Решение № 9422 от 8.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6478/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Директора на Басейнова Дирекция Западнобеломорски район, подадена чрез процесуалния представител юрк. Колчагова, против Решение 11990 от 07.04.2025 г., постановено по адм.дело 2150/2023 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 2 от 25.01.2023 г., издаден от директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район /БД ЗБР/, и БД ЗБР е осъдена да заплати разноски в размер на 4440 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът едностранно е възприел доводите на жалбоподателя по отношение резултатите от взетите проби ТК 1 и ТК резервен. Посочва, че вещото лице не отрича, че изследваните проби са от минерална вода. Твърди се, че прилагането на посочени стандарти за вземане на водните проби е задължително в случаите, когато се касае за мониторинг на води, какъвто не е процесният случай. Развива подробни съображения в тази насока. Касаторът претендира отмяна на първоинстанционното решение и потвърждаване на процесния АУПДВ. Ответникът Хотел Русковец ЕООД, чрез пълномощник адв. Конедарев, оспорва касационната жалба в проведеното съдебно заседание с доводи по съществото на спора и настоява за оставяне в сила на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АССГ е бил АУПДВ 2 от 25.01.2023 г., издаден от директора на БД ЗБР, с който на основание чл. 195б, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 194, ал. 1, т. 1, буква в, ал. 3 от Закона за водите, във вр. чл. 194а от ЗВ, във връзка с чл. 166 от ДОПК, вр. чл. 1, ал.1, т.1, б.а, вр. с чл. 3, ал.2, чл. 7, ал.1, чл. 9, ал. 1, във вр. чл. 11, ал.1 и ал.2, чл. 12, ал. 6, т.3 и чл.22 ,ал.1, т.2 от Тарифа за таксите за водовземане за ползване на воден обект и за замърсяване е установено по основание и размер задължение на Хотел Русковец ЕООД за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г., като дължима сума за осъществявано въз основа на Разрешително за водовземане от подземни води чрез съществуващи водовземни съоръжения 41590205/27.09.2017 г., издадено от Директора на БД ЗБР", в размер на 118,48 лв., без начислени лихви върху сумата, които следва да бъдат начислени към датата на изплащане на вземането. От фактическа страна съдът е приел, че с разрешително за водовземане от подземни води чрез съществуващи водовземни съоръжения 41590205/27.09.2017 г., издадено от Директора на БД ЗБР, на Хотел Русковец ЕООД, е предоставено право на водовземане от подземни води от подземно водно тяло Тешовски, Спанчевски, Централнопирински, Безбожки, Игралишки, Кресненски плутони, с цел на водовземането: други - за поливане на зелени площи и измиване на улици и алеи. Водовземането се извършва посредством тръбен кладенец - 1 и тръбен кладенец резервен. Обект на водоснабдяване е Курортно-жилищен комплекс Русковец Ризорт. Разрешеният годишен воден обем е 7 385,230 м3/год. Срокът на действие на разрешителното е определен до 04.10.2026 г. Установено е, че на ВС - ТК-1 и ТК-резервен са монтирани разходомерни устройства за измерване па добиваните водни обеми, като дължимата сума е изчислена, съгласно действащата за 2021 г. Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване. На 21.07.2022 г. е извършена проверка и пробовземане на водата от ТК-1 и ТК-резервен. Посочено е в оспорвания АУПДВ, че е измерена температура на водата на ТК - 1 и е установено, че същата е 25,9° С, т.e. размерът на таксата е по 0,15 лв./куб.м и на ТК - резервен, температурата на водата е 31,4° С, т.e. размерът на таксата е по 0,35 лв./куб.м. Данните от извършената проверка са отразени в съставен Констативен протокол КД 01-919 от 21.07.2021 г. Установява се, че след извършеното пробовземане при ответника е постъпило писмо от Община Банско, към което са приложени данни за физикохимичен анализ с микрокомпоненти на взетите водни проби от ТК-1 и ТК-резервен и становище на Специализирана лаборатория за анализ на Министерство на водите към НСБФТХ ЕАД за характера на водите. В становището е посочено, че във взетите водни проби е установено съдържание на флуоридни йони и метасилициева киселина, както и измерената температура, по данните на заявителя на двата водоизточника правят водата балнеозначима и я класифицират като термална, минерална вода. На следващо място се установява, че в декларация с вх. КД-09-1029/31.01.2022 г., по чл. 194б от Закона за водите, депозирана от управителя на Хотел Русковец ЕООД, по Разрешително за водовземане от подземни води, чрез съществуващи водовземни съоръжения 41590205/27.09.2017 г., издадено от директора на Б Д ЗБР, е посочено, че иззетото количество вода за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. от ТК-1 е 5 534 м3, а за ТК-резервен е 9 545 м3 или дължима такса за водовземане е 4 075,40 лв. С декларацията се счита, че таксата не е изчислена правилно. С коригираща декларация с вх. КД-09-1029(1)/23.03.2022 г. по чл. 194б от Закона за водите, депозирана от управителя на Хотел Русковец ЕООД, е посочено, че иззетото количество вода за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. е 15 719 м3 или дължима такса за водовземане е 4 244,13 лв. Изложени са доводи, че дължимата такса е изчислена за водовземане от подземни води, а не за минерални. За периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. в оспорения административен акт таксата е определена съгласно чл. 12, ал. 6, т. 3 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и замърсяване /водовземане от минерални води за всички други цели в зависимост от температурата на водата/. Дължимата такса е определена в размер на 4 362,61 лева. Не е спорно, че от дружеството е внесена сума в размер на 4 244,13 лева. Прието е от ответника, че до пълния размер на дължимата такса 4 362,61 лева остава невнесена сума в размер на 118,48 лева. С писмо с изх. ПО-03-49/07.04.2022 г. оспорващото дружество е уведомено за започване на производство по установяване на публично държавно вземане, като същото е получено на 11.04.2022 г. Уведомлението е придружено с покана за доброволно изпълнение на задължението. Сумата не е била внесена и производството е приключило с издаването на оспорения АУПДВ. С обжалваното пред настоящия касационен състав решение първоинстанционният съд е приел, че АУПДВ е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма, но при нарушения на административнопроизводствените правила, основни принципи в административния процес и на материалния закон. Посочил е, че: 1. Неправилно административният орган е установил парични задължения по разрешено право на водовземане от минерални води, тъй като издаденото разрешително е за водовземане от подземни води и липсват доказателства, които да обосноват определянето на задълженията за минерални води; 2. Достоверността на данните, посочени в констативния протокол, е разколебана от начина на взимането им, съхранението им и от това, че след запечатването им са били взети и изпратени от служители на Община Банско, а не от служители на ответника (сега касатор), и то чрез куриерска фирма, която ги е доставила след два дни.; 3. Не се установява, че са спазени изискванията на стандарт БДС EN ISO 5667-3:2018 за начина на взимане на водни проби; 4. Съгласно Наредба 1 от 10.10.2007 г., Приложение 1 - Стандарти за качество на подземни води се изисква и измерване на обща-алфа и обща-бета активност, естествен уран и няколко органични съединения - бензен, бензпирен, 1,22 - дихлоретан и полициклични ароматни въглеводороди, като в случая резултати от такива анализи не са били налице; 5. Посоченият в АУПДВ период, за който се твърди, че се дължи такса, именно от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г., е неправилно определен, тъй като водовземане от двете водовземни съоръжения-ТК-1 и ТК-резервен, е осъществявано до 15.09.2021 г., т.к. след тази дата е разпоредено от директора на БД ЗБР да се преустанови водовземането и да се премахне помпеното оборудване от двете ВС, което е изпълнено и водовземането е преустановено. С тези мотиви съдът е отменил процесния АУПДВ. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол. Така постановеното решение е правилно. Същественото е, че липсват доказателства, че при вземането на водните проби от ТК 1 и ТК резервен са били спазени изискванията, описани в Стандарт БДС EN ISO 5667-3:2018 за консервиране и обработка на водни проби. Вещото лице е посочило в заключението си, че ако пробата не е взета по описания в стандарта начин, това води до изкривяване на лабораторните резултати поради протичане на различни химични реакции. Посочено е, че няма данни по делото, че е спазено изискването пробите да са консервирани. В този смисъл изцяло необосновано е възражението на касатора, че след като в Наредба 1/10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземни води не е указан специален ред за вземане на водни проби, то националните и международните стандарти не е нужно да бъдат спазени в случая. Правилен е изводът на съда, че резултатът от взетите проби е компрометиран и поради начина на съхранението им и транспортирането им до акредитираната лаборатория. В протоколите за изпитване е изрично посочено, че лабораторията не носи отговорност за коректността на пробовземането и условията за съхранение на пробите до постъпването им в лабораторията. В тази връзка поради неспазване на националните и международни стандарти за вземане на водни проби, както и поради начина им на съхранение и транспортиране до предаване на лабораторията, липсват категорични доказателства, че е било налице водовземане на минерална вода с определена температура и състав. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че не са налице сочените от касатора отменителни основания, поради което оспореното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и направеното искане от ответника по делото за присъждане на разноски, Басейнова дирекция Западнобеломорски район следва да бъде осъдена да заплати на Хотел Русковец ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 2 000 лева. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение