Решение № 9391 от 25.10.2022 г. на ВАС, V о.

ВАСПето отделение25.10.2022 г.докладчик Мария Николова

Диспозитив

І. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на директора на Областна дирекция Земеделие Бургас срещу Решение 669/17.05.2022 г. на Административен съд - Бургас постановено по адм. дело 235/2022 г., в частта му, в която Областна дирекция Земеделие Бургас е осъдена да заплати на Е. Кюмурджиева сумата от 5 446,94 (пет хиляди четиристотин четиридесет и шест, запетая деветдесет и четири) лева, обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на жалбата до окончателното изплащане на обезщетението.

ІІ. ОСТАВЯ В СИЛА Решение 669/17.05.2022 г. на Административен съд - Бургас постановено по адм. дело 235/2022 г., в частта, в която е отменена Заповед РД-05-01-3/31.01.2022 г. на директора на Общинска служба Земеделие Бургас.

ІІІ. ИЗПРАЩА касационната жалба, в частта ѝ с характер на молба по чл. 248 ГПК, на Административен съд - Бургас за произнасяне.

Решението в частта му по т. І подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщението до страните, а в останалата му част е окончателно.

Председател: /п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА Членове: /п/ ГАЛИНА КАРАГЬОЗОВА/п/ МАРИЯ НИКОЛОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция Земеделие (ОДЗ) - Бургас срещу Решение 669/17.05.2022 г. на Административен съд (АС) - Бургас постановено по адм. дело 235/2022 г. При изписване на годината на образуване на делото, съдът е допуснал очевидна фактическа грешка, като вместо 2022 г. е изписал 2020 г. При необходимост грешката може да бъде поправена по реда на чл. 175, ал. 1 АПК. С обжалваното решение е отменена Заповед РД-05-01-3/31.01.2022 г. на директора на ОДЗ Бургас; ОДЗ Бургас е осъдена да заплати на Е. Кюмурджиева сумата от 5 446,94 лева, обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл.), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на жалбата до окончателното изплащане на обезщетението; ОДЗ е осъдена да заплати на Е. Кюмурджиева разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като неправилно. Изложените съображения сочат, че касаторът счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва извода на съда, че обжалваната заповед се явява материално незаконосъобразна. Твърди, че заповедта е издадена в съответствие с приложимия материален закон, като в периода след междинната среща и преди заключителната среща са настъпили и констатирани обстоятелства пряко свързани с изпълнението на цел 7 от заложените в индивидуалния работен план цели и които обстоятелства обосновават неизпълнение на тази цел, респ. поставената оценка на изпълнение при проведената заключителна среща. По съображения, че присъствието на г-жа Кюмурджиева може да затрудни работата на разследващите органи моли обжалваното решение да се отмени. В случай, че касационната жалба не бъде уважена прави възражение за прекомерност. Моли първоинстанционното решение да бъде изменено в частта му относно разноските за заплатено адвокатско възнаграждение, поради прекомерност. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Ламбова. Ответникът по касация Е. Кюмурджиева оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Представя списък на разноските. Ответникът по касация се представлява от адв. Иванов. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира следното: Касационната жалба на директора на ОДЗ Бургас срещу Решение 669/17.05.2022 г. на АС - Бургас постановено по адм. дело 235/2022 г., в частта му, в която ОДЗ Бургас е осъдена да заплати на Е. Кюмурджиева сумата от 5 446,94 лева обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на жалбата до окончателното изплащане на обезщетението, е процесуално недопустима. Надлежен ответник по иска по чл. 104, ал. 1 ЗДСл. е юридическото лице - ОСЗ - Бургас, а не директорът на ОСЗ Бургас. Последният е надлежен ответник по жалбата срещу Заповед РД-05-3/31.01.2022 г. на директора на ОДЗ Бургас. Общинска служба Земеделие Бургас и директора на ОСЗ Бургас са с отделна правосубектност. Макар и да е участвал в съдебното производство по оспорване на Заповед РД-05-3/31.01.2022 г. на директора на ОДЗ Бургас, директорът на ОСЗ Бургас не е надлежния ответник по иска по чл. 104, ал. 1 ЗДСл. и няма правен интерес от оспорването на постановеното първоинстанционно решение по този иск. Не са налице и условията на чл. 210, ал. 2 АПК. Жалбата му като подадена от лице без правен интерес е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Касационната жалба срещу Решение 669/17.05.2022 г. на АС - Бургас постановено по адм. дело 235/2022 г., в частта, в която е отменена Заповед РД-05-01-3/31.01.2022 г. на директора ОДЗ Бургас е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, следва да бъде оставено в сила. Предмет на контрол пред АС-Бургас е била Заповед РД-05-01-3/31.01.2022 г. на директора на ОДЗ Бургас, с която е прекратено служебното правоотношение на Е. Кюмурджиева, на длъжност началник на ОДЗ Бургас, Общинска служба по земеделие Созопол, на основание чл. 107, ал. 2 ЗДСл, поради получена възможно най-ниска годишна оценка на изпълнението на длъжността Неприемливо изпълнение. За да отмени заповедта решаващият съд, въз основа на събраните доказателства, е установил релевантните към спора факти и е достигнал до законосъобразни правни изводи. Правилно е приел, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма на акта. Правилен е изводът му, че в административното производство по оценяване на изпълнението на длъжността от жалбоподателя (сега ответник по касация) е допуснато процесуално нарушение, както и че оспорваната заповед е материално незаконосъобразна. Прекратяването на служебното правоотношение при условията на чл. 107, ал. 2 ЗДСл. изисква осъществяването на две кумулативни предпоставки - получена най-ниска годишна оценка на изпълнението на длъжността и законосъобразно проведена процедура по оценяване. Задължителни правила за атестирането на държавните служители са уредени в Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА), като стриктното им съблюдаване е гаранция за обективността, безпристрастността и компетентността на извършваното оценяване. Оценяване изпълнението на длъжността за висшите държавни служители, служителите на ръководни длъжности и на експертни длъжности с аналитични и/или контролни функции (каквато е длъжността заемана от Кюмурджиева) включва три етапа: 1. изготвяне и съгласуване на индивидуален работен план; 2. провеждане на междинна среща; 3. провеждане на заключителна среща и определяне на годишна оценка на изпълнението чл. 8, ал. 1 от Наредбата. Правилата за провеждане на всеки от етапите на оценяването са подробно регламентирани в НУРОИСДА. Спазването на всеки от етапите е гаранция за обективността на извършеното оценяване. Общата оценка следва да отразява изпълнението на целите на работния план и показаните компетентности от служителя за целия период на атестиране, да е извършена от оценяващия/контролиращия ръководител безпристрастно и компетентно, въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, да е мотивирана и да намери отражение в съответния формуляр по образец. В случая оценяването на Кюмурджиева е преминало през трите етапа, но най-ниската годишна оценка е поставена за неизпълнение само на една от целите в годишния план, а именно За повишаване престижа на държавната служба да спазва определените етични правила за поведение и принципите на законност, лоялност, честност, безпристастност, отговорност и отчетност пред обществото и в служебната йерархия, както и установеното работно време за изпълнение на възложените задължения. Така формираната цел не може да се разглежда като цел от индивидуалния работен план (ИРП), тъй като не отговоря на изискването на чл. 76, ал. 6 ЗДСл. Изискването е свързано със спазване на служебната дисциплина и не отразява предварително определени цели или изпълнението на преките задължения и поставените задачи. Постъпилите жалби и извършваните проверки в тази връзка, с което обстоятелство се обосновава поставената най-ниска оценка, биха могли да са основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителката, противно на изложеното в касационната жалба, но не и за прекратяване на служебното ѝ правоотношение на основание чл. 107, ал. 2 ЗДСл. Отделно от това от доказателствата по делото се установява, че при проведената на 16.07.2021 г. междинна среща, на която е направен преглед на изпълнението на длъжността, липсват отразени от оценяващия ръководител забележки, вкл. и по цел 7. Нещо повече отразено е, че служителката е изпълнила отговорно възложените ѝ в работния план задачи. Не е извършена промяна/допълване на заложените цели, не са набелязани и конкретни действия за подобряване на изпълнението. Поставената годишна оценка от оценяващия ръководител Неприемливо изпълнение не се обосновава от коментарите за изпълнението на длъжността от междинната среща. Годишната оценка следва да отразява целогодишното изпълнение на заложеното в ИРП, като както правилно е отбелязал и решаващият съд неприемливо изпълнение на длъжността, по смисъла на чл. 16, т. 5 от НУРОИСДА ще е налице, когато оценяваният едновременно: а) не е изпълнил преобладаващата част от целите в индивидуалния си работен план на нивото на изискванията/критериите, определени в него, като неизпълнението е предизвикано от обстоятелства, зависещи от служителя; б) е показал за преобладаващата част от компетентностите знания, умения и поведение, неотговарящи на изискванията в приложение 1 и приложение 1а. При положение, че на междинната среща не са изменени някой от целите в ИРП и не са набелязани конкретни действия за подобряване на изпълнението, тъй като служителят изпълнява качествено и срочно ИРП, и при положение, че на годишната среща е отбелязано неизпълнение само на една от целите, поставената годишна оценка се явява в нарушение на изискванията на НУРОИСДА. Противоречието между междинната оценка и окончателната, прави последната необоснована и поставена в нарушение на изискванията на чл. 18, ал. 1 от НУРОИСДА. Пред настоящата инстанция ответникът по касация е направил искане за присъждане на разноски. Доказателства за направени разноски не са представени. Представените договор за правна помощ от 21.06.2022 г. и фактура 1000000015/21.06.2022 г. касаят плащане към Правна кантора И ЕЛ СИ ЕООД, която е търговско дружество, а не е адвокатско съдружие или адвокатско дружество за съвместно упражняване на адвокатската професия по смисъла на Глава десета от Закона за адвокатурата (ЗА) и не е представлявала ответника по касация в касационното производство. Правната кантора не е и упълномощена от ответника по касация да я представлява, а и няма такава законова възможност. Липсват и доказателства осъществилия процесуалното представителство адвокат да е от Правна кантора И ЕЛ СИ ЕООД. Касационната жалба в частта ѝ, в която се иска първоинстанционното решение да бъде изменено в частта му относно разноските за заплатено адвокатско възнаграждение, поради прекомерност, е с характер на молба по чл. 248 от Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК) и компетентен да се произнесе по нея е първоинстанцинният съд, на когото същата следва да се изпрати. Воден от горното Върховният административен съд, пето отделение