Решение № 8119 от 8.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2400/2011 г.

Решение № 8119 от 8.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2400/2011 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационни жалби на кмета на община Върбица и на Нела Младенова Младенова чрез нейния пълномощник срещу решение № 194/30.12.2010 г. по адм. д. № 424/2010 г. на Административен съд гр. Шумен. Считат обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендират от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба Айше Исмаилова Сеферова, Ахмед Йонузов Сеферов, Али Йонузов Сеферов, Шабан Йонузов Сеферов и Селим Йонузов Сеферов в писмено становище намират касационната жалба за неоснователна. Ответниците Хава Исмаилова Османова, Неджибе Мехмедова Джелилова и Мустафа Мехмедов Ахмедов не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Айше, Ахмед, Али, Шабан и Селим Сеферови срещу заповед № 826/09.08.2910 г. на кмета на община Върбица, с която на основание § 8, ал. 4 ПЗРЗУТ е одобрил изменението на дворищнорегулационния план относно вътрешната регулационна граница между УПИ V!-55 и УПИ VII-56, при което придадената по регулация част от първия към втория имот в североизточната част на имот 55 с площ от 35 кв. м. се включва отново в УПИ VI-55, съответно вътрешната регулационна граница между двата имота се поставя в съответствие с посоченото изменение. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Не са налице материалноправните предпоставки на разпоредбата на § 8 ПЗРЗУТ. При постановяване на обжалваната заповед са допуснати и съществени нарушения на процесуални норми, а именно-липсва мотивирано предписание за изработване на проект за изменение на ПУП, не е спазена процедурата по съгласуване и одобряване на изменението на ПУП. Така постановеното решение е неправилно като противоречащо на материалния закон при следните съображения: Със заповеди през 1935 г. е одобрен уличнорегулационен и дворищнорегулационен план, както и кадастрален такъв. По силата на регулационните планове към парцел II-23, собственост на наследодателя на Айше, Ахмед, Али, Шабан и Селим Сеферови, е придадено място от 35 кв. м. от имот пл. № 20, собственост на наследодателя на касаторката Небибе Мехмедова Мехмедова /Нела Младенова Младенова/ и на Хава Исмаилова Османова, Неджибе Мехмедова Джелилова и Мустафа Мехмедов Ахмедов, за който е бил отреден VI-20. Понастоящем парцел II-23 е УПИ VII-56, а парцел VI-20 е УПИ VI-55. Тази регулация не е приложена, като придаваемото се място не е завзето. По силата на следващ кадастрален и регулационен план от 1991 г. спорното място от 35 кв. м. е признато за част от кадастралната основа на парцел VI-55, по нея е приет и регулационният план и така е обявен в ДВ. Със влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 220/2000 г. на Великопреславския районен съд е признато, че по силата на отчуждителното действие на дворищнорегулационния план от 1935 г. придаваемото място е станало собственост на наследодателя на Айше, Ахмед, Али, Шабан и Селим Сеферови. С този аргумент съдът е приел за установено, че кадастралният план по заповедта от 1991 г. съдържа грешки и непълноти, състоящи се в това, че спорните 35 кв. м. са собственост на наследодателя на Айше, Ахмед, Али, Шабан и Селим Сеферови поради вещния ефект на дворищната регулация от 1935 г. Промяна на регулационния план е последвала със заповед от 2005 г., като спорните 35 кв. м. се придават към УПИ V!!-56. Тази заповед е отменена с влязло в сила съдебно решение и е последвала оспорената в настоящето производство заповед. Към настоящия момент -моментът на издаване на обжалваната заповед и изготвянето на съдебнотехническата експертиза, няма данни да има уреждане на регулационните сметки за придаваемото място нито по плана от 1935 г., нито по друг следващ план. На място съществуващите граници на поземлените имоти са тези по кадастралния план от 1935 г., като спорните 35 кв. м. на място са включени в УПИ V!-55. При тези безспорно установени от фактическа страна данни са налице материалноправните изисквания на § 8, ал. 4 ПЗРЗУТ за връщане на регулационните граници по имотните такива поради следното: Спорните 35 кв. м имат статут на придаваемо място от имота на наследодателя на Хава Исмаилова Османова, Неджибе Мехмедова Джелилова, Небибе Мехмедова Мехмедова /Нела Младенова Младенов/ и Мустафа Мехмедов Ахмедов. Регулацията от 1935 г. остава неприложена, като няма данни за следваща приложена регулация, включително такава по друг регулационен план в сроковете по § 6, ал. 2 и 4 ПЗРЗУТ. Няма данни да е поправен и кадастралният план в полза на жалбоподателите пред първоинстанционния съд с оглед влязлото в сила съдебно решение по гр. д. № 220/2000 г. на Великопреславският районен съд. Липсват доказателства за това, че има заплащане на дължимото на собствениците обезщетение за придадените от техния имот по регулация 35 кв. м. Това сочи, че отчуждителното действие на дворищнорегулационния план е прекратено по силата на закона, и то с обратна сила. Обжалваната заповед формално отразява изменение на вътрешните регулационни линии по действителното фактическо положение и в този аспект без значение е обстоятелството, че изменението на кадастралния и регулационния план със заповедта от 1991 г. се повтаря с оспорения в настоящето съдебноадминистративно производство административен акт. Визираните в нормата на § 8, ал. 1 и ал. 4 ПЗРЗУТ материалноправни предпоставки са налице. Като е установил, че релевантните факти са идентични с тези предпоставки, административният орган правилно е приложил материалния закон, поради което заповедта е материалнозаконосъобразна. Като е приел незаконосъобразност на обжалваната заповед в хипотезата на материална такава, съдът е постановил противоречащо на материалния закон решение. Спрямо обжалваната заповед не са налице и приетите от първоинстанционния съд нарушения на съществени процесуални норми. В случая не се касае за изменение на ПУП чрез издаване на предписание за това, одобряване на проект за изменение и негово съобщаване, тъй като процедурата по § 8 е различна от общоприетата, за която са приложими разпоредбите на чл. 124, ал. 3 и 128 и следващите ЗУТ. Това налага отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора в смисъл на отхвърляне на първоинстанционната жалба. Разноски не следва да се присъждат, тъй като не се предявени от касаторите пред настоящата инстанция. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение