Решение № 3788 от 24.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13060/2020 г.

Решение № 3788 от 24.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13060/2020 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Н. М., М. М. и В. М., всички от гр. Долни Дъбник, обл. Плевен, против решение № 521 от 12.08.2020 г. по адм. д. № 185 по описа за 2020 г. на Административен съд - Плевен, с което е отхвърлена жалбата им против експертно решение № 0104 от зас. № 008/13.01.2020 г. на специализиран състав на НЕЛК по ССЗ. Изложените съображения за необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и неправилно прилагане на материалния закон са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Национална експертна лекарска комисия, гр. София, е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Ответникът ТЕЛК към Медицински институт на МВР, гр. София, е оспорил касационната жалба в писмен отговор Ответниците Агенция за хората с увреждания, гр. София, Териториално поделение на Национален осигурителен институт, гр. Плевен и Регионална дирекция за социално подпомагане, гр. Плевен, не са взели становища. Представителят на Върховна административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. При извършената проверка за процесуална допустимост се установи, че първоинстанционният съдебен акт подлежи на касационен контрол и касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Плевен е експертно решение № 0104/008 от 13.01.2020 г. на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) - специализиран състав по хирургични, ортопедични и сърдечно съдови заболявания, с което е потвърдено експертно решение 0337/106 от 28.06.2019 г. на ТЕЛК за общи заболявания към МИ – МВР и не е призната причинна връзка "трудова злополука" по отношение на увреждането, причинило на 27.03.2019 г. смъртта на М. М. – полицейски инспектор в Участък "Искър към Районно управление Долни Дъбник при ОД на МВР – Плевен. За да отхвърли като неоснователна жалбата на Н. М., М. М. и В. М. – наследници на починалото осигурено лице, Административен съд – Плевен е приел, че смъртта е причинена от тежко болестно изменение, а не от настъпилото пътно-транспортно произшествие. Съдът се е позовал на неоспореното заключение на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, съгласно което артериалната хипертония и атеросклерозата следва да се приемат за начална/основна причина за смъртта, а дисектиращата аневризма (непосредствената причина за смъртта) - за тяхно усложнение. Заболяването, представляващо непосредствена причина за смъртта, не е възникнало в резултат на непредвидимо външно вредоносно въздействие. Съгласно чл. 73, ал. 2 от Наредбата за медицинска експертиза не се считат за внезапно увреждане на здравето по смисъла на чл. 55 от КСО патологични състояния вследствие на заболяване от каквото и да е естество, включително хронична исхемична болест на сърцето (всички клинични форми, включително миокарден инфаркт), захарен диабет, атеросклероза, високо кръвно налягане и др. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са изложените в касационната жалба съображения за необоснованост на извода на първоинстанционния административен съд, че смъртта е настъпила в резултат от болестни процеси с нетравматичен характер и не е причинена от травматични увреждания при претърпяното пътно-транспортно произшествие. Изводите на съда произтичат от извършения съвкупен анализ на събраните по делото доказателства и формираното вътрешно убеждение относно фактите от обективната действителност не е опорочено от допуснати грешки при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Преценката на събраните доказателства не подкрепя становището на жалбоподателите, че смъртта е настъпила в резултат от пътно-транспортното произшествие, което е причинило счупване на три ребра вдясно и травматично разкъсване на аортата. В съдебномедицинската експертиза за изследване на труп № 30/2019 г., изготвена от доц. д-р Д. от Медицински университет – Плевен, е отразено, че по интимата на коремната аорта и нейните разклонения има множество груби изпъкнали атеросклеротични плаки. Стените на мозъчните, венечните и другите съдове в организма са със значителни атеросклеротични изменения (плаки). Смъртта е настъпила от остра кръвозагуба в резултат на дисекираща аневризма (разкъсване на стената) на аортата, причинена от тежко болестно изменение на съдовата стена. Увеличената лява камера на сърцето, както и ситната зърнистост на бъбреците означават, че починалият е имал дългогодишна хипертония. Като цяло травматичните увреждания по тялото на починалия не са тежки и многобройни. При вътрешния оглед е констатирано спукване (счупване без разместване) на три ребра вдясно без засягане на плеврата и без излив на кръв в гръдната кухина. Към изложеното следва да се добави, че обстоятелствата, при които е настъпило пътно-транспортното произшествие, са изследвани в хода на образуваното досъдебно производство № С-60/19 г. по описа на ОП - Плевен, ДП № 1408/2019 г. по описа на ОСО - ОП - Плевен. Направен е протокол за оглед на местопроизшествие и са разпитани свидетели – очевидци на автомобилната катастрофа, която е станала на прав, хоризонтален и сух път. Св. М. И. – шофьор на движещия се автомобил в насрещното платно, е дал показания, че управляваният от М. М. автомобил е навлязъл в неговото платно, което наложило свидетелят да отбие управлявания от него автомобил. При разминаването двата автомобила ударили страничните си огледала, след което автомобилът на М. продължил да се движи и се забил в "храстище". В същата насока са и показанията на свидетелите Ц. И. и Н. А.: управляваният от М. М. автомобил плавно е преминал в платното за насрещно движение и се е блъснал в дърво. От страна на жалбоподателите не се твърдят различни обстоятелства, които са причинили пътно-транспортното произшествие. Не се установяват допуснати от първоинстанционния административен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При спазване на чл. 195 от Гражданския процесуален кодекс и чл. 171, ал. 2 от АПК съдът е допуснал съдебно-медицинска експертиза, която е потвърдила, че смъртта е причинена не от травматично увреждане в резултат от пътно-транспортно произшествие, а от нетравматично увреждане – руптура на дисекираща аневризма на аортата в резултат от хипертонична болест и атеросклероза. Приложеното към касационната жалба решение от 29.07.2020 г. по гр. д. № 48357/2019 г. на Софийски районен съд, за което няма данни дали да е влязло в сила, не дава основание за друг извод. Решението е постановено по осъдителни искове на наследниците за заплащане на застрахователни обезщетения. Даденото от вещото лице по това дело заключение, че смъртта е причинена от пътно-транспортното произшествие, не опровергава неоспореното заключение на съдебно-медицинската експертиза в съдебноадминистративното производство. Първоинстанционният административен съд е подложил на преценка събраните доказателства в развилото се пред него производство и обосновано след извършена съвкупна преценка на доказателствата се е доверил на заключението на вещото лице д-р С. К.. Неоснователен е касационният довод за неправилно прилагане на материалния закон. Причинна връзка "трудова злополука" е налице, когато увреждането – травматично или нетравматично, е причинено от вредното въздействие на фактори на работната среда. По делото липсват доказателства, че заболяванията са причинени от естеството на трудовите функции или от условията, при които пострадалият ги е изпълнявал. Не са налице данни за такива тежки, продължителни и вредни натоварвания, които биха причинили съдово заболяване. Нетравматичното увреждане не е настъпило изключително или предимно под въздействието на вредните фактори на работната среда или на трудовия процес. Оспореното експертно решение, с което не е приета причинна връзка "трудова злополука", е издадено при спазване на процесуалноправните и материалноправните изисквания за законосъобразност. Като е стигнал до същия извод и е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Плевенският административен съд е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника по касация НЕЛК за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, което се определя в размер на 100. 00 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,