Решение № 474 от 26.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 1457/2014 г.

Решение № 474 от 26.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 1457/2014 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Осъденият Ц. П. П. е подател на искане по реда на глава тридесет и трета от НПК за възобновяване на делото, по което е бил осъден от Врачанския районен съд - като първа инстанция, и от Врачанския окръжен съд - като втора въззивна инстанция. Осъдителната присъда на районния съд - 14 от 10.III.2014 г. по нохд 725/2013, е за противозаконното държане на 2270 г тротил в периода от пролетта на 2010 г. до 5.ХI. с. г., когато е бил открит в служебния кабинет на П. в сградата на МВР - сектора "Борба с организираната престъпност", където е работил. Прието е, че е извършил престъпление по чл. 339, ал. 1 НК и е наказан с лишаване от свобода за 6 месеца (под минималния размер в закона - чл. 55 НК), условно (чл. 66 НК) за срок от 3 години. Присъдата е потвърдена с решение на окръжния съд № 61/16.VII.2014 г. по внохд 196/14, след обжалването и? по въззивен ред чрез защитник на подсъдимия. Подаденото искане по реда на възобновяването съдържа позоваване на две от основанията в чл. 348 НПК, които чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК свързва с този ред - с нарушенията на материалния и на процесуалния закон; съдържат се и доводите, които подателят на искането смята, че го подкрепят, а единственото искане по изхода на делото във ВКС е за оправдателна присъда. Искането за възобновяване на делото е поддържано чрез защитник и в съдебното заседание на ВКС, а според прокурора подлежи на отхвърляне като неоснователно. ВКС намери, че влязлото в сила осъждане на Цв. П. трябва да бъде оставено в сила и по реда на възобновяването. Въззивният съдебен акт, който всъщност е предметът на сегашната проверка, не е засегнат от претендираните основания за възобновяване. Подаденото от осъдения П. искане е до голяма степен повторение на допълнението към въззивната му жалба - възпроизведени са даже някои напълно неуместни сега възражения срещу присъдата в първата инстанция, както защото не този съдебен акт е пряко проверяваният от ВКС, така и поради съдържанието на въззивното решение. Въззивният окръжен съд е дал подробен отговор практически на всички поставени му въпроси, но вместо да възрази пред ВКС на дадените му отговори, осъденият е задал отново въпросите: какъв точно е видът на взривното вещество, държано от осъдения и годен предмет ли е то на престъпно държане; процесуално валидно ли е действието на разследващия орган по приобщаването на тротила като веществено доказателство и надеждно ли е експертното му изследване; изключва ли специалният закон, към който препраща бланкетният чл. 339 НК, конкретната наказателна отговорност, и други въпроси в този смисъл. ВКС обаче не вижда смисъла от свой отговор на тези въпроси, след като даденият е изчерпателен и правилен, и би могъл убедено да се присъедини към него: взривното вещество е лят тротил и държането му е престъпно самостоятелно - не непременно заедно с някакво средство за неговото взривяване; процесуално-следствените действия в подкрепа на отговорността не нарушават изобщо или не нарушават съществени за тях изисквания; експертното заключение е достатъчно сигурно; наказателната отговорност в случая е възникнала законосъобразно, а липсват и данни да е била осъществена административнонаказателна, и т. н. Ръководен от всичко изложено и с оглед още на останалите приложими разпоредби в глава тридесет и трета от НПК, ВКС-I н. о.