Решение № 10906 от 4.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6140/2025 г.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на С. Г. С., от гр. Тополовград, област Хасково против решение 471 / 26.03.2025 г. по адм. дело 30 / 2025 г. на Административен съд Ямбол. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл.69б, ал.2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), т.30в от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП)(отм.), съществени нарушения на съдопроизводствени правила, поради неизлагане на мотиви във връзка с твърдени нарушения на административнопроизводствени правила във фазата пред административния орган и необоснованост касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Хасково, чрез юрисконсулт Запрянова изразява становище за неоснователност на същата. Представя писмен отговор и моли оспорването да бъде отхвърлено като неоснователно. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение 471 / 26.03.2025 г. по адм. дело 30 / 2025 г. Административен съд Ямбол е отхвърлил жалбата на С. Г. С., от гр. Тополовград срещу решение 1012-26-434-5 от 18.12.2024 г. на директора на ТП на НОИ Хасково и потвърденото с него разпореждане [номер]-2140-26-951/31.10.2024 г. на ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ. Приел е, че актовете на органите на ТП на НОИ не страдат от пороците по чл.146 АПК. Решението е правилно. По делото е установено, че със заявление вх. 2113-26-1161/01.07.2024г. в ТП на НОИ-Хасково С. Г. С., от гр. Тополовград е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е приложил трудова книжка, осигурителна книжка, военна книжка, удостоверение обр. УП-3 10-09-14-268-1/29.07.2022г. от Дирекция Бюро по труда Харманли, удостоверение обр. УП-3 с изх.594/24.07.2024г., издадено от Община Тополовград, в качеството й на правоприемник на разплащателните ведомости на ТД Авролева ЕООД, гр. Тополовград и др. относими за заявеното право документи. Зачетеният от пенсионните органи осигурителен стаж е 39г, 04м, 02д, от трета категория труд и 04г.,08м,00д от втора категория труд. За осигурителният стаж при труд от втора категория са приети периодите 01.05.1995г.-01.01.1999г. и 01.01.1999г.-31.12.1999г. на длъжност пещостроител с осигурител ПЕЩОСТРОЙ гр. Стара Загора. Спорен между страните е осигурителният стаж, придобит от жалбоподателя за периодите 27.11.1980 г. 08.09.1983 г.; 15.01.1986 г. 31.12.1993 г. и 01.10.1994 г. 01.11.1994 г. на длъжност дърводелец-машинист в мебелен цех при промишлено предприятие (ПП) Сакар, гр. Тополовград, преобразувано в Авролева ЕООД, гр. Тополовград. За спорните периоди е налично удостоверение обр. УП-3 с изх.594/24.07.2024г., издадено от Община Тополовград, в качеството й на правоприемник на разплащателните ведомости на Авролева ЕООД, което по-късно е било отменено с удостоверение УП-3 с изх.1042/12.12.2024г. от Община Тополовград. Отменена е и заверката на трудовата книжка. Извършена е проверка по разходите на държавното обществено осигуряване от старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ-Хасково, която е приключила с констативен протокол КП-5-26-01772165/17.12.2024г.. Същата е обхванала съхраняваните в Община Тополовград разплащателни ведомости на ДПП Сакар-Тополовград и АвролеваЕООД Тополовград за периода месец 11.1980г. до месец 10.1994г. Проверката е установила, че С. Г. С. фигурира в разплащателните ведомости за Цех Мебелен (Мебелна работилница) без отразена длъжност. Съгласно т.30в ПКТП (отм.) за втора категория се зачита труда на гатеристи, банцигари, циркуляристи, оператори на фрезерно-призмиращи машини и работници по машинна обработка в дървообработването, производството на дограма и мебели и в горското стопанство. Работници и инженерно-технически работници до началник-цех в производството за ламиниране и лакиране на дървесновлакнести плочи и плочи от дървесни частици. Лепилоприготвители в отделение за производство на фенолна и карбамидформалдехидна смола в дървообработването, производството на дограма и мебели. Работници по обслужване на лакозаливни машини и линии, шприцьори на лак и бои, грундировачи на дограма и мебелни детайли в производството на мебели и дограма. Пресьори лепилообмазвачи в производството на фурнировани и слоести детайли, плочи, шперплат, шпервани плочи, платна за врати, каси за врати и бурета от шперплат. Работници в производството на шкурка и апаратчици на рол-машина. В наличния по делото трудов договор 31/03.01.1992г. за жалбоподателя е вписана длъжност работник за производство на дограма и мебели без отбелязване, че същата е за машинна обработка. Не е нанесен и размер на осигурителните вноски за заеманата длъжност, който съгласно ПМС 43 от 18.03.1991г., за лицата, които придобиват право на пенсиониране при втора категория труд е 45 на сто върху изплатените суми по трудови правоотношения. При така изяснените обстоятелства, съдът законосъобразно е ценил доказателствената сила на последния издаден документ досежно процесния осигурителен стаж - удостоверение обр. УП-3 с изх.1042/12.12.2024г. от Община Тополовград, като базиран на данните от разплащателните ведомости, които са потвърдени и от осъществената проверка по чл.108 КСО. Ирелевантни за спора са събраните по делото гласни доказателства, които законосъобразно административният съд не е ценил като допустими и относими при доказването на категорията труд за спорните периоди. Разпоредбата на чл. 69б, ал.2 КСО изисква кумулативното наличие на уредените в нея основания за осигурителен стаж и възраст, за да възникне правото на ранно пенсиониране. Жалбоподателят притежава необходимата възраст за пенсиониране при условията на втора категория труд, но няма минимално изискуемия осигурителен стаж. Не са налице и материалноправните предпоставки по чл. 68 КСО. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение