Решение № 8978 от 27.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5696/2014 г.

Решение № 8978 от 27.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5696/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Дико Градев Диков от гр. Царево, Бургаска област, против Решение № 3517/12.03.2014 г., постановено по адм. дело № 175/2014 г., по описа на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу заповед рег. № К - 2849/18.11.2013 г., на министъра на вътрешните работи, с която е прекратено на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР сружебното му правоотношение като държавен служител поради придобито право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което жалбата бъде уважена. Поддържа се алтернативно становище за връщане на делото на тричленен състав за повторно разглеждане със задължителтни указания по тълкуването и прилагането на закона. Ответникът - министъра на вътрешните работи, редовно уведомен, не е представляван и не е изразено становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е изразил становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, петчленен състав, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Върховният административен съд, тричленен състав, е отхвърлил като неоснователна жалбата на Дико Градев Диков срещу заповед рег. № К - 2849/18.11.2013 г., на министъра на вътрешните работи, с която е прекратено на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР сружебното му правоотношение като държавен служител поради придобито право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО - по инициатива на органа по назначаването. За да постанови този резултат съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при издаването ме не са нарушени материалноправни разпоредби и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е изложил подробни мотиви, като е отговорил на всички възражения в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО - по искане на служителя или по инициатива на органа по назначаването. Установено е, че към 01.10.2013 г. жалбоподателят има общ осигурителен стаж 27 години и един месец, от които 25 години и един месец са на длъжности за държавен служител в МВР, с което са изпълнени изискванията на чл. 69, ал. 2 КСО и същият е придобил правото на пенсия при тези условия. Нормата на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР предоставя право на органа по назначаването при наличие на условията за пенсиониране по чл. 69 КСО, да прекрати служебното правоотношение, независимо от волята на служителя. Решението е правилно. Оспорената заповед съответства на материалния закон и при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 КСО - по инициатива на органа по назначаването. Държавните служители по ЗМВР придобиват право на пенсия, независимо от възрастта си, при 27 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители в МВР (чл. 69, ал. 2 КСО). Придобитото право на пенсия по чл. 69, ал. 2 е условието за прекратяване на служебното правоотношение по инициатива на органа по назначаването на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР. В конкретния случай не е необходимо наличието на определена възраст, каквото е изискването на чл. 245, ал. 1, т. 2 ЗМВР. Разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР дава право на административния орган едностранно да прекрати служебното правоотношение само при наличие на осигурителен стаж. Доводът за наличие на дискриминация по защитен признак "възраст", съгласно Директива 2000/78 ЕО за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите, е неостосим към настоящия спор с предмет законосъобразност на прекратяване на служебно правоотношение при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО. Последната разпоредба предвижда условия само за осигурителен стаж за придобиване право на пенсия при освобождаване от служба на държавните служители по ЗМВР, независимо от възрастта им. Материалноправните предпоставки на разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР не включват категорията "възраст", за да е длъжен съдът да изследва доводи за неравно третиране на признак "възраст". Съдът е изложил мотиви за съответствие на акта с целта на закона, за специфичността на функциите на служителите на МВР, обществената необходимост за ограничаване на правата на определени социални групи и липса на основания за сезиране на Конституционния съд. Неоснователно е оплакването за противоречие на акта с разпоредби на Директива 2000/78 ЕО за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (Директивата). Съгласно чл. 2, § 4 от Директивата държавите-членки могат да регламентират, че настоящата Директива дотолкова, доколкото се отнася до дискриминация, основаваща се на увреждане и възраст не се прилага към въоръжените сили. Съгласно чл. 6, § 1 от Директивата, независимо от чл. 2, § 2, държавите-членки могат да регламентират, че разлики в третирането на основание възраст не представлява дискриминация, ако в контекста на национално право, те са обективно и обосновано оправдани от законосъобразна цел, включително законосъобразна политика по заетостта, трудов пазар и цели на професионалното обучение, ако средствата за постигане на тази цел са подходящи и необходими. Законодателят е съобразил посочените разпоредби от Директивата при приемането на разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. С оглед на доказателствата по делото и по изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не следва да бъ дат присъждани, тъй като такива не са претендирани. Водим от горното и на основание, Върховният административен съд, петчленен състав