Решение № 4495 от 10.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9754/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от Н. Неделчев лично и от адв. Б. Борисов като негов служебен защитник, срещу решение 5104 от 26.07.2023г., постановено по адм. дело 3265/2023г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение ЛДЖ-21-6 от 28.07.2021г. на инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет /ИВСС/. В касационната жалба, подадена от адв. Борисов, се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменително основание по чл.209, т.3 от АПК, а в касационната жалба, подадена лично от касатора и за недопустимост на основание чл.209, т.2 АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационните основания се излагат в двете касационни жалби. Моли се първоинстанционното решение да бъде обезсилено, алтернативно отменено и да се отмени решението на инспектора в ИВСС като преписката се върне на административния орган със задължителни указания. По делото от страна на касатора са постъпили молба за освобождаване от държавна такса и молба за отвод на съдии от 23.10.2023г., по които има съдебно произнасяне. Ответникът - инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет, в съдебно заседание, представляван от юрк. Стоянова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Районен съд Варна не изразява становище по касационните жалби. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационните жалби са подадени в срока по чл.211, ал.1 АПК и са допустими. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни. С обжалваното пред настоящата инстанция решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Н. Неделчев против решение с изх. ЛДЖ-21-6/28.07.2021 г., издадено от инспектор в ИВСС, с което на основание чл. 38в, ал. 4 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/ е отхвърлена жалбата му срещу действия по обработване на личните данни от Районен съд - Варна като администратор на лични данни, изразяващо се в предоставяне на ОП-Варна, РП-Варна, ГД Национална полиция, Първо и Трето РПУ - МВР Варна, ОД МВР Варна, сектор Пътна полиция и отдел Икономическа полиция на информация и документи, съдържащи негови лични данни по ЧНД 1332/2020 г. по описа на Районен съд Варна. За да постанови този резултат, Административен съд София-град е приел, че решението е постановено от компетентен орган - инспектор в ИВСС в рамките на предоставените му правомощия по чл.17, ал.1, т.1 и чл.38в, ал.1 от ЗЗЛД, в изискуемата от закона писмена форма, като съдържа всички реквизити по чл.59, ал.2 от АПК - фактически и правни изводи, поради което не са налице пороци, обуславящи неговата нищожност. Съдът е констатирал, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като е спазена предвидената в чл.38в от ЗЗЛД процедура и решението е постановено при правилно приложение на материалния закон. По същество съдът е приел, че действията на РС Варна представляват отговор на запитвания и/или искания от държавни органи администратори по смисъла на Глава осма от ЗЗЛД, отправени в изпълнение на техни законови задължения и са в изпълнение на нормативно определени такива, които произтичат от закон. По тези съображения, съдът е счел за правилна и законосъобразна преценката на административния орган за липсата на допуснато нарушение от Районен съд - Варна при обработването на лични данни на Неделчев, поради което с обжалваното решение е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо, и правилно като краен резултат. Неоснователни са оплакванията на касатора за недопустимост на съдебното решение. При извършена служебна проверка с оглед разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК съдът намира същото за допустимо. АССГ се е произнесъл по процесуално допустима жалба, подадена в срок и от заинтересовано лице срещу подлежащ на оспорване административен акт. Решението е постановено от компетентен съдебен състав в изпълнение на нормата на чл.164 АПК в писмена форма. Съгласно чл.172а, ал.2 от АПК към решението са изложени мотиви, кореспондиращи с обективирания диспозитив, при ясно изразена воля на съда. Следва да бъде отбелязано, че само в определени хипотези нарушенията на родовата и функционалната подсъдност съставляват основания за недопустимост на постановения съдебен акт, като по принцип неспазването на правилата на местната подсъдност в административното съдопроизводство не съставлява касационно основание по чл.209, т.2 от АПК. В изпълнение на разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът е проверил законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК. Приетата за установена по делото фактическа обстановка се подкрепя от събраните в хода на процеса писмени доказателства. Правните изводи на съда са обосновани и се споделят от настоящия състав. Аргументирано е заключението на първоинстанционния съд за постановяване на решение с изх. ЛДЖ-21-6/28.07.2021 г. от компетентен орган инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет в съответствие с правомощията му по чл.38в, ал.4 във вр. с чл.17, ал.1, т.1 и чл.17а, ал.1, т.1 от ЗЗЛД в предписаната от закона форма, като съдържа всички изискуеми реквизити по чл.59, ал.2 от АПК, поради което е валиден акт. Обоснована е констатацията на съда за липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспореното решение. Същото е постановено, след като на страните е дадена възможност да изразят становище и представят писмени доказателства /чл. 36 от АПК/. Административният акт е издаден след разглеждане на жалбата по същество. В конкретния казус е заявено нарушение на правата на Неделчев, по Регламент (ЕС) 2016/679 и по ЗЗЛД при обработване на лични данни от Районен съд Варна при изпълнение на функциите му на орган на съдебната власт, чрез предаване по см. на чл.4, т.2 ОРЗД на копия на документи и информация в писмена форма, съдържащи лични данни на Неделчев, на други държавни органи- ОД на МВРВарна, РП-Варна, ГДНП, Трето РУ-Варна и Първо РУ-Варна, поискани по реда процесуалните закони, вкл. по реда на чл.77, ал.4 от Правилника за администрацията в съдилищата от РС-Варна. При тези данни предвид разпоредбата на чл.49 ЗЗЛД вр. чл.42, ал.1 ЗЗЛД, обосноваваща законния интерес на поискалите достъп до информация по реда на съответните процесуални закони, свързана с образуваното съдебно производство в РС-Варна, съдържаща се и в документи по делото, вярно е заключението на първоинстанционния съд, че обработването на лични данни на Неделчев от РС Варна по визирания от него способ е законосъобразно, и съответно че оспореното решение на ИВСС е постановено в съответствие с материалния закон. Не се кредитират възраженията на касатора. В случая обработването на личните данни от администратора- РС-Варна е свързано с употребата на информацията за реализиране целите, посочени в чл.42 ЗЗЛД от съответните компетентни органи по см. на чл.42, ал.4 ЗЗЛД, поради което предвид конкретната хипотеза на обработване на лични данни ирелевантно е значението на документа, съдържащ личните данни ( в смисъл дали той може или ще се ползва) като годно доказателствено средство по см. на ГПК или НПК. Предвид горното, като е приел, че административният орган в хода на валидно проведено административно производство е приложил правилно действащите материалноправни разпоредби, първоинстанционния съд е постановил съдебен акт в съответствие с материалния закон. Решението на първата инстанция е обосновано. Крайният извод на съдебния състав кореспондира със събраните по делото доказателства и е формиран след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл.209, т.2 и т.3 от АПК, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, с оглед на факта, че ответната страна е представлявана от юрисконсулт в съдебно заседание, на основание чл.143, ал.3 от АПК, на ответника следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение