Решение № 5432 от 23.5.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Лагардер Травъл Ритейл ЕООД, представляванно от управителя М. Йорданов, чрез процесуален представител адв. Я. Маринова, срещу решение 7438/06.12.2022 г., постановено по адм. дело 7770/2022 г. по описа на Административен съд София град (АССГ). С него е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу заповед З-1157/25.07.2022 г., издадена от генералния директор на ДП Национална компания железопътна инфраструктура и е осъден да заплати на ДП Национална компания железопътна инфраструктура сумата от 100,00 лв. направени по делото разноски за юрисконсулско възнаграждение. С касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и произнасяне по същество на спора, а именно отмяна на заповед З-1157/25.07.2022 г., издадена от генералния директор на ДП Национална компания железопътна инфраструктура, тъй като същата е издадена в противоречие с предписаната от закона форма и в нарушение на административнопроизводствените правила. Претендират се и разноски. Ответникът генералния директор на ДП Национална компания железопътна инфраструктура в открито съдебно заседание, чрез процесуалния си представител юрк. Марева-Тантенова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли тя да бъде оставена без уважение и да бъде оставено в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя и писмени бележки. Ответникът Вилекса ЕООД, чрез процелуалния си представител адв. Мелконян, в представен писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Ответникът Кейвън ЕООД не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното съдебно решение е правилно и обосновано. Предлага същото да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав от четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея съдебен акт, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество за неоснователна. Производството пред АССГ е било образувано по жалба на Лагардер Травъл Ритейл ЕООД, срещу заповед З-1157/25.07.2022 г., издадена от генералния директор на ДП Национална компания железопътна инфраструктура. С оспорената заповед за спечелил търга за недвижими имот - публична държавна собственост, а именно Помещения с обща площ 27,86 кв.м., за търговска дейност кафене без консумация на алкохол, продажба на хранителни стоки, цигари, продукти на Български спортен тотализатор и 18,00кв.м. площ за поставяне на маси пред обекта в източното фоайе целогодишно, с местонахождение гр. Бургас, общ. Бургас, обл. Бургас, на 1-ви етаж на източното крило на приемното здание на жп гара Бургас (сграда с идентификатор 07079.618.1087.13 по КККР на гр. Бургас) при граници описани в заповедта, е определен класираният на първо място участник, а именно Вилекса ЕООД. С обжалваното решение АССГ след изясняване на фактическата обстановка и преценка на събраните доказателства и становища на страните е приел, че не са налице основания за отмяна на оспорения административен акт. За да постанови отхвърляне на жалбата, съдът е приел, че оспорваната заповед е издадена от компетентен административен орган, чиято компетентност произтича от разпоредбата на чл. 16, ал. 5 от Закона за държавната собственост (ЗДС), съгласно която едноличните търговски дружества с държавно имущество и държавните предприятия, които по силата на закон ползват, управляват или експлоатират обекти - публична държавна собственост, както и лицата, на които с концесионен договор по Закона за концесиите или с договор за публично-частно партньорство по Закона за публично-частното партньорство са предоставени права върху обекти - публична държавна собственост, могат да отдават под наем за срок до 10 години части от предоставените им обекти - публична държавна собственост, в съответствие с акта за предоставянето на обектите и при условие, че се използват съобразно предназначението им. Според съда са спазени изискванията за форма, императивно предвидени с разпоредбата на чл. 59, ал. 2 и ал. 3 от АПК, като е посочен издателят на заповедта, адресатът, правното и фактическото основание за издаване на заповедта. В заповедта е налице изрично препращане към протокола на помощния орган - тръжната комисия, в който са изложени мотивите за взетото решение. Прието е, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и неговата цел. Изрично съдът е обсъдил спазването на разпоредбите на чл. 43, ал. 1, 2 и 3 от ППЗДС. Видно от протокола по чл. 43, ал. 4 от ППЗДС, комисията е пристъпила към разглеждане на заявленията на допуснатите до участие в търга участници по реда на чл. 51 и сл. от ППЗДС и е обявила за спечелил търга Вилекса ЕООД, като за резултатите от търга е съставен протокол, съгласно чл. 53 от ППЗДС, който е подписан от всички членове на комисията без забележки и възражения. Въз основа на резултатите от търга, по така съставения протокол, е издадена оспорваната в настоящото производство заповед, одобрена от министъра на транспорта и съобщенията, с което е спазена и разпоредбата на чл. 13, ал. 6 от ППЗДС. Обжалваното решение е правилно. Настоящата инстанция напълно споделя доводите на първоинстанционния съд, че при издаването на заповед З-1157/25.07.2022 г., издадена от генералния директор на ДП Национална компания железопътна инфраструктура няма отклонение от изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК относно формата на акта. Съдът правилно е приел, че конкретния случай оспорваната заповед е издадена въз основа на протокола на тръжната комисия от 22.12.2021 г., в който се съдържат фактически и правни основания за издаването на акта. Съгласно ТР 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи, какъвто е настоящият случай. Спазено е изискването тези документи и установените правнорелевантни обстоятелства да са приобщени към акта с цитирането им, с което е спазен принципът за самостоятелност, респ. непосредственост при осъществяване на административното производство от административния орган, поради което не е било необходимо тези факти да се приповтарят и като мотиви на издаденото на процесната заповед. В този смисъл допустимо е мотивите на акта на генералния директор на ДП Национална компания железопътна инфраструктура да се съдържат в протокола на тръжната комисия, която е разгледала подадените заявления, отворила е ценовите предложения и въз основа на тях е класирала участниците в търга с тайно наддаване. Не могат да се приемат за основателни възраженията на касационния жалбоподател за нарушено право на защита, тъй като не са имали възможност да се запознаят с протокола, следователно с всички мотиви на обжалвания акт. Протоколът на тръжната комисия от 22.12.2021 г. е част от административната преписка и като такъв се намира в кориците на делото. В случая не се възпрепятства възможността на Лагардер Травъл Ритейл ЕООД да направи възражение в хода на съдебното производство. С подаването на жалбата си дружеството е упражнило правото да направи всичките си възражения срещу административния акт, като по този начин правото му на защита в производството не е нарушено. Още повече, че съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 4 от ППЗДС препис-извлечение от протокола относно проведения търг се връчва на спечелилия участник, а при писмено поискване - и на другите заинтересувани участници. В случая Лагардер Травъл Ритейл ЕООД не е спечелил търга, за да получи препис от протокола, но не се и твърди да е поискал такъв. Не следва да се приеме за основателно и изложеното от касационния жалбоподател, а именно, че неизлагането на мотиви в заповедта за откриване на търга води до нарушение във формата на заповедта за определяне на спечелилия търга. Неоснователно в касационната жалба е посочено, че съдът не е обсъдил твърденията за нарушения, допуснати в хода на административната процедура. В случая съдът обсъдил, че е издадена заповед за откриване на търга от генералния директор на ДП Национална компания железопътна инфраструктура, одобрена от министъра на транспорта. Обявата за търга е публикувана по реда на чл. 44 от ППЗДС в два национални ежедневник на 10.01.2022 г. и на интернет страницата на ДП Национална компания железопътна инфраструктура. След изтичане на срока, в който участниците могат за закупят и подадат офертите си, е назначена комисия, която е разгледала подадените оферти и е изготвила протокол, в който е отразила резултата от работата си и извършеното класиране. След това е издадена процесната заповед, която е одобрена и от министъра на транспорта. Настоящата инстанция споделя изводите на съда за липса на нарушение на административнопроизводствените правила. На последно място, не е налице нарушение на процедурата, свързано с неспазване на срока за издаване на заповедта, обективираща резултатите от проведената процедура. Следва да се посочи, че срокът по чл. 55, ал. 1 от ППЗДС е инструктивен и неспазването му не води до незаконосъобразност на акта. Производството е свързано с намесата на йерархично разположени органи, тъй като действията на долостоящия орган следва да бъдат съгласувани и одобрени, като едва след това се издаде завършващ производството акт. Спазен е реда за съобщаване на заповедта, предвиден в чл. 55 и 56 от ППЗДС, с което са гарантирани правата на участниците. Обжалваното решение не страда от релеивраинте в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. При този изход на производството, претенциите за присъждане на разноски в полза на ответниците са основателни. В полза на ДП Национална компания железопътна инфраструктура следва да се присъди сума в размер на 200 лева за юрисконсултско възнаграждение, а в полза на Вилекса ЕООД 500 лева за адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност направено от касационния жалбоподател, с оглед размера на възнагражденията и фактическата и правна сложност на делото е неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,