Решение № 4009 от 3.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12116/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за кадастъра и имотния регистър. Образувано е по касационна жалба на П. Желев от гр. София чрез адвокат Стоев против решение 5806/05.10.2023 г. по адм. дело 6791/2023 г. на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед 18-2182 от 21.02.2023г. на началника на СГКК - София, с която е отказано изменение в границите на собствения на жалбоподателя ПИ с идентификатор 55419.6704.1963 към имоти с идентификатори 1966, 1967 и 808 поради наличие на спор за материално право, който не е решен по съдебен ред. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта на началника на СГКК - гр. София и преписката да бъде върната на административния орган за процедиране на поисканото изменение в КККР. Ответникът началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър - София не изразява становище по касационната жалба. Ответникът Столична община-район Панчарево не изразява становище по касационната жалба. Ответниците Б. Иванов и Ц. Иванова чрез адвокат Димитрова изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски. Ответниците П. Симеонова-Лозанова и Й. Лозанов чрез адвокат Станкова изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна - адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение Административен съд София-град е приел, че правото на собственост на жалбоподателя върху имота се установява с нотариален акт от 2003г. Следователно заявлението правилно е разгледано по реда на чл. 54 от ЗКИР. При това разглеждане обаче е установено, че между имот 1963 и имоти 1966, 1967 и 808 има застъпване. За имот 808 правилно е прието, че това застъпване не води до спор за материално право, доколкото за частта от имот 1963, която попада в улица, липсват доказателства за уреждане на сметките по регулация. Според съда, за имот 1967 обаче това застъпване обективира спор за материално право, защото площта на застъпването попада в документа за собственост както на жалбоподателя, така и на ЗС. Съдът е счел, че в този смисъл вещото лице изрично посочва, че границите на имот 1967 по скицата-проект не съвпадат с тези по нотариален акт 127/26.06.2007г. Ирелевантно е, че този акт е издаден след нотариалния акт на наследодателя на жалбоподателя, защото съдът не може да преценява титули за собственост в рамките на настоящото производство. Съдът приел, че същото се отнася и за имот 1966, като там нотариалният акт на Й. Лозанов е издаден преди този на жалбоподателя - през 1995г. Следователно е налице непълнота и грешка в КК, която обаче е свързана със спор за материално право и се отстранява след решаване на спора по съдебен ред. Именно влязлото в сила съдебно решение, придружено от проект за изменение, изготвен от правоспособно лице по кадастър, е основание за изменение на кадастралната карта по реда на чл. 53а, т. 1. Първоинстанционният съд е посочил, че доколкото към момента няма данни въобще да се води такъв спор, правилно административният орган е отказал процедиране на исканото изменение с процесната заповед. Решението е правилно. Правилно съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган - началникът на СГКК - София, съобразно правомощията му по чл. 54, ал. 4 Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Правилен е изводът на съда, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 54, ал.1, 2 и 4 от ЗКИР, непълнотата или грешката се допълва или поправя от службите по геодезия, картография и кадастър въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти. Когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред. При необходимост съдът може да възложи на вещо лице, правоспособно по кадастър, изработване на комбинирана скица с координати на граничните точки. Влязлото в сила съдебно решение, придружено от проект за изменение, изготвен от правоспособно лице по кадастър, е основание за изменение на кадастралната карта по реда на чл. 53а, т. 1. Измененията в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти при отстраняване на непълнота или грешка се одобряват със заповед на началника на службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота. Заповедта се придружава от скица-проект. Заповедта за одобряване на изменението се съобщава по реда на Административнопроцесуалния кодекс на заинтересованите лица, чиито права са засегнати от изменението. Обосновано е прието от съда, че се касае за непълноти и грешки по смисъла на §1, т.16 от ДР на ЗКИР - несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта спрямо действителното им състояние. Това е така, защото границите на имот 1963 не съответстват на действителното състояние, т.е. на границите по неодобрен кадастрален план, по които е издаден документа за собственост на жалбоподателя. Това несъответствие е съществувало преди създаването на КК, одобрена със заповед РД-18-24 от 02.02.2012г. Правото на собственост на жалбоподателя върху имота се установява с нотариален акт от 2003г. Следователно заявлението правилно е разгледано по реда на чл. 54 от ЗКИР. При това разглеждане обаче е установено, че между имот 1963 и имоти 1966, 1967 и 808 има застъпване. За имот 808 правилно е прието, че това застъпване не води до спор за материално право, доколкото за частта от имот 1963, която попада в улица, липсват доказателства за уреждане на сметките по регулация. За имот 1967 обаче това застъпване обективира спор за материално право, защото площта на застъпването попада в документа за собственост както на жалбоподателя, така и на ЗС. В този смисъл видно от заключението на вещото лице изрично се посочва, че границите на имот 1967 по скицата-проект не съвпадат с тези по нотариален акт 127/26.06.2007г. Ирелевантно е, че този акт е издаден след нотариалния акт на наследодателя на жалбоподателя, защото съдът не може да преценява титули за собственост в рамките на настоящото производство. Същото се отнася и за имот 1966, като там нотариалният акт на Й. Лозанов е издаден преди този на жалбоподателя - през 1995г. Следователно е налице непълнота и грешка в КК, която обаче е свързана със спор за материално право и се отстранява след решаване на спора по съдебен ред. Именно влязлото в сила съдебно решение, придружено от проект за изменение, изготвен от правоспособно лице по кадастър, е основание за изменение на кадастралната карта по реда на чл. 53а, т. 1. При тези факти изводите на административния съд за съответствие на оспорената заповед с материалния закон са правилни. Разпоредабата на чл. 54, ал. 1 ЗКИР предвижда възможност за изменение на одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри, когато съдържат непълноти или грешки. Отстраняването на непълноти и грешки е едно от основанията за поддържане на КККР в актуално състояние (чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР). Когато обаче непълнотите и грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред (чл. 54, ал.2, изр. 2 ЗКИР). В тази хипотезата началникът на службата по геодезия, картография и кадастър, следва да откаже да изменени кадастралната карта и регистри съгласно чл. 70, ал. 4 от Наредба РД - 02 - 20 - 5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. В случая административният съд правилно е приел, че е налице спор за материално право по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на наредбата, до чието разрешаване, искането за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри не може да бъде удовлетворено. Поради това като достига до изводи в този смисъл и приема, че издадената от началника на СГКК - София заповед е постановена в съответствие с чл. 54, ал. 2 ЗКИР и по тези съображения отхвърля жалбата срещу административния акт, съдът правилно е приложил закона. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане, в тази връзка, на ответниците Б. Иванов и Ц. Иванова следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1250 лева, съобразно представен договор за правна защита и съдействие от 01.12 2023 г. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане, в тази връзка, на ответниците П. Симеонова-Лозанова и Й. Лозанов следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1250 лева, съобразно представените доказателства. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,