Решение № 1461 от 3.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11750/2008 г.

Решение № 1461 от 3.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11750/2008 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по подадената касационна жалба от Рамис Расим Мюмюн от гр. Хасково чрез процесуалния му представител адв. Ванкова срещу решение № 845 от 25.07.08 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. № 33/08 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт № 2600816 от 15.10.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Хасково, потвърден с решение № 1070/10.12.07 г. на Директора на Дирекция "ОУИ"-Пловдив. С касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния и процесуалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, нарушено е изискването на чл. 24, ал. 2 от ЗОДФЛ (отм.) за определяне на данъчната основа, тъй като видно от представените договори за продажба на МПС, продажната цена е по-ниска от фактическата цена на придобиване. Не е налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, а именно наличие на данни за укрити приходи и доходи. Съдът не излага мотиви защо не кредитира заключението на в. л. Мария Димова. Неправилно е потвърден от съда РА, тъй като органът по приходите е допуснал нарушение на чл. 122, ал. 2, т. 12 от ДОПК. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени изцяло РА, респ. същият да бъде изменен, като бъде намален размерът на определените задължения, съобразно заключението на вещото лице и да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП - не изразява становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административния съд Пловдив е бил РА № 2600816 от 15.10.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Хасково, потвърден с решение № 1070/10.12.07 г. на Директора на Дирекция "ОУИ"-Пловдив. Със същия са определени на Рамис Расим Мюмюн данъчни задължения за 2001 г., 2002 г., 2003 г., 2004 г. и 2005 г. - данък по чл. 35 от ЗОДФЛ в общ размер 5157.70 лв. и лихви - 2807.84 лв. За да потвърди РА, съдът е изложил следните съображения: Установено е, че за ревизирания период лицето не е подавало годишни данъчни декларации по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.) за облагаемите си доходи по чл. 14 от същия закон. Затова законосъобразно органът по приходите е извършил ревизия при особени случаи по чл. 122 от ДОПК, като е приел наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ДОПК. Законосъобразно е определена и данъчната основа след анализ на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2, т. т. 1, 2, 4, 6, 12 и 16 от ДОПК при условията на чл. 19 от СК. Правилно е взет предвид среден процент на надценка при продажба на употребявани автомобили по данните, предоставени от търговци, осъществяващи същата дейност през процесния период от време. Нормата на чл. 24, ал. 2 от ЗОДФЛ (отм.) не може да намери приложение в случая, тъй като облагането се осъществява по специалния ред на чл. 122 от ДОПК като последица от неправомерното поведение на ДЗЛ. Безспорно е установено, че жалбоподателят няма водено счетоводство и не може да докаже претендираните от него разходи, което е в негова тежест. Затова, не може да се вземе предвид средният процент на печалба, каквито са доводите на жалбоподателя. Заключението на в. л. по ССЕ не следва да бъде кредитирано, тъй като то е изследвало средна норма на печалба при проверяваните фирми, а те отчитат приходи и разходи и от друга дейност, освен от продажбата на автомобили втора употреба, а в частта по т. 3 неправилно са приспаднати сумите от продажните цени на представените 26 броя договори. Констатациите в РА не са оборени с надлежни доказателства в съдебното производство, съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е установено, че през периода 2001 г.-2005 г. Рамис Мюмюн е извършвал при условията на чл. 19 от СК продажби на употребявани леки автомобили (общо 59 бр.), но не е подавал годишни данъчни декларации за облагаемия си доход по чл. 14 от ЗОДФЛ (отм.) на осн. чл. 41 от същия закон. Както в Ревизионния акт, така и в Ревизионния доклад, органът по приходите е приел, че неподаването на декларации представлява обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 1 от ДОПК и поради това на лицето е връчено уведомление по чл. 124, ал. 1, че данъчната основа ще бъде определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Липсват констатации за наличието на данни за укрити приходи и доходи и съответно - обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Независимо от това, не са неправилни изводите на Директора на Дирекция "ОУИ" и на съда, че е налице и обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, като се вземе предвид, че не са налице данни за наличието на други законни доходи на ревизираното лице. Не са посочени такива и в декларацията на л. 44 от делото. Освен това, с оглед продължителния период от време, през който са извършвани продажбите (5 години), както и броя на продадените автомобили, необосновани са твърденията на касатора, че е осъществявал търговия с употребявани автомобили без да реализира приходи, т. е. на загуба. Органът по приходите е изчислил стойността на придобиване на автомобилите на базата на декларираната в митническите декларации фактурна стойност във валута по съответния курс към лева и платените ДДС и акциз. За определяне на продажните цени на МПС за всяка година поотделно е извършена проверка на други търговци, упражняващи същата дейност. Представени са от търговците справки за отчетна стойност на автомобилите, нетен размер на приходите от продажби и надценка. С оглед данните, събрани от 5 търговеца е изчислен среден процент надценка при продажбата на употребявани автомобили за всяка година. На базата на този среден процент надценка са определени реализираните доходи от продажбите на МПС и съответно - данъчната основа при съобразяване с разпоредбата на чл. 19 от СК. Доводът на касатора, че средният процент надценка не е точно определен, поради вида на проверяваните търговци е неоснователен. Доказателства, установяващи друг, различен процент на средна надценка, по делото не са събрани. На вещото лице по назначената ССЕ не е била поставяна такава задача. Неоснователно е и твърдението в касационната жалба, че съдът не е изложил мотиви, защо не кредитира заключението на вещото лице. Заключението, изготвено на база средна норма на печалба правилно не е кредитирано от съда, тъй като при нея се взема предвид съотношението между приходи и разходи, а касаторът не е доказал разходи, свързани с придобиването на автомобилите. При проверяваните търговци са налице приходи и разходи и от други дейности, разходи за поддръжка на площадки, автокъщи, ток, вода, телефон, персонал, материали, каквито те са отчели именно защото са водили счетоводство, а такова безспорно жалбоподателят не е водил. С оглед на изложеното, разпоредбата на чл. 122, ал. 2, т. 12 от ДОПК е правилно приложена. Правилно е посочено в мотивите на съдебното решение, че представените договори за продажби (26 бр.) също не могат да бъдат взети предвид именно, защото облагането не се осъществява при съобразяване на материалноправната разпоредба на чл. 24, ал. 2 от ЗОДФЛ (отм.), а по особения ред на чл. 122 от ДОПК. Ако беше подал декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.) жалбоподателят щеше в приложение 8 към нея да декларира вида на превозните средства, продажната цена, фактическата цена на придобиване и данъчната основа по чл. 24, ал. 2 от ЗОДФЛ (отм.). Неподаването на такава декларация е именно основанието, визирано в чл. 122, ал. 1, т. 1 от ДОПК, поради наличието на което данъчната основа се определя при съобразяване на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. С оглед на изложеното, обжалваното решение на Административен съд - Пловдив, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо отделение