Решение № 108 от 1.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 811/2010 г.

Решение № 108 от 1.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 811/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Боян Цонев Производството е по чл. 251, ал. 1 от ГПК. С молба с вх. № 116077/16.12.2011 г. (по описа на СГС), касаторът Т. В. Н. моли ВКС да тълкува постановеното по делото по реда на чл. 290 от ГПК, решение № 242/25.05.2011 г., относно това - по какъв иск следва да се произнесе въззивният Софийски градски съд (СГС). Молбата е подадена от процесуално легитимирано за това лице и е процесуално допустима. В нея се сочи, че касационното решение по делото, чието тълкуване се иска, се възприема нееднозначно от страните и възниква въпросът по какъв начин то следва да бъде приложено - по посочения по-горе въпрос, относно който се иска тълкуването. В тази връзка обаче, се поддържат единствено доводи за неправилност на касационното решение. Ответникът по молбата - ищецът А. М. Н. не е подал отговор на молбата в срока за това. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. С касационното решение по делото, чието тълкуване се иска, е обезсилено въззивното решение от 15.01.2010 г. по гр. дело № 5235/2009 г. на СГС, в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение от 07.05.2009 г. по гр. дело № 741/2005 г. на Софийския районен съд (СРС) - относно вината, родителските права, личните отношения и издръжката на децата; отменено е същото въззивно решение в останалата част - за обезсилване на същото първоинстанционно решение относно прекратяване на брака с развод и фамилното име на жената, и за прекратяване на производството по тези искове, както и в частта за държавните такси и разноските; като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния СГС. С така постановеното касационно решение ясно и еднозначно е изразена волята на състава на ВКС - при постановените частично обезсилване и частична отмяна на посоченото въззивно решение, делото се връща на въззивния съд за произнасяне от друг негов състав по всички предявени по делото искове, а именно: за развод, за упражняване на родителските права и режим на лични отношения с децата, за издръжка и за фамилното име на молителката, както и относно разноските. Същата воля по несъмнен начин е видна и от мотивите към касационното решение, в които се съдържат и указания на касационната инстанция, че при новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по преюдициалния въпрос по делото относно признаването или непризнаването на постановеното между страните чуждестранно съдебно решение, като се съобрази правилото на чл. 117, т. 4 от КМЧП. От горното е видно, че постановеното по делото касационно решение е ясно и не се нуждае от тълкуване досежно посочения в молбата въпрос - по какъв иск следва да се произнесе въззивният СГС. Това налага извод за неоснователност на подадената молба. Тъй като в рамките на производството по чл. 251, ал. 1 от ГПК съдът има правомощието единствено да тълкува решението си, ако то е неясно, но не и да изменя волята си, изразена с него, а още по-малко - сам да го отменя (чл. 246 от ГПК), то недопустимо е да се обсъждат останалите изложени в случая съображения и доводи на молителката - за неправилност на касационното решение. Като неоснователна, молбата за тълкуване на касационното решение следва да се отхвърли. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение