Решение № 4611 от 5.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1021/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на ТП на НОИ - София град против Решение 26080 от 05.12.2024 г. по адм. д. 9524/2024 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отменено Решение 2153-21-182/19.08.2024 г. на Директора на ТП на НОИ - София град, с което е отхвърлена жалбата на И. Х. Х. срещу разпореждане [номер]/10.06.2024 г. на длъжностно лице по ПО при ТП на НОИ - София град. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основния по чл. 209, ал. 3 от АПК. Твърди се, че решението на първоинстанционният съд е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени постановеното от първоинстанционния съд решение и да остави в сила като правилно и законосъобразно Решение 2153-21-182/19.08.2024 г. на Директора на ТП на НОИ - София град. Претендира за направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба И. Х. Х., не се явява и се представлява от адв.Стефанова, като моли съда да остави в сила обжалваното решение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Като прецени правнорелевантните факти, Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна, в преклузивния срок, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК и против подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение АССГ е установил, че във връзка с последващо преосвидетелстване с Експертно решение на ТЕЛК 3565 от 15.10.2020 г. на И. Х. е определена 94 % ТНР, със срок на инвалидността определен до 01.10.2023 г. Въз основа на това ЕР на ТЕЛК с разпореждане [номер]/10.05.2024 г. личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на ответника по касацията е прекратена, предвид факта, че лицето не се е явило за преосвидетелстване при условията на чл.30 ал.3 НПОС.В последствие с разпореждане [номер]/10.06.2024 г. считано от 01.07.2024 г., след преосвидетелстване с Експертно решение на ТЕЛК 90196 от 25.01.2024 г. на И. Х. е определена 93 % ТНР, със срок на инвалидността пожизнен личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на ответника е възобновена считано от 01.07.2024 г. въз основа на експертното решение на ТЕЛК от 25.01.2024 г. Разпореждането е оспорено по административен ред, относно датата, от която е възобновена пенсията за инвалидност на жалбоподателя, като е потвърдено с обжалваното Решение 2153-21-182/19.08.2024 г. на директора на ТП на НОИ - София - град. След като е обсъдил релевантната по делото фактическа обстановка, Административен съд- София град е приел, че определената от административния орган дата за възобновяване на личната пенсия на Х. е неправилна и пенсията е трябвало да се отпусне от 02.10.2023 г. на основание чл. 30, ал. 3 от НПОС. Изложени са мотиви за неправилна преценката на административния орган, че са налице основания за приложение на чл. 30, ал. 4 от НПОС, че забавянето на преосвидетелстването е станало по вина на лицето, тъй като съгласно чл. 69, ал. 3 от Наредбата за медицинската експертиза, когато преосвидетелстването било извършено след датата по ал. 2 (крайният срок на експертното решение), в решението си ТЕЛК отбелязвала закъснението и причините за това. В Експертно решение на ТЕЛК 90196 от 25.01.2024 г. било отбелязано, че закъснението на преосвидетелстването не е по вина на лицето. Експертното решение на ТЕЛК представлявало официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, поради което бил доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. Същият не бил оспорен от ответника в производство по реда на чл. 193 от ГПК, поради което се ползвал с обвързваща доказателствена сила. Така постановеното решение е правилно като краен резултат. Между страните липсва спор относно факти. Спорът е правен и се свежда до това дали органите на НОИ правилно са определили началния момент на отпускане на пенсията за инвалидност поради общо заболяване при възобновяването й. В тази връзка е необоснован изводът на първоинстанционния съд, че в ЕР на ТЕЛК 90196 от 25.01.2024 г. е отбелязано, че закъснението на преосвидетелстването не е по вина на лицето. Напротив, в посоченото ЕР, което се намира на лист 53 от делото на АССГ е посочено, че закъснението на преосвидетелстването е по вина на лицето и относно този факт липсва възражение от страна на ответника по касацията. В същото време ответникът признава, че е предприел действия за преосвидетелстване на 04.09.2023 г., но това се е случило едва на 25.01.2024 г. В Решението на Директора на ТП на НОИ - София град и в потвърденото с него разпореждане не се съдържат фактически констатации относно наличието на "неуважителни причини" по смисъла на чл. 30, ал. 4 от НПОС. Тази разпоредбата, предвижда, че когато лицето не се е явило пред ТЕЛК по неуважителни причини и преосвидетелстването е извършено след изтичането на срока, до който е отпусната пенсията, пенсията се възстановява в същия размер, увеличава се или се намалява от датата на освидетелстването, а се прекратява от датата, до която е била отпусната. Предвид липсата на доказателства за осъществяване на фактическия състав на чл. 30, ал. 4 от НПОС не е имало и основание за неговото приложение. Съгласно чл. 69, ал. 3 от НМЕ, когато преосвидетелстването е извършено след датата по ал. 2 - (крайният срок на ЕР), в решението си ТЕЛК отбелязва закъснението и причините за това. В ЕР на ТЕЛК 90196 от 25.01.2024 г. не е посочено, че късното преосвидетелстване е по вина на лицето. Разпоредбата на чл. 69, ал. 3 от НМЕ обаче не съдържа изрично изискване ТЕЛК да се произнася относно вината на лицето, респективно да преценява дали има уважителни причини за неявяването. Компетентен в случая е пенсионният орган, който съгласно изискването на чл. 30, ал. 3, предл. 3 от НПОС е следвало да съобрази дали закъснялото преосвидетелстване е по вина на лицето или не е. В чл. 30, ал. 4 от НПОС се съдържа изразът "уважителни причини", като единствено мотивираното им неналичие би било условие за прилагане на разпоредбата. Вписването в ЕР на ТЕЛК, че "по-късното преосвидетелстване е по вина на лицето" не установява релевантните за приложението на чл. 30, ал. 4 от НПОС факти, вкл. и по аргумент от чл. 69, ал. 3 от Наредбата за медицинска експертиза (НМЕ), която правна норма изисква в решението си ТЕЛК да "отбелязва закъснението и причините за това", а това не е сторено. Спорен е и въпросът за доказателствената сила на това отбелязване. Наред с гореизложеното следва да бъде съобразено и изпълнението на условието за преосвидетелстване съгласно чл. 30, ал. 3 от ПОНС, а именно след служебно повикване. Административният орган не е извършил проверка дали е спазена нормата на чл. 101б, ал. 1 от Закона за здравето, която вменява в задължение на Регионалната здравна инспекция да уведомява служебно лицата за необходимостта от редовно преосвидетелстване не по-късно от 4 месеца преди изтичане на определения в експертното решение срок на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане. По делото не са представени доказателства за надлежно уведомяване в този смисъл. В допълнение, не е съобразена и разпоредбата на чл. 56, ал. 2 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ), която в приложимата й редакция, в сила от 01.01.2020 г. предвижда задължение за РКМЕ, да уведоми служебно лицата по ал. 1 от същата разпоредба, за необходимостта от редовно преосвидетелстване по повод получаване на пенсия. По делото не се установява подобно уведомяване да е извършено. Като не са изследвали наличието на надлежно уведомяване по реда на чл. 101б, ал. 1 от ЗЗ, респективно чл. 56, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ, пенсионният орган и Директорът на ТП на НОИ-София град са постановили актовете си без да изяснят всички обстоятелства от значение за конкретния случай, в нарушение на изискването по чл. 35 от АПК. Последното от своя страна е довело до извеждане на неправилен извод, че вината за късното преосвидетелстване е на И. Х.. Предвид изложеното, като е отменил обжалваното решение на директора на ТП на НОИ - София град, Административен съд - София град е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение