Решение № 6597 от 2.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1362/2021 г.

Решение № 6597 от 2.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1362/2021 г., I о., докладчик председателят Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС. Образувано е по касационна жалба на началника на отдел "Оперативни дейности" – Варна, в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, подадена чрез процесуалния му представител юрк. А., срещу решение № 1827/4.12.2020 г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. дело № 1618/2020 г. по описа на същия съд, с което е отменена негова заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 159-ФК/02.07.2020 г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради допуснато нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че при налагането на ПАМ административният орган действа в условията на обвързана компетентност, като при констатирано нарушение е длъжен да наложи съответната мярка. Счита, че при определяне на срока е спазен принципът на съразмерност, както и целта на закона. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу заповедта за налагане на ПАМ, и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – "Меги 73" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж. к. "Възраждане", бл. 23, вх. 1, ап. 501 – не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК е процесуално допустима, а разгледана по същество – основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Варна е била заповед № 159-ФК/2.07.2020 г., издадена от началника на отдел "Оперативни дейности" – Варна, в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която е наложена на "Меги 73" ЕООД на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ПАМ запечатване на търговски обект – магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. Варна, с адрес: ж. к. Дружба, бл. 2-Б, за срок от 14 дни и на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е забранен достъпът до него. От фактическа страна е установено, че при извършена проверка на 30.06.2020 г. в посочения търговски обект е констатирано, че за покупка на стойност 1, 05 лв. не е издаден фискален бон от монтирано в обекта фискално устройство модел с ИН на ФУ: ED326794 и ФП 44326794 или от кочан с ръчни касови бележки. Установено е наличие на касова разлика в размер на 92, 35 лв. между наличните парични средства в касата и тези, маркирани във фискалното устройство. При тези факти приходният орган е обосновал наличието на извършено нарушение на чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.06 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 1 ЗДДС – неотчитане на извършена продажба и неиздаване на фискален бон за извършена покупка на стоки. Съдът е приел, че наложената ПАМ е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. За да отмени оспорената заповед, е обосновал извод, че в конкретния случай, предвид невисокия размер на неотчетената продажба, вредните последици за фиска са в минимален размер, с оглед на което определеният 14-дневен срок за запечатване на обекта е необоснован и немотивиран. Изложени са мотиви, че избирайки необосновано висока продължителност на срока на действие на ПАМ, административният орган е нарушил принципа на съразмерност залегнал в чл. 6, от АПК. Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение, решението е неправилно. Заповед № 159-ФК/2.07.2020 г. за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган – от началника на Отдел "Оперативни дейности" – Варна, в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, на когото това правомощие е възложено от изп. директор на НАП със заповед № 3 ЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗНАП. Извършването на нарушението се доказва от констатациите на проверяващите приходни органи, обективирани в протокол за извършена проверка сер. АА № 0359084/30.06.2020 г. Същият е официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК и съдържанието му не е оспорено, съответно – опровергано. Констатациите в него се подкрепят от приложените писмени доказателства. Неспазването на нормативното изискване за издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба, установено с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.06 г. на МФ, е безспорно доказано и не се оспорва от дружеството. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че при определяне срока на мярката е нарушен принципът на съразмерност залегнал в чл. 6 от АПК. Според настоящия съдебен състав преценката на административния орган относно срока на ПАМ, а именно 14 дни от максимално допустимите съгласно чл. 186, ал. 1 ЗДДС 30 дни, е в съответствие с тежестта на нарушението и с целите, за които мярката се налага. Срокът е съобразен с обстоятелството, че при проверката в търговския обект е констатирана немалка разлика между касовата и фактическата наличност в размер на 92. 35 лв. При работно време от 8: 00 ч. до 20: 00 ч. до момента на проверката – 14: 48 ч. от фискалното устройство няма издавани фискални бонове. Обстоятелството, че наличните в касата 92. 35 лв. са приходи от продажби в търговския обект, за които не са издадени фискални бонове, се потвърждава от декларацията на М. П. – управител на дружеството и работеща като продавач в обекта. Декларацията като частен свидетелстващ документ, удостоверяващ неизгодни за декларатора факти, се ползва с доказателствена сила. Така установените обстоятелства обосновават извод за наличието и на други неотчетени продажби, освен конкретната, описана в протокола, и извършване на дейност от дружеството, насочена към неспазване на закона и отклонение от данъчното облагане. По изложените съображения решението на АС - Варна като незаконосъобразно следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата "Меги 73" ЕООД. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Преценявайки сложността на делото от фактическа и правна страна, настоящият съдебен състав намира, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде присъдено в минималните размери. Съгласно чл. 186, ал. 4 ЗДДС обжалването на акта за налагане на принудителна административна мярка е по реда на АПК, поради което разноските се определят на основание чл. 143, ал. 1 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 200 лева за двете инстанции съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение