Решение № 7085 от 23.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2335/2013 г.

Решение № 7085 от 23.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2335/2013 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс АПК във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационни жалби, подадени от Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Кърджали и от Хамди Ферад Ферад от с. Лещарка, общ. Крумовград, обл. Кърджали, против решение № 4 от 07.01.2013 г. по адм. дело № 133 по описа за 2012 г. на Административен съд - Кърджали

В касационната жалба на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Кърджали, са изложени доводи за необоснованост и неправилно прилагане на т. 66и от ПКТП (отм.) като касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на съдебното решение в частта, с която е отменено издаденото от касатора решение № ПО-22/11.07.2012 г. и потвърденото с него разпореждане № ПР-433/22.05.2012 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване".

В касационната жалба на Хамди Ферад Ферад от с. Лещарка, общ. Крумовград, обл. Кърджали, са изложени доводи за необоснованост и неправилно прилагане на т. 66и и т. 67 от ПКТП (отм.) като касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на съдебното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу решение № ПО-22/11.07.2012 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Кърджали и потвърденото с него разпореждане № ПР-433/22.05.2012 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване".

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационната жалба на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Кърджали и за неоснователност на касационната жалба на Хамди Ферад Ферад от с. Лещарка, общ. Крумовград, обл. Кърджали.

Двете касационни жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

След като ги разгледа по същество, Върховният административен съд прие следното:

1. Касационната жалба на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Кърджали, е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С решението в обжалваната му част Административен съд - Кърджали е отменил решение № ПО-22 от 11.07.2012 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Кърджали и потвърденото с него разпореждане № ПР-433 от 22.05.2012 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в частта, с която е отказано изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Хамди Ферад Ферад, при зачитане от втора категория на основание т. 66и от ПКТП (отм.) на положения от лицето труд на длъжност "шофьор" в ТКЗС "Възход", с. Токачка и СП "Ремонт и Автотранспорт" към АПК, гр. Крумовград, през периодите от 01.07.1970 г. - 01.12.1972 г., 01.11.1974 г. - 31.03.1976 г., 01.05.1976 г. - 31.05.1976 г., 01.06.1976 г. - 31.12.1978 г., 01.01.1979 г. - 31.12.1981 г. и 01.01.1982 г. - 17.10.1982 г. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК съдът е постановил връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените задължителни указания за причисляване на спорния труд към втора категория.

Съгласно т. 52б, раздел втори на отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП), трудът на работещите непосредствено в селскостопанското производство като механизатори и бригадните механици е от втора категория. Разпоредбата на т. 66и, изр. 1 от раздел четвърти на ПКТП (отм.), приложена във вр. с чл. 16, ал. 2, т. 2 от НПОС, причислява към втора категория труда на механизаторите в селското стопанство. При тези текстови редакции в съдебната практика е възприето тълкуването, че в кръга на механизаторите по т. 52б от ПКТП (отм.) се включват непосредствено заетите в производството на селскостопанска продукция трактористи, машинисти, комбайнери, багеристи и пр., а в кръга на механизаторите по т. 66и от ПКТП (отм.) - обслужващият селско - стопанското производство технически персонал, в който попадат и работещите на длъжностите "шофьор". Въпросът във връзка с товароподемността на автомобилите, използвани в селското стопанство, който е бил подложен на обсъждане от първоинстанционния съд, е ирелевантен към хипотезиса на правната норма на чл. 66и от ПКТП (отм.).

Неоснователен е касационният довод за липса на законово основание да се приеме, че лицето е било заето в селското стопанство. Съгласно запазените документи, изискуеми от чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (трудова книжка и разплащателни ведомости), Хамди Ферад Ферад (Хамди Ферадов Кьоросманов) е бил шофьор в ТКЗС "Възход", с. Токачка и АПК, гр. Крумовград - СП "Ремонт и Автотранспорт", което означава, че трудът е бил полаган в отрасъл "селско стопанство". В тази връзка лицето е представило и други документи (грамота "Златно кормило за 1975 г.", паспорт на петата петилетка, 1 бр. фактура), които макар да не са сред изискуемите за установяване на трудов стаж съгласно чл. 40 от НПОС, са индиция, че трудът на шофьора е бил полаган в селското стопанство.

С оглед на гореизложените съображения следва да се приеме, че оспорените административни актове са незаконосъобразни и подлежат на отмяна в частта, с която не е извършено изменение на пенсията за осигурителен стаж и възраст при зачитане на описания трудов стаж от втора категория. Като е стигнал до същия краен извод, първоинстанционният административен съд е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което съдебното решение следва да бъде оставено в сила в отменителната му част.

1. Касационната жалба на Хамди Ферад Ферад от с. Лещарка, общ. Крумовград, обл. Кърджали, е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Обжалваното съдебно решение е неправилно в частта, с която е отхвърлена жалбата против решение № ПО-22/11.07.2012 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Кърджали и потвърденото с него разпореждане № ПР-433/22.05.2012 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в частта, с която е отказано изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Хамди Ферад Ферад при зачитане от втора категория на основание т. 66и от ПКТП (отм.) на положения от лицето труд на длъжност "шофьор" в ТКЗС "Възход", с. Токачка, през периодите 01.01.1974 г. - 01.10.1974 г. и месец април 1976 г.

Необосновано първоинстанционният административен съд е приел, че положеният труд през горните периоди правилно е бил зачетен от административния орган като такъв от трета категория, като изводите на органа в тази насока са подкрепени и от заключението на вещото лице по изготвената експертиза.

Съгласно заключението на съдебно-икономическата експертиза за периода от 01.01.1973 г. до 01.10.1974 г. в архива не са предадени разплащателни ведомости. В разплащателните ведомости от 01.11.1974 г. до 31.03.1976 г. шофьорите са обособени като самостоятелни звена. В разплащателната ведомост за месец април 1976 не фигурира името на Хамди Ферад, но този период е бил зачетен за осигурителен стаж.

В трудовата книжка, която съгласно чл. 40, ал. 1 от НПОС е надлежен документ за установяване на осигурителен стаж, е удостоверено, че през процесните периоди Хамди Ферад Ферад е работил като шофьор в ТКЗС "Възход", с. Токачка. Така положеният трудов стаж е зачетен от осигурителния орган от трета категория. По съображения, аналогични на изложените в т. 1 от настоящето решение, трудът следва да бъде зачетен от втора категория на основание т. 66и, изр. 1 от ПКТП (отм.) във вр. с чл. 16, ал. 2, т. 2 от НПОС.

Обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго друго по същество, с което оспорените административни актове бъдат отменени в тази част. Преписката следва да бъде изпратена на административния орган за ново решаване на въпроса при съобразяване с дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Решението на Административен съд - Кърджали е правилно в частта, с която жалбата против решение № ПО-22/11.07.2012 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Кърджали и потвърденото с него разпореждане № ПР-433/22.05.2012 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване" е отхвърлена в частта, с която е отказано изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Хамди Ферад Ферад, при зачитане от втора категория на положения от лицето труд на длъжност "строител" през периодите 16.04.1983 г. - 31.12.1983 г., 01.01.1984 г. - 31.12.1984 г., 01.01.1985 г. - 31.12.1985 г., 01.01.1986 г. - 31.12.1986 г. и 01.01.1987 г. - 31.03.1987 г. в Завод "Симеон Ненов" - гр. Луковит и 01.04.1987 г. - 31.07.1987 г. в АПК "Димитър Благоев" - Плевен. Законосъобразно съдът е приел, че не е налице нормативно основание за причисляване на спорния труд към втора категория.

На основание т. 26, изр. 1 от ПКТП (отм.) от втора категория се зачита трудът, положен от строително-монтажни работници (без дърводелец по ремонт и поддържане, стъклар, гипсаджия, дърводелец-паркетчия, работници по подови покрития и настилки, строителен бояджия, тапетаджия и фаянсаджия), работещи непосредствено на обектите от строително - монтажната дейност (включително ново строителство, реконструкция, модернизация и ремонт), във водопроводно, инженерно, мостово, пътно, мелиоративно и минно строителство, монтаж на машини и електро - технологични съоръжения и оборудване, строителство и монтаж на енергийни обекти и съоръжения, както и на съобщителни мрежи и съоръжения в специализираните строителни, монтажни и ремонтни фирми и организации.

От страна на лицето не са представени документи, че през цитираните периоди е работило като строително-монтажен работник непосредствено на обектите от строително-монтажната дейност в специализирани строителни, монтажни и ремонтни фирми и организации. Двамата работодатели - Завод "Симеон Ненов" - гр. Луковит и АПК "Димитър Благоев" - са имали предмет на стопанска дейност, различна от строителство. За Завод "Симеон Ненов" е отбелязано, че е бил шивашко (текстилно) предприятие, като в разплащателните ведомости Хамди Ферад Ферад фигурира в звено "Строители" без длъжност. Липсват всякакви данни, че трудът на неуточнена длъжност в строителното звено на шивашкото предприятие и в аграрно - промишления комплекс е бил полаган при условия на трудовата среда, идентични по вредност и тежест с тези при изграждане, ремонтирани или модернизация на обектите от строително-монтажната дейност в специализираните строителни, монтажни и ремонтни фирми и организации.

Положеният труд не може да бъде зачетен от втора категория и на основание чл. 66и, раздел четвърти от ПКТП (отм.), която приложена във вр. с чл. 16, ал. 2, т. 2 от НПОС причислява към втора категория труда на работниците в специализираните строително-монтажни фирми и организации: дърводелец по ремонт и поддържане, стъклар, гипсаджия, дърводелец-паркетчия, работник по подови настилки и покрития, строителен бояджия, тапетаджия и фаянсаджия. Няма доказателства и не се твърди, че жалбоподателят е изпълнявал една от лимитативно изброените длъжности в специализираните строително-монтажни фирми и организации. От вписване в трудовата книжка е станало известно, че съгласно протокол № 14 от 05.05.1987 г. е положил успешно изпит за придобиване на квалификация "зидаро-мазач" - VII разряд. Както правилно е приел първоинстанционният съд, разпоредбата на т. 67 от ПКТП (отм.) се прилага само по отношение на труда на работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника.

Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което съдебното решение следва да бъде оставено в сила в горната обжалвана част.

Следва да бъде уважено искането на касатора за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 150 лв. Разноските за първоинстанционното производство са присъдени с решението на Административен съд - Кърджали.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,