Решение № 15840 от 11.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5310/2012 г.

Решение № 15840 от 11.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5310/2012 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Софтрико-21" ЕООД, гр. София, бул. "Цар Освободител" № 17, чрез пълномощника си адв. Т. Йосифова, срещу решение № 809/17.02.2012 г., постановено по адм. д. № 7001/11 г., по описа на Административен съд гр. София /АС/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството, срещу Ревизионен акт /РА/ № 1008941/01.04.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1080/24.06.2011 г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че съдът необосновано е приел, че по делото не са представени доказателства по какъв начин е приемана поръчката в изпълнение на чл. 12 от комисионните договори. Моли да бъде отменено решението и по същество отменен РА, с присъждане на направените по делото разноски за две инстанции. Ответната страна - Директора на Дирекция "ОУИ", гр. София, чрез процесуалния си представител юрк. Калоферова, в писмени бележки излага доводи за правилност на решението. В съдебно заседание чрез юрк. Атанасова моли касационната жалба да бъде отхвърлена и оставено в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на касационната жалба Върховния административен съд, в тричленен състав, осмо отделение, счита постъпилата жалба за допустима, като подадена от активно легитимирано лице, в срок и срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил РА № 1008941/01.04.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1080/24.06.2011 г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София, в частта с която на "Софтрико-21" ООД, са определени задължения по ЗДДС в общ размер на 41 428,85 лв. и лихви за забава. За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила визирани в ДОПК. По същество на спора съдът е приел, че предмет на процесните доставки, по които е отказано правото на данъчен кредит е "комисионна по договор", посочен като основание в издадените от "Паралел 05" ЕООД - 16 броя фактури. Подробно съдът е обсъдил приетите по делото комисионни договори от 01.01.2009 г. и от 01.01.2010 г. между "Софртико-21" ООД, в качеството му на комитент и "Паралел 05" ЕООД. в качеството му на комисионер, от които съгласно чл. 1 се установява, че комитентът възлага на комисионера, срещу възнаграждение, да популяризира фирмата и да привлече клиенти с нужди от изработка на готова продукция на ишлеме. На основание чл. 8 от договорите, комисионера се задължава да уведоми незабавно комитента за изпълнението на възложената му поръчка, като във връзка с уговореното в посочения чл. от договора не са представени доказателства. Не е установено как комисионера е уведомявал комитента за изпълнението на поръчката и каква дейност е извършена в изпълнение на поставената задача. Липсват доказателства, кои клиенти е намерил и каква е стойността на поръчката на ишлеме от тези клиенти. В тази насока представените справки за изпълнение на комисионните договори, освен че са частни писмени документи и нямат обвързваща съда доказателствена сила, не доказват дейността по намирането на клиенти, както и стойността на поръчката и факта как е определена комисионната в размер на 35 % при договорена до 35 %. Липсват доказателства по какъв начин е приемана поръчката, в изпълнение на чл. 12 от комисионните договори, тъй като представените справки касаят единствено изпълнението на чл. 15 от договорите. Не са представени доказателства за наличието на кадрова обезпеченост от страна на доставчика за изпълнение на възложената му работа, тъй като по делото са представени 9 броя граждански договори, с предмет строително монтажни работи, каквито очевидно не са извършвани в изпълнение на процесните комисионни договори и 2 броя граждански договори за дейността "продавач консултант". Представеният договор за наем на недвижим имот от доставчика е с предмет хале, находящо се в гр. Нови Искър, което също не обуславя наличие на техническа обезпеченост на доставката. От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните, съдът е приел, че при проверка в счетоводството на жалбоподателя, фактурите са отразени в дневниците за покупки, като са заверени съответните сметки. Налице е съответствие на сумите по фактури, с издадените справки по комисионните договори, като по делото са представени копие от процесните фактури, с предмет "комисионна по договор", като по преписката се съдържа същите фактури като номера и дата на издаване, но с предмет "комисионна услуга". При тази фактическа обстановка съдът е приел, че издадените първични счетоводни документи сами по себе си не доказват наличието на извършени доставки по смисъла на чл. 9 от ЗДДС, поради което законосъобразно от органа по приходите е отказано право на данъчен кредит на жалбоподателя на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Решението е правилно. Въз основа на установената по делото в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Основният спорен момент по делото е наличието на реално осъществена услуга, по смисъла на чл. 9 от ЗДДС, изразяваща се съгласно чл. 1 от сключените комисионни договори между страните, в популяризиране фирмата на касатора и привличане на клиенти с нужди от изработка на готова продукция на ишлеме. В тази насока, както правилно е приел съдът са представени копия от процесните фактури, които са с различно основание - в едните е посочен предмет "комисионна по договор", а в другите "комисионна услуга" и двустранно подписани справки издадени на основание чл. 15 от комисионните договорите. Други доказателства за наличие на кадрова и техническа обезпеченост на доставчика за осъществяване на процесните услуги не са представени, като не е извършена проверка в счетоводството на доставчика досежно извършени разходи във връзка с процесните услуги и получени приходи. Съгласно чл. 12 от ППЗДДС с изключение на случаите по чл. 25, ал. 3, 4 и 5 от закона услугата се счита за извършена по смисъла на закона на датата, на която възникват условията да бъде признат приходът от нея съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти, каквито доказателства не са ангажирани от касатора. С оглед на изложеното е неоснователен довода в касационната жалба за необоснованост на решението. Съдът е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и е приложил правилно материалния закон. Факта, че касаторът е сключил договори за изработка на ишлеме с посочените в двустранно подписаните справки дружества, не налага на единствения и безспорен извод, че тези сделки са сключени именно чрез изпълнена поръчка от доставчика по комисионните договори. В тази насока както правилно е приел, съдът липсват доказателства по какъв начин е приемана поръчката, в изпълнение на чл. 12 от комисионните договори. Довода в жалбата, че изпълнението на поръчката е извършено от представляващия дружество и това се установява от комисионните договори, в които е договорено, че комисионерът е длъжен да изпълни поръчката лично е неоснователен. Очевидно тази клауза на договора визира изпълнение от дружеството, без възможност за превъзлагане на други лица, а не че управителят лично се е задължил да изпълни поръчката. С оглед на изложеното и като е достигнал до същите правни изводи, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид на изложеното Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК