Решение № 7244 от 11.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13140/2019 г.

Решение № 7244 от 11.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13140/2019 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от Б. Тасев, чрез адв. А. Иванова, срещу Решение № 5555 от 25.09.2019 г., постановено по адм. д. № 10666 по описа на Административен съд София – град (АССГ) за 2018 г. С обжалваното съдебно решение бил отхвърлен предявеният от Тасев иск срещу Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) за присъждане на обезщетение в размер на 500, 00 лв. за претърпени неимуществени вреди от фактическо действие по изземване на Свидетелство за управление на моторно превозно средство № 281354893, настъпило на 21.09.2018 г. в 01. 30 ч. с последвало връщане на същото на 21.09.2018 г. в 16, 30 ч., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до заплащане на сумата. Наред с това, Тасев бил осъден да заплати на СДВР сума в размер на 100, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Предвид изложеното в касационната жалба, твърди се постановяване на обжалваното съдебно решение при допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се и становище за неговата необоснованост. Неправилно е приетото от съда, че Тасев не доказал настъпването на претендираните вреди, тъй като не ангажирал гласни доказателства и не дал лични обяснения по чл. 176 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Касационният жалбоподател твърди, че още с исковата молба направил такива доказателствени искания, по които обаче съдът не взел отношение, а в съдебното заседание пред първоинстанционния съд исковата молба била поддържана, ведно с направените в нея доказателствени искания. Предвид това, че по същите съдът не се произнесъл, делото останало неизяснено. Наред с това, съдът не изложил мотиви и правни доводи по всички наведени фактически основания на претенциите на Тасев. Доколкото така допуснатите от състава на АССГ процесуални нарушения са съществени, се иска отмяната на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при което да бъдат уважени исканията за разпит на свидетел и за даване на лични обяснения от Тасев. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от упълномощен адвокат, който от негово име поддържа касационната жалба, а по същество моли да бъде уважена. Претендира присъждането на разноски съгласно представените доказателства и списък за разноските. Представя писмена защита. Ответникът - СДВР не представя писмен отговор на касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име оспорва касационната жалба, а по същество моли обжалваното решение да остане в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срок. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, първоинстанционният съд направил извод за допустимост на предявения иск за обезщетение, но го отхвърлил изцяло. Приел, че е налице първата материалноправна предпоставка за реализиране на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – незаконосъобразно действие по отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на Тасев. Мотивирал се, че към 21.09.2018 г. глобата, наложена на това лице с електронен фиш не е била изискуема, предвид което не е било налице неизпълнение на задължението по чл. 190, ал. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Направил извод обаче, че ищецът Тасев, който е следвало да докаже чрез провеждане на пълно доказване със съответните процесуални способи настъпването на твърдените неимуществени вреди, както и причинната връзка между тях и твърдяното незаконосъобразно фактическо действие, не е ангажирал никакви доказателства в тази насока – писмени такива и свидетелски показания, нито Тасев е направил изявления по реда на чл. 176 ГПК. Като съобразил това, както и факта, че с Определение от 20.05.2019 г. на Тасев било указано, че негова е доказателствената тежест за установяване на фактите и обстоятелствата, от които претендира за него да настъпят благоприятни правни последици, съдът приел, че претендираните неимуществени вреди останали недоказани. В допълнение посочил, че по делото не била установена и доказана и пряката причинна връзка между твърдените вреди и незаконосъобразното действие на длъжностни лица от администрацията на ответника. По тези съображения отхвърлил изцяло предявения иск за обезщетение ведно с лихвата така, както е претендирана. Осъдил Тасев да заплати на СДВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 100, 00 лв. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно. Основателни са касационните оплаквания за постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и за неговата необоснованост. Основателно се възразява от касационния жалбоподател, че съдът не се е произнесъл по направените още в исковата молба доказателствени искания – за допускане на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел при довеждане и за даване на обяснения по реда на чл. 176 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК. Установява се, че в исковата молба, по която било образувано съдебното производство пред АССГ, по т. 2 и т. 3 от раздел "Доказателствени искания" Тасев е поискал допускането на един свидетел при довеждане за установяване на "... факти и обстоятелства около случая", както и даването на обяснения от него във връзка с обстоятелствата, при които е осъществено отнемането на свидетелството за управление на моторно превозно средство. С определението от 20.05.2019 г. за насрочване на делото в открито съдебно заседание и конституиране на страните, съдът действително е дал указания на Тасев по разпределението на доказателствената тежест, но не се произнесъл по направените в исковата молба доказателствени искания. В единственото проведено по делото съдебното заседание в първата инстанция на 27.06.2019 г., въпреки че докладвал "... исковата молба, доказателствата към нея и писмения отговор на ответника" съдът не се произнесъл по доказателствените искания на Тасев за допускане на гласни доказателства и обясненията му по чл. 176 ГПК. Като съобразил изявленията на страните, дадени поотделно, че няма да сочат други доказателства и нямат искания по доказателствата в това заседание било приключено съдебното дирене и бил даден ход на делото по същество. Било постановено обжалваното съдебно решение. Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд така разгледаното процесуално поведение на първоинстанционния съд сочи на допуснато от него съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до ограничаване на правото на настоящия касационен жалбоподател да установи и докаже твърденията си за настъпили неимуществени вреди в пряка връзка със соченото от него незаконосъобразно фактическо действие на служители на СДВР. Исканията по т. 2 и т. 3 от раздел "Доказателствени искания" на исковата молба са били относими и допустими, и съдът е дължал произнасяне по тях доколкото не са оттеглени. Видно от исковата молба и от уточнителната молба Тасев твърди, че е претърпял неимуществени вреди, а за доказване настъпването им той е ангажирал доказателствени искания в съответствие с процесуалните възможности, с които разполага. Без значение за тази преценка в случая се явява изявлението на адвоката на Тасев, че няма други доказателствени искания, доколкото по вече направените, както се посочи, произнасяне на съда към този момент не е имало. Ето защо, релевираните от Тасев касационни основания – допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело до постановяване на необоснован съдебен акт, са налице. Допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила е от категорията на тези, които налагат отмяната на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ, който да се произнесе по направените от Тасев доказателствени искания. Преди всичко съдът следва да изиска от ищеца ясно дефиниране на периода на исковата претенция, за който Тасев претендира присъждане на обезщетението на неимуществени вреди заради търпените болки и страдания, доколкото такова не се съдържа в исковата молба. След изпълнение на това указание, съдът следва да извърши преценка относно необходимостта за конкретизиране на фактите и обстоятелствата, които Тасев иска да установи с ангажираните гласни доказателства като съобрази направеното уточнение на исковата претенция досежно периода, както и това, направено с молбата от 13.12.2018 г. По разноските ще се произнесе съдът при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение