Решение № 7151 от 14.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2753/2015 г.

Решение № 7151 от 14.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2753/2015 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на директора на Главна дирекция "Охранителна полиция"- МВР против решение № 7587/8.12.2014 г., постановено по адм. дело № 5838/2014 г. на Административен съд С. - град /АССГ/. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - С. З. К. от град П. е депозирал писмено становище, с което оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение АССГ е отменил заповед № з-3979/28.04.2014 г. на зам. директора на Главна дирекция "Национална полиция" - МВР /чиито правоприемник е касатора/, с която е отказано снемането на полицейска регистрация № 3617/18.12.1988 г., извършена от Областна дирекция на МВР - С. и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Съдът е приел за установени следните факти по делото: С молба от 7.10.2013 г. К. е поискал заличаване на личните му данни от масивите на МВР. По молбата е изготвено предложение от 11.04.2014 г. на ВНД директор на ОД МВР С. на основание чл. 160, ал. 2 ЗМВР (отм.) да се снеме полицейска регистрация № 2465/10.08.1976 г. на С. К.. Със заповед № з-3983/28.04.2014 г. на зам. директора на ГД "НП"- МВР тази регистрация е снета. По отношение на К. е била налице и друга регистрация, от 1988 г., във връзка с досъдебно производство № 296/1988 г., по което е постановена влязла в сила присъда по нохд № 248/88 г. на Окръжен съд С.. За това престъпление административният орган е приел наличието на реабилитация, но по съображения, че реабилитацията не е основание за заличаване на регистрацията на основание чл. 160, ал. 2 ЗМВР (отм.), е постановил оспорения пред АССГ отказ. При така обсъдените доказателства, първоинстанционният съд е обосновал правни изводи за незаконосъобразност на отказа, като постановен при допуснато нарушение на материалния закон. Според АССГ реабилитацията също е основание за заличаване на личните данни по чл. 160, ал. 2 ЗМВР (отм.), тъй като изброяването на предпоставките в посочената разпоредба не е лимитативно. Обсъдена е нормата на чл. 85, ал. 1 от НК, съгласно която реабилитацията заличава осъждането и отменя последиците, с които законите свързват самото осъждане. Ако в ЗМВР, при настъпила реабилитация, се запазва регистрацията, то законодателят следва изрично да го посочи. В противен случай ще бъде налице несъобразяване с посочения принцип в чл. 85 НК и неговите последици. Касационната инстанция намира така постановеното решение за неправилно. В случая правният спор е дали настъпила по право реабилитация е основание за снемане от полицейска регистрация. Съгласно разпоредбата на чл. 85 НК реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане, освен ако в някое отношение със закон или указ е установено противното. В случая са налице именно установените в последното предложение на цитирания текст от НК изключения. Целта на реабилитацията като институт на наказателното право и целта на полицейската регистрация като правен институт на административното право са различни, поради което настъпването на реабилитация не е основание за снемане от полицейска регистрация, съгласно чл. 160, ал. 2 от ЗМВР (отм.). В разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ЗМВР (отм.) изчерпателно са посочени случаите, в които се снема полицейската регистрация от администратора на лични данни или на оправомощени от него длъжностни лица, а именно когато: 1. е извършена в нарушение на закона; 2. наказателното производство е прекратено, с изключение на случаите по чл. 24, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс; 3. е влязла в сила оправдателна присъда; 4. лицето е освободено от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание; 5. лицето е починало; в този случай искането може да се направи от неговите наследници. Нито една от тези хипотези не е налице в настоящия случай. Искането за заличаване на полицейската регистрация се обуславя само от настъпилата реабилитация на молителя. Данните от полицейската регистрация на лицата, между които безспорно се съдържат и лични данни за регистрираните лица, съгласно чл. 160, ал. 1 от ЗМВР (отм.), се използват само за предотвратяване и разкриване на престъпления или за дейности, свързани със защитата на националната сигурност и обществения ред. Именно поради тази причина и заличаването на полицейската регистрация, включително и личните данни за лицата, които тя съдържа, се заличават само при точно и лимитивно определени от законодателя предпоставки. Предотвратяването и разкриването на престъпление, защита на националната сигурност и обществения ред, са възприети от законодателят като ценности, чиято защита обуславя правомерност на обработването на личните данни на лицата, извършили престъпления, установени в слязла в сила присъда и след реабилитирането им. В този смисъл е налице съществена разлика между правомощието на администратора на личните данни по чл. 159 от ЗМВР (отм.) да извърши преценка (оперативна самостоятелност) относно отпадането на необходимостта от обработването на личните данни от всички различни информационни фондове на МВР, при която да бъдат съобразени множество обстоятелства, включително и реабилитация, и правомощието по чл. 160, ал. 2 от ЗМВР (отм.), упражнявано при условията на обвързана компетентност при точно изброяване на хипотезите, при които отпада необходимостта да бъде поддържана полицейската регистрация като вид обработване на специфични лични данни и със специално посочените общественозначими цели. По изложените съображения може да се обоснове извод, че не е налице прекомерност на накърняването на личната сфера на лицата с полицейска регистрация в сравнение с другите лица, чийто лични данни се обработват в други информационни фондове на МВР, като законодателят е съобразил баланса на обществените и личните интереси при установяване на тази законова регламентация и не е предвидил реабилитацията като основание за заличаването на полицейската регистрация. В същия смисъл е и сега действащата разпоредба на чл. 68, ал. 6 от ЗМВР. Предвид изложеното, решението следва да се отмени като незаконосъобразно и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорения отказ да бъде отхвърлена. Разноски от касатора не са претендирани и пред двете съдебни инстанции, поради което такива не следва да бъдат присъждани. Предвид горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение