Решение № 9181 от 6.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6202/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 7, изр. първо от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Г. Б., с [ЕГН], действащ като Едноличен търговец (ЕТ) Ромекс П. Б. , с ЕИК 040349419, чрез упълномощения адвокат Г. Димов, срещу Решение 2955 от 27.03.2025 г., постановено по адм. д. 19 по описа на Административен съд - Пловдив (АС - Пловдив) за 2024 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу Ревизионен акт Р-16001623000163-091-001 от 11.09.2023 г. (РА), издаден от И. К. К., на длъжност началник на сектор възложил ревизията и Б. Ж., на длъжност главен инспектор по приходите ръководител на ревизията, приходни органи при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) Пловдив, потвърден с Решение 455 от 11.12.2023 г., издадено от директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика - Пловдив (Д ОДОП - Пловдив) при Централното управление на НАП (ЦУ на НАП), с който на ЕТ Ромекс П. Б. е отречено право на приспадане на данъчен кредит по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) в размер на 44416,00 лв. - главница и са начислени лихви в размер на 3405,34 лв. Наред с това, Б., действащ като ЕТ Ромекс П. Б., е осъден заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 4475,70 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Застъпено е становище, че съдът не извършил обективно, всестранно и пълно изследване на всички факти и обстоятелства по спора, в резултат на което изводите му не само не се подкрепяли от доказателствения материал по делото, но били в пълно противоречие с него. Касационният жалбоподател настоява на значението за спора на приобщените писмени доказателства договори за наем, приемо-предавателни протоколи (ППП), фактури, писмени обяснения, счетоводна документация, споразумения за прихващане, представено решение от арбитражен съд и на заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ). Акцентира върху показанията на тримата допуснати в хода на процеса свидетели, които установявали ползването на отдадените помещения, находящи се в гр. Пловдив, [улица], ситуирани на втори и трети етаж от жилищната сграда. Съставът на АС Пловдив не съобразил, че извършените от приходните органи проверки на място били много след проверявания период, поради което било нормално да има други наематели на помещенията. Съдът не взел предвид и изводите на вещото лице, изготвило ССЕ, относно коректното отразяване на предмета на доставките по процесните фактури, редовно воденото счетоводство и наличието на свързаност между приходите и разходите по тези фактури, която се потвърждавала и от установеното ключово обстоятелство, че ревизираното лице (РЛ) не извършвало освободени доставки. Въз основа на така изложените съображения в касационната жалба се моли отмяната на обжалваното съдебно решение и присъждането на разноски за двете съдебни инстанции. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът по касация директорът на Д ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП оспорва касационната жалба в представено по делото писмено становище чрез упълномощения юрисконсулт Н. Попова, която по същество на спора моли оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. В съдебното заседание по делото ответникът по касация не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за неоснователност на касационната жалба, което поддържа и устно в съдебното заседание пред настоящия съд. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, предвид което следва да бъде разгледана досежно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Въз основа на приетото за установено от фактическа страна, съдът направил извод, че релевантните за разрешаването на административноправния въпрос факти и обстоятелства, са установени от материално компетентни органи на приходната администрация в хода на ревизия, осъществена по реда на чл. 112 и сл. от ДОПК. Приел, че спорният РА е издаден в предвидената от закона форма, съобразно разпоредбата на чл. 120, ал. 1 ДОПК и при липса на допуснати нарушения на процесуалните правила при осъществяване на действията от страна на приходната администрация. При изследване на материалната законосъобразност на данъчния акт съдът съобразил, че по отношение на доставката на стока по фактура 0000000115 от 02.09.2022 г. от ЯРС БГ ЕООД към РЛ, с предмет Колела СЕ , приходната администрация формирала извод за липса на реално осъществена доставка на стока по смисъла на чл. 6 ЗДДС от издателя на фактурата, поради което отразеният в нея косвен данък бил неправомерно начислен и дружеството нямало право да го приспадне на основание чл. 70, ал. 5, във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. За да сподели заключението на данъчните органи, съдът изследвал относимите правни разпоредби и практика на СЕС относно предпоставките за упражняването на претендираното право на приспадане на данъчен кредит, и съобразил правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса. Възприел като пречка да се направи категоричен и несъмнен извод, че доставчикът ЯРС БГ ЕООД имал намерение да добие някаква икономическа изгода от сделката обстоятелството за липса на направено плащане по фактурата, без да са налице нарочни уговорки за отлагане, бартер или прихващане на задължението, както и отсъствието на доказани усилия на кредитора да събере вземането си. Отбелязал, че осчетоводяването на процесната фактура не било достатъчно, за да обоснове извод за прехвърлянето на правото за разпореждане с вещта като собственик. В тази връзка съобразил липса на транспортни документи и доказателства за съхранение на стоките, както и отсъствието на доказателства относно конкретното място на предаване на процесните стоки, като констатирал, че в приложения приемо-предавателен протокол бил посочен само гр. Пловдив, като не била установена и връзка между подписалото го лице и ревизирания ЕТ. Съдът отчел и липсата на информационни източници за последваща реализация на стоката, като в дадените обяснения от страна на РЛ се твърдяло, че колелата, за които всъщност не ставало ясно какво точно представляват, били вложени в експлоатиран от предприятието на ЕТ актив, без последният да е конкретизиран. Относно отреченото право на приспадане на данъчен кредит по доставките, отразени във фактура 3000000090 от 01.09.2022 г., с предмет наем ДМА В.Л. 8Б 5.1-5.4 , фактура 3000000092 от 30.09.2022 г., с предмет наем ДМА В.Л. 8Б 5.5-5.8 и фактура 3000000094 от 09.11.2022 г., с предмет наем обект В.Л. 8Б Е2 , издадени от Неман БГ" ЕАД към РЛ, първоинстанционният съд съобразил, че изводите на приходната администрация се основават на възприетата липса на връзка между посочените услуги наем и икономическата дейност на ревизирания ЕТ, поради което следва да намери приложение ограничението по чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС. Това заключение е споделено от състава на АС Пловдив, който счел, че при така описания предмет на доставките, без да са индивидуализирани помещенията, техният вид, брой и местоположение, без да е посочен конкретен договор за наем, без да е посочен периодът, за който се извършва плащането, не може да се формира непротиворечив извод кои конкретно помещения са отдадени под наем на ЕТ Ромекс П. Б. . Съдът съобразил, че не били ангажирани доказателства, от които да се установи предметът на тези доставки, като в двата представени договора за наем не били описани наетите имоти, нито имало уговорена цена. Установил и липсата на данни относно предназначението на наетите помещения, каква била използваемата площ, по какъв начин се ползвала тя от РЛ, както и отсъствието на счетоводни регистри и сметки за осчетоводени режийни разходи за наетите помещения. Не била доказана и връзката между наетите помещения и последващи доставки на ЕТ, който през ревизирания период не разполагал с банкови сметки, нито с регистриран ЕКАФП, нямал и назначени лица по трудово правоотношение, с изключение на един служител, чийто трудов договор бил прекратен на 26.09.2022 г. Наред с това, съдът приел, че установяванията на вещото лице, изготвило заключението на приетата ССЕ не променят горните изводи, а въз основа на показанията на свидетелите също не може да се достигне до друг извод, доколкото от казаното от тях не се установява връзката на наетите помещения с икономическата дейност на РЛ. Не кредитирал и представеното по делото арбитражно решение, тъй като същото не било заверено и по делото не се твърдяло или установявало въз основа на него да бил издаден изпълнителен лист. По изложените в обжалваното съдебно решение съображения първоинстанционният съд достигнал до извод за законосъобразност на спорния РА, предвид което отхвърлил оспорването, като разпределил и отговорността за разноските за първоинстанционното производство в тежест на търговеца. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно касационният жалбоподател релевира доводи за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, свързани с обсъждането и преценката на доказателствата. Съдът е установил релевантните за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност и обоснованост на спорния РА. Изводите му са обосновани на приобщените по делото писмени доказателства, гласните доказателства и заключението на приетата ССЕ. Противно на оплакванията в касационната жалба те са съобразени от първоинстанционния съд и са взети предвид поотделно и в тяхната съвкупност, вкл. при обсъждане на заключението на съдебната експертиза в светлината на чл. 202 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). В резултат, след правилното им обсъждане и оценка, съдът е достигнал до обосновани на доказателствената съвкупност изводи и правилен краен извод за законосъобразност на оспорения РА, който е съответен на материалния закон. При това е дал мотивиран и правилен отговор на възраженията на страните. Съображенията на съда се споделят от настоящия съдебен състав, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, във вр. с пар. 2 ДР ДОПК, с настоящото решение се прави препращане към мотивите на първоинстанционния съдебен акт, които е ненужно да се преповтарят. Обосновано на доказателствената съвкупност е приетото от съда, че не е налице реалност на доставките по фактурите, издадени с основание наем от Неман Бг ЕАД към едноличния търговец, както и по тази, която е издадена, за да обективира доставка на стоки колела СЕ . Споделими са изводите на приходната администрация и на първоинстанционния съд, че неустановена и недоказана по делото е индивидуализацията при приемо-предаването на колелата, предмет на спорната доставка по фактурата от 02.09.2022 г., тоест реалността на тази доставка предвид това, че по делото не е установено и доказано приемо предаването на процесните стоки "колела СЕ" родовоопределени вещи. Недоказано е и използването на «супереластичните колела», за които по време на ревизията Б. твърди, че « са необходим атрибут за работата » на търговеца (вж. Писмено възражение и представяне на доказателства , л. 171, л. 172 от първоинстанционното дело). В този смисъл обосновано е съобразено от съда и това, че не е установено влагането на стоките в икономическата дейност на ревизираното лице. Срещу изводите на съда в тази част не са формулирани конкретни касационни оплаквания, а при извършената по реда на чл. 218 АПК проверка настоящият съдебен състав намира, че те са в съответствие с материалния закон. В случая и неплащането по фактурата може да бъде обсъдено като индиция в насока така направения извод. Предвид изложеното и доколкото, както се посочи, в касационната жалба не се правят никакви конкретни оплаквания във връзка с възприетото от първоинстанционния съд по повод тази доставка в контекста на приетото в обжалваното съдебно решение, правилно като правен резултат е отхвърлено оспорването срещу РА в частта, с която е отказано право на данъчен кредит по посочената фактура на основание чл. 70, ал. 5, във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Също така обоснована на доказателствата писмени и гласни, е позицията на първоинстанционния съд, че не са доказани предпоставките за признаване на претендираното право на данъчен кредит по спорните доставки на наем . Приобщените по време на ревизията и на съдебното производство доказателства не представляват преки доказателства, от които да се установи кои именно са наетите помещения, както и че едноличният търговец действително ги използва за осъществяване на своята стопанска дейност и за изпълнение на облагаеми доставки. Нито доказателствата за извършено прихващане (представени за установяване твърденията за извършени разплащания), нито счетоводното отразяване и взетите счетоводни операции, свързани с доставките на наем (а и относно доставката на колела СЕ ) в счетоводството на едноличния търговец установяват твърдяната реалност и приетата за неустановена в хода на ревизията предпоставка за признаване съществуването на претендираното право на данъчен кредит използването на доставките в икономическата дейност на ревизираното лице и за осъществяване на последващи облагаеми доставки. Не е доказано твърдението, направено в Писмено възражение и представяне на доказателства , л. 171, л. 172 от първоинстанционното дело от Беширов, че в наетите помещения се работи, създават, съхраняват активи и документация на търговеца. Правилно в тази връзка е съобразено, че не са представени никакви доказателства за осъществени разноски за консумативи във връзка с обектите. Оправдано, за да формира процесния отказ, приходната администрация, а за да го потвърди и съдът, са съобразили и неясния предмет на фактурите за наем, както и липсата на съществени уговорки в договорите за наем, вкл. относно конкретните обекти в сградата и размера на наемната цена, която следвало да се индивидуализира във фактурите, които впрочем не съставляват двустранно подписани документи. Наред с това, отговорът на вещото лице, даден в експертното заключение на задача четири към ССЕ не установява използването на спорните доставки в независимата икономическа дейност на ревизирания субект и използването им за осъществяване на последващи облагаеми доставки. Вещото лице се позовава на шест фактури, издадени от едноличния търговец, в отговор на задачата да установи дали е налице съпоставим приход срещу извършения разход по договорите за наем и в този смисъл дали този разход е послужил за последващи облагаеми доставки, но изрично сочи, че доколко този приход е съотносим точно към конкретния разход по процесните фактури, не може да прецени. Също така представеното по делото «Решение 2» от 25.11.2022 г. на арбитър П. Б. не установява релевантни за спора факти както свързани с въпроса за реалността на доставките, така и по въпроса за влагането им в икономическата дейност на ревизираното лице и/или в последващи облагаеми доставки, извършени от него. Приобщените гласни доказателства по никакъв начин също не способстват за установяване тезата на ревизираното лице, тъй като от една страна показанията на свидетелите не са конкретни в достатъчна степен, а от друга страна - по делото не е установена и доказана идентичността на помещенията, за които те свидетелстват, с посочените във фактурите, доколкото договорите препращат към последните. Най сетне, неизвършването на освободени доставки от настоящия касационен жалбоподател не може да бъде аргумент, въз основа на който да се направи обоснован и категоричен извод, че извършените разходи (обективирани в процесните фактури) са относими към последващи облагаеми доставки, каквато теза е развита в касационната жалба и основана на заключението на ССЕ. В тази му част то правилно е било обсъдено от първоинстанционния съд (т. 18.3). Предвид изложеното, заявените касационни оплаквания са непротивопоставими на подробните фактически установявания, направени от първоинстанционния съд на основание извършената правилна оценка и обсъждане на доказателствената съвкупност, както и на достигнатите правни изводи. Ето защо, по всички гореизложени съображения, обжалваното съдебно решение следва да остане в сила като валидно, допустимо и правилно. С оглед изхода на спора, своевременно направеното искане от ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство е основателно. При липсата на възражение за прекомерност, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на НАП сума в размер на 4475,70 лв. съобразно материалния интерес по спора. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение