Решение № 9354 от 2.9.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2151/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на ЧЕЗ Разпределение България АД със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. Цариградско шосе 159, подадена чрез упълномощен представител Р. Берков, срещу Решение на Административен съд София-град 7208/11.12.2020 г., постановено по адм. дело 10618 по описа на съда за 2020 г. С обжалваното Решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение на Комисията за енергийно и водно регулиране Ж-596/17.09.2020 г., с което на енергийното предприятие са дадени задължителни указания за издаване на ново становище на Р. Атанасова за присъединяване на обект Фотоволтаична електроцентрала до 30 kW при условията на чл. 24, т. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/. С обжалваното съдебно решение касационният жалбоподател е и осъден да заплати на Комисията за енергийно и водно регулиране юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 /сто и петдесет/ лв. В касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното решение. Сочените пороци са - нарушение на материалния закон, както и необоснованост на същото касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Жалбоподателят моли за отмяна на съдебния акт. Претендира разноските по делото в касационната инстанция, включително юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. Княз Дондуков 8-10, чрез процесуалния си представител юрк. С. Маринова, в писмен отговор, изразява становище за неоснователност и недоказаност на касационната жалба. Моли да бъде потвърдено първоинстанционното съдебно решение като правилно. Моли също за присъждане на разноските по делото, в размер на едно юрисконсултско възнаграждение, в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/. Ответната страна Р. Атанасова с адрес в [населено място], община Плевен, [улица], не изразява становище по касационната жалба. Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението не страда от пороци по чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната му. Иска оставянето му в сила. Върховният административен съд, състав на трето отделение, преценява, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на ЧЕЗ Разпределение България АД срещу Решение на КЕВР Ж-596 от 17.09.2020г., с което, на основание чл. 147 ал. 2 от Наредба 3 от 21.03.2013г. за лицензиране на дейностите в енергетиката във вр. с чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, дружеството е задължено да издаде, в седемдневен срок от получаване на решението, и да предостави на Р. Атанасова ново становище, отговарящо на нормативните изисквания на чл. 27 и чл. 24 т. 1 ЗЕВИ, с посочени задължения на страните по изграждане на присъединяването и краен срок за изграждане на присъединяването, съгласно мотивите на решението, за обект Фотоволтаична електроцентрала с мощност до 30kW, предвидена за изграждане в собствен недвижим имот, находящ се в [населено място], община Плевен, [улица]. С решението на КЕВР, ЧЕЗ Разпределение България АД е задължено, в едноседмичен срок след издаване на становището, да представи на Комисията доказателства за изпълнението на дадените указания. За установено от фактическа страна, първоинстанционният съд е приел следното: Производството пред КЕВР е образувано по жалба на Р. Атанасова с вх. 100000126840/27.07.2020 г. /стр. 38 от адм. дело 10618/2020 г. по описа на Административен съд София-град/, в която е посочено, че на 10.07.2020 г. e получила становище от ЧЕЗ Разпределение България АД с 1203689194, в което има условия, които са в противоречие със ЗЕВИ. В жалбата е изразено становище, че поставеното условие за поемане от производителя на разходите за модернизация, реконструкция и монтаж на съоръжения извън имота му е в противоречие с чл. 27 от ЗЕВИ. Съгласно изискванията на Глава 9, Раздел I от Наредба 3 от 21.03.2013г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, по жалбата на Атанасова е образувана преписка и извършена проверка. От страна на ЧЕЗ Разпределение България АД е депозирано становище, изх. 100000126840/03.08.2020 г. /стр. 36 от адм. дело 10618/2020 г. по описа на Административен съд София-град/. На основание чл. 145, ал. 1 от Наредба 3, от дирекция Електроенергетика и топлоенергетика в КЕВР, е изготвен доклад с вх. Е-ДК-738 от 11.09.2020г., като е подготвен и проект на решение, отразен в протокол 201 от 17.09.2020 г. Съдът е приел, че в доклада и проекта на решение са отразени обстоятелствата по жалбата, становището на проверяваното лице, събраните по административната преписка доказателства, правните и фактическите констатации по жалбата. Към тях били приложени и всички събрани по административното производство доказателства. При така установената от фактическа страна обстановка, Административен съд София-град приел от правна страна, че Решение на КЕВР Ж-596 от 17.09.2020г. е законосъобразно. Постановено е от компетентен държавен орган, в рамките на очертаната му по чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗЕ материална компетентност, при спазване на установените процесуални правила и в съответствие с целта на закона. За да постанови този резултат, се позовал на разпоредбата на чл. 76 от ЗЕ, съгласно която КЕВР контролира съответствието на извършваните лицензионни дейности с условията на издадените лицензии, като извършва превантивен, текущ и последващ контрол. Допълнил е, че в съответствие с ал. 4, т. 2 на същата разпоредба, КЕВР контролира съответствието на изпълнението на лицензионната дейност с условията на лицензията, включително изпълнението на задълженията за предоставяне на достъп до мрежите, както и правилното прилагане на условията за предоставяне на достъп. Съдът е преценил като неоснователно възражението на жалбоподателя за немотивираност на оспорения административен акт на КЕВР. Счел е, че административният орган е изложил точно, ясно и обективно установените факти и обстоятелства, и е обосновал в достатъчна степен направените от него изводи, които позволявали еднозначно да се изведе волята му за издаване на акт с посоченото съдържание. Направил е извод, че решението е в съответствие с материалния закон, като се е мотивирал, че осигуряването на достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежа е задължение на енергийните предприятия, лицензирани за осъществяване на съответната дейност, което те са длъжни да изпълнят по отношение на всеки производител и обект за производство, които отговарят на предвидените в закона условия, т.е. изискванията към обектите и производителите на електрическа енергия за присъединяване към мрежите са нормативно установени и лицензиантите не можели да поставят други, допълнителни изисквания или да извършват друга преценка извън тази относно спазването на нормативните изисквания. Съдът посочил още, че подробната регламентация на реда за присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници по реда на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ, се съдържа в Глава пета, Раздел II от Наредба 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи. Според Административен съд София-град КЕВР правилно е приложила разпоредбата на чл. 27, ал. 1 ЗЕВИ, предвиждаща ,че разходите за изграждане на съоръжения за присъединяване на енергиен обект на производител към съответната мрежа до границата на собственост на електрическите съоръжения са за сметка на производителя. Сходна регламентация по въпроса се съдържа и в чл. 116, ал. 3 ЗЕ и в чл. 31, ал. 3 от Наредба 6. Ясна е разпоредбата на чл. 72, ал. 4 от Наредба 6, съгласно която разширението и реконструкцията на преносната и разпределителна мрежи, свързани с присъединяването на електрическа централа, се извършват от мрежовия оператор и са негова собственост. Съдът формирал извод, че от текста на становището на ЧЕЗ Разпределение България АД 1203689194/10.07.2020 г., изпратено до Р. Атанасова, е видно, че се касае за разширение и реконструкция на разпределителна мрежа ниско напрежение в обхвата преди изходящите клеми на средствата за търговско измерване на ФЕЦ, монтирано на съществуващ стълб 10В. Тази реконструкция е преди границата на собственост на електрическите съоръжения, поради което даденото от ЧЕЗ Разпределение България АД предписание същата да се извърши от заинтересованото лице, а не от електроразпределителното дружество, противоречало на чл. 27 от ЗЕВИ и на чл. 72, ал. 4 и ал. 5 от Наредба 6. Административен съд София-град допълнил, че в изготвеното становище липсват ясни задължения на страните, която неяснота съществува и по отношение на цената на присъединяването. Тя е индивидуална и включва разходите за изграждане на съоръженията за присъединяване (чл. 29 ал. 9, във връзка с чл. 24 ЗЕВИ). Съгласно чл. 27 ал. 2 ЗЕВИ разходите са за собственика на мрежата, а съгласно чл. 27 ал. 1 ЗЕВИ за собственика на присъединявания обект. По тези съображение съдът заключил, че КЕВР правилно е посочил, че разходите за изграждане на всички съоръжения за присъединяване преди изходящите клеми на СТИ до мястото за присъединяване, подмяната на съществуващия АС проводник на три междустълбия с нов проводник, тип УИП 3х50+54,6 кв.мм, с дължина около 110 м, трябва да са за сметка на ЧЕЗ Разпределение България АД. Като е уважила жалбата на Р. Атанасова срещу становището на електроразпределителното дружество и е дала предписание за издаване на ново становище в съответствие със законовите изисквания, КЕВР е постановила правилно решение, а жалбата на ЧЕЗ Разпределение България АД срещу Решение на КЕВР Ж-596 от 17.09.2020г., според съда, е неоснователна и следвало да бъде отхвърлена. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд приема установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка по казуса за обективна и вярна. Неоснователни са развитите от касатора в касационната жалба доводи за неправилност на съдебното решение поради неправилно тълкуване на разпоредбата на чл. 27, ал. 1 и ал. 2 и чл. 29 ЗЕВИ. Съгласно чл. 89, т. 4 ЗЕ, поддържането на електроразпределителната мрежа, обектите и съоръженията са задължение на оператора на електроразпределителната мрежа, в случая ЧЕЗ Разпределение България АД, а законовата рамка по чл. 27, ал. 1 и ал. 2 ЗЕВИ ясно и категорично разпределя разходите, които следва да се възложат на производителите на електрическа енергия при заявено искане за присъединяване. В този смисъл и съобразно установената фактическа обстановка, правилен е решаващият извод на Административен съд София-град за това, че, в конкретния случай, се касае за разширение и реконструкция на разпределителната мрежа ниско напрежение в обхвата преди изходящите клеми на средствата за търговско измерване на ФЕЦ, т.е. след границата на собственост, по смисъла на чл. 27, ал. 3 ЗЕВИ, поради което тази реконструкция е за сметка на електроразпределителното дружество, а не за сметка на производителя заявител. Неоснователно е оплакваенто в касационната жалба, че в конкретиня случай реконструкцията и модернизацията на съществуващата мрежа е единствено и само заради присъединяване на конкретния обект, а не заради друга въдникнала необходимост. И в този случай, съгласно разпоредбата на чл.27, ал.2 ЗЕВИ, разходите за реконструкция и модернизация на електрическите мрежи са за сметка на собственика на съответната мрежа. Неоснователно е оплакването на касатора за противоречивост и неясното на чл.27, ал.2 ЗЕВИ, което следвало от разпоредбата на чл.29, ал.4 от същия закон. На първо място следва да се посочи, че разпоредбата на чл.29, ал.4 е отменена към настоящия момент, което е станало с ДВ, бр.21/21 година. По време на действието й, тя е разпореждала, че авансовото плащане (посочено в разпоредбата в конкретен размер) на част от цената за присъединяване на енергиен обект на производител на ел.енергия от възобновяеми източници, служи за покриване на разходите за изграждане на съораженията за присъединяване и за планираното развитие, включително реконструкцията, модернизацията и управлението на електрическите мрежи, във връзка с присъединяването на конкретния енергиен обект за производство на ел.енергия от възобновяеми източници. Посочената разпоредба ( отменена към настоящия момент) е създавала задължение за собственика на ел.мрежата, за начина на разходване на получените средства, а не задължение за производителя на ел. енергия от възобновяем източник, чиито енергиен обект ще се присъедини към тази мрежда, за покриване на разходите за реконструкцията, модернизацията и управлението на на тази мрежа във връзка с присъединяването му. От разпоредбата на чл.28, ал.1 ЗЕВИ също става ясно, че разходите за ремонт, реконструкция и модернизация на ел.мрежите са за сметка на опероторите им, и тези разходи трябва да са предвидени в ежегодните им инвестиционни и ремонтни програми. Неоснователно е оплакването на касатора за невъзможност да се изпълни диспозитива на решението на КЕВР, за посочване на цена за присъединяване, поради неизпълнение на задължението на КЕВР за изработване на методика в съответствие с чл.37 от Наредба 1 и чл.29, ал.9 ЗЕВИ. В диспозитиве на решението на КЕВР няма задължение за енергийното предприятие за посочване на конкретна цена за присъединяване, а то е задължено за ново становище, в което ясно да са посочени условията за присъединяване, с посочени задължения на страните по изграждане на присъединяването и краен срок за това. По горните съображение касационната жалба се преценява като неоснователна. Обжалваното решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора, касационният жалбоподател няма право на разноски. На ответника по касационна жалба, Комисията за енергийно и водно регулиране, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъдат присъдени съдебни разноски в размер на 100.00 /сто/ лв. юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия