Решение № 10274 от 8.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6064/2013 г.

Решение № 10274 от 8.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6064/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране - гр. София чрез процесуалния й представител юриск. Райков срещу решение № 4268/27.03.2013 г., постановено по адм. д. № 9793/2012 г. по описа на Върховен административен съд, четвърто отделение, с което по жалба на Емил Тончев Тончев от с. Згалево, Плевенска област е отменено Решение № Ж-174 от 18.06.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и делото е върнато като преписка на ДКЕВР за ново произнасяне при спазване указанията на съда, съдържащи се в мотивите на съдебното решение. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено, като, вместо него, петчленният състав на ВАС постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло жалбата на Емил Тончев срещу Решение на ДКЕВР № Ж-174/18.06.2012 г. Редовно призован за датата на съдебното заседание, касаторът се представлява от юриск. Райков, който поддържа касационната жалба, а по същество моли съдебното решение на ВАС, тричленен състав да бъде отменено по съображенията, изложени в жалбата. Ответникът, Емил Тончев Тончев от с. Згалево, редовно призован, не се явява и не се представлява. От същия по делото е постъпила писмена защита с доводи за правилност на обжалваното съдебно решение. Заинтересованата страна, "ЧЕЗ Разпределение България"АД - гр. София, редовно призована, се представлява от юриск. Иванова, която застъпва становище за основателност на касационната жалба, съответно - за неправилност на обжалваното с нея съдебно решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена срещу съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване, от страна в съдебното производство, за която същият е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С решението на ВАС, четвърто отделение съдът е отменил като незаконосъобразно Решение № Ж-174 от 18.06.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и е върнал делото във вид на преписка на Комисията за ново произнасяне съгласно указанията, съдържащи се в мотивите на съдебното решение. За да стигне до този правен резултат, съдът, обсъждайки всички доводи на страните и събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, е приел, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен поради постановяването му при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Нарушени са императивните разпоредби на чл. 99, ал. 1 и чл. 100 от Наредбата за лицензиране дейностите в енергетиката (отм.), в които е разписана задължителната процедура по постановяване на подобно решение на ДКЕВР, неспазването на която винаги съставлява съществено нарушение, водещо до незаконосъобразност на административния акт. По жалбата на Тончев не е назначена работна група, която да събере всички доказателства за изясняване обстоятелствата по жалбата, в резултат на което неизяснен е останал въпросът дали демонтираният от имота на жалбоподателя електромер е бил двойно тарифен, както твърди Тончев, или е бил еднотарифен, както твърди, но не доказва заинтересованата страна "ЧЕЗ Разпределение България" АД. Страните в административното производство не са поканени за среща и не им е дадена възможност да представят допълнителни доказателства, да дадат обяснения и възражения по оспорването, както и да решат спора по споразумение. Решението на ДКЕВР е прието на база доклад, а не на база изготвен протокол от дейността на работната група, а подобен доклад не е сред предвидените в чл. 99 и чл. 100 от Наредбата актове, на база които може да бъде постановено процесното решение. Решението на първостепенния съд е правилно. Правилно ВАС, четвърто отделение е приел, че решението на ДКЕВР е незаконосъобразно като постановено в противоречие с разписаната в чл. 99 - 100 от действалата към датата на издаването му Наредба за лицензиране дейностите в енергетиката (отм.) процедура. Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи за неправилност на съдебното решение поради обстоятелството, че разписаната в Наредбата процедура - разглеждане на жалбата от работна група и изготвянето на констативен протокол не били задължителни в случая, тъй като разпоредбите на чл. 37, ал. 4 и чл. 25б, ал. 1 от Устройствения правилник на ДКЕВР не изискват конкретната жалба да бъде разгледана от работна група, съответно - наличието на доклад от ГД" Разглеждане на жалби и решаване на спорове" е достатъчно, за да се приеме, че решението на ДКЕВР е постановено при спазване на административнопроизводствените правила. Действително цитираните в касационната жалба разпоредби от Устройствения правилник на ДКЕВР разписват процедура за разглеждане на жалби, различна и по - облекчена от процедурата, предвидена в чл. 99 - 100 от Наредбата за лицензиране дейностите в енергетиката (отм.) В случая обаче приложими са разпоредбите на Наредбата, а не на Устройствения правилник, тъй като същите се явяват специални по отношение материята за реда и начина на разглеждане на жалби по чл. 22 от ЗЕ пред ДКЕВР. Страните не спорят, а и ДКЕВР в решението си квалифицира жалбата на Емил Тончев като такава, предявена на основание чл. 22 от Закона за енергетиката /ЗЕ/. Съгласно действалата към датата на постановяване на обжалваното решение разпоредба на чл. 22, ал. 5 от ЗЕ редът за подаване на жалбите, тяхното разглеждане и процедурата за доброволно уреждане на спорове се регламентират в наредбата по чл. 60. Видно от § 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредбата за лицензиране дейностите в енергетиката (отм.), именно това е наредбата по чл. 60 от Закона за енергетиката, поради което подадената от Тончев жалба се разглежда в производство по чл. 99 - 100 от същата наредба - освен наличието на доклад, необходимо е разглеждане на жалбата от работна група, която следва да събере всички относими доказателства, да изготви констативен протокол, подписан от страните в административното производство, да даде възможност на същите страни за допълнителни обяснения и възражения, да прикани същите към споразумение и да изготви заключение за същината на спора. Тази процедура безспорно не е спазена, поради което правилно ВАС, четвърто отделение е приел, че решението на ДКЕВР е постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до неговата незаконосъобразност. Правилно съдът е отменил решението и е върнал преписката на ДКЕВР за ново произнасяне съобразно дадените в мотивите на съдебното решение указания. По горните съображения касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия