълнолетие и поддържа касационната жалба. ВКС-I т. о., за да се произнесе, взе предвид следното: Правната квалификация на иска е свързана с допустимостта на постановеното по него решение, когато с последното решаващият съд е нарушил диспозитивното начало, произнасяйки се извън определеният от страните предмет на делото и обхвата на търсената защита, а когато липсва такова нарушение, дадената от съда правна квалификация обуславя правилността на решението. Процесуалноправният въпрос свързан със задължението на съда да се произнесе по предявения иск в рамките очертани от основанието и петитума, е решен от въззивния съд в отклонение от задължителните за съдилищата постановки, дадени в ППВС № 1/85 г. - т. 8, и ТР № 1/17.07.2001 г. ОСГК-т. 10, касаещи диспозитивното начало в процеса, определящо рамките на правораздавателната дейност на съда по съществото на спора и последиците от неговото нарушаване. Разглеждането на иск, който не е предявен, и неразглеждането на предявения, представлява отклонение от диспозитивното начало в исковия процес и има за последица обезсилване на постановеното недопустимо решение. По изложените съображения, тъй като е разгледан непредявен иск по чл. 407, ал. 1-отм. ТЗ, решенията следва да се обезсилят и делото да се върне на първоинстанционния СГС за произнасяне по предявения иск на основание чл. 77 ЗЗ-отм. При повторното разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във ВКС- чл. 294, ал. 2 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 4 ГПК, ВКС-I т. о.