Решение № 4488 от 10.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3927/2017 г.

Решение № 4488 от 10.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3927/2017 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадени две касационни жалби срещу Решение № 35 от 13.02.2017 г., постановено по адм. дело № 397/2016 г. от Административен съд Х., с което съдът в производство по чл. 203 и сл. от АПК, във вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е осъдил Главна дирекция "Изпълнения на наказанията" (ГДИН) да заплати на М. С. Б. сумата от 400 (четиристотин) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в периода от 28.11.2012 г. до 18.04.2013 г. в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на Областна служба "Изпълнение на наказанията", гр. П., изразяващи се в това, че е живял при унизителни и нехуманни условия на живот, преживял унижения, срам и неудобство, емоционални страдания и психически стрес, надвишаващ неизбежното ниво, присъщо на мярката за неотклонение "задържане под стража" в следствен арест гр. Х., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба - 5.08.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 30 (тридесет) лева - разноски по делото. В останалата част искът за разликата до 23 400 лева на М. С. Б. е отхвърлен. Първата касационна жалба е подадена от Главна дирекция "Изпълнения на наказанията" (ГДИН) при Министерството на правосъдието чрез процесуалния представител юрк. Т. Ч., с която се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение - касационни основания по см. на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на атакуваното решение в осъдителната част. Втората касационна жалба е подадена от М. С. Б., от гр. Д., чрез процесуалния му представител адв. В. К., АК - Х. срещу решението в частта, с която искът е отхвърлен за сумата над 400 лева до претендирания размер от 23 400 лева. Излагат се доводи, че решението е неправилно - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което предявения иск да се уважи до претендирания размер. Претендира разноски пред двете инстанции. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, поради което са процесуално допустими. По същество са неоснователни при следните съображения: Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предявен от М. С. Б., против ГДИН - С. за заплащане на сумата от 23 400 лeва, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на Областна служба "Изпълнение на наказанията" гр. Х., изразяващи се в това, че е живял при унизителни и нехуманни условия на живот, преживял е унижения, срам и неудобство, емоционални страдания и психически стрес, надвишаващ неизбежното ниво, присъщо на мярката за неотклонение "задържане под стража" в следствен арест гр. Х., където е бил задържан за периода от 28.11.2012 г. до 18.04.2013 г., ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на подаването на исковата молба до окончателното погасяване. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора, разпитани са и свидетели. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. Съдът е направил извод за частична основателност на ищцовата претенция, тъй като е налице незаконосъобразно бездействие на административния орган да осигури условия на пребиваване в ареста гр. Х., които не унижават човешкото достойнство. Липсата на санитарен възел и течаща вода в килията, необходимостта от задоволяване на физиологични нужди в кофа, достатъчно жизнено пространство, липсата на престой на открито, безспорно води до извода за унизително и нечовешко отнасяне по смисъла на чл. 3 ЕКПЧОС и чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС. Доказано е и наличието на вреди, понесени от ищеца с оглед на това, че: санитарните съоръжения в ареста и килиите, в който е бил настанен са били в лошо битово състояние; помещенията в които е бил настанен, не са имали достъп до пряка слънчева светлина, респ. достъп до чист въздух; арестантите са можели да се къпят само веднъж седмично; не са осигурявани винаги препарати за почистване и дезинфекция на помещенията им. С оглед на така установеното, съдът е приел, че неблагоприятни условия на пребиваване на ищеца в ареста в град Х. в своята съвкупност са безспорно унизителни за всяко човешко същество и несъответни на рестрикциите, свързани с изтърпявания ограничителен режим. Недоказани са останали твърдяните вреди, че по време на исковия период служителите в ареста са го унижавали и потискали като човек, както и че не е бил настанен в килия за непушачи. Относно размера на обезщетението съдът е съобразил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, продължителността и интензитета на увреждането и е преценил, че сумата от 400 лева е достатъчна в конкретния случай. За разликата до 23 400 лева е приел иска за неоснователен и недоказан. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правните изводи на съда са в съответствие с приложимия материален закон и изцяло се споделят от настоящата инстанция и не се нуждаят от допълване. Не е налице твърдяната от ГДИН необоснованост на обжалвания съдебен акт. Административният съд е изяснил релевантните за исковите претенции факти. Обсъдил е доказателствата, свидетелските показания, становищата на страните и приложимата правна уредба. За приетото въз основа на този анализ фактически и правно се е обосновал. Мотивираният извод за частична основателност на иска е в съответствие с фактически установеното. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона, а е в тежест на ищеца, който следва да докаже наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, действие или бездействие по административна дейност, отменени по съответен ред, вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател ГДИН, че съдът не е съобразил действителната фактическа обстановка, установените по делото обстоятелства както и обективната истина. Първоинстанционният съд е изяснил релевантните за исковата претенция факти, обсъдил е доказателствата в тяхната взаимна връзка и във връзка със становищата на страните, след което правилно е приложил материалния закон. За квалифицирането на едно бездействие като незаконосъобразно е необходимо да бъде установено неизпълнение на фактическо действие от страна на административен орган или длъжностно лице от администрацията, като е необходимо да съществува нормативно установено задължение за изпълнение на това действие. Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС (изм. ДВ, бр. 13/2017 г., в сила от 7.02.2017 г.) осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно ал. 2 на текста за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. В разпоредбата на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС (изм. ДВ, бр. 14/10.02.2017 г.) на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. В заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. По силата на посочените разпоредби и общите принципи, уреждащи прилагането на чл. 3 от ЕКПЧОС, администрацията на затворите и местата за изпълнение на мерките за неотклонение "задържане под стража" е длъжна да осигури нормални условия за пребиваване. Европейската конвенция е ратифицирана от Р. Б., поради което и на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията има пряко действие и съставлява част от националното право т. е. спазване на принципите на чл. 3 от Конвенция представлява задължение пряко произтичащо от закон по смисъла на чл. 256 и чл. 257 от АПК. Настоящата инстанция следва да посочи, че Европейския съд по правата на човека в множество свои решения (напр. по делото Йовчев срещу България - Решение от 2.02.2006 г., делото Шахънов срещу България - решение от 10.01.2012 г.), в периодичните доклади на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, е разглеждал конкретно тези въпроси като част от общите условия в затворите и местата за задържане в България. Искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е принципно ефективно правно средство за защита срещу лоши условия на задържане и стимул към администрацията да взема по-ефективни и бързи мерки с цел достигане на европейските стандарти, от една страна. От друга, длъжностните лица от следствените арести/затворите извършват правно регламентирана дейност, уредена в ЗИНЗС, като при осъществяването й са длъжни да спазват изискванията на този закон. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС осъдените, както и задържаните под стража лица, не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение, вкл. да бъдат поставяни в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, унизително отношение, което уронва човешкото им достойнство, принуждава ги да вършат или да приемат действия против волята си, пораждащи чувство на страх, незащитеност или малоценност. Този текст отразява принципно положение, свързано принципа на законност и правов ред в Р. Б., и като всеки принцип е установен с норма, която има материално-правен характер и нарушението й дава отражение в личната или имуществената сфера на гражданите. На следващо място, след като в посочения исков период е безспорно доказано, че М. Б. е бил поставен в положение да търпи негативни и унизителни изживявания, които априори се квалифицират като унижаване на човешкото достойнство и изтезание по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧОС, то исковата претенция следва да се приеме за доказана по основание. Отговорността на държавата следва да бъде ангажирана, поради незаконосъобразното бездействие на длъжностните лица на затворническата администрация за неспазване на изискванията на чл. 3 от ЗИНЗС, което бездействие е рефлектирало върху личната сфера на ищеца, накърнявайки общочовешка ценност, защитена с нормата на чл. 3 от ЕКПЧОС. Държавата е длъжна, по силата на ЕКПЧОС и измененията на ЗИНЗС, да гарантира, че задържането в местата за това е при условия, които са съвместими с човешкото достойнство, че начинът и методът на изпълнение на тази мярка не подлагат на мъки или изпитания, надхвърлящи неизбежното страдание, свързано със задържането, и че предвид практическите изисквания на лишаването от свобода, доброто здравословно състояние е обезпечено. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател М. С. Б. във връзка с размера на обезщетението. Съдът правилно е съобразил обективните условия и тяхното отражение върху психиката и физиката на конкретното лице в светлината на нормите на ЕКЗПЧОС, времетраенето на задържането и прекъсванията, въз основа на което изводът му за частична основателност на иска е в съответствие с фактически установеното и правилно прилагане на закона. По изложените съображения правилно решаващият съд е приел, че са установени елементите на фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата, а именно - доказано незаконосъобразно бездействие и доказана настъпила пряка вреда от него. Процесното решение, с което на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е уважена частично искова молба за претърпени неимуществени вреди в размер на 400 лева и са присъдени лихви от датата на предявяване на иска - 5.08.2016 г. до окончателното им изплащане, е материално законосъобразно и обосновано. С оглед изхода на спора на касационния жалбоподател М. С. Б. не следва да се присъждат разноски. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение